Народната приказка


Категория на документа: Литература


І. ПРОИЗХОД НА НАРОДНАТА ПРИКАЗКА :

Приказката е един от жанровете, с които децата по традиция се запознават много рано, укрепват и съзряват нравствено. Те са едни от любимите и най-интересни жанрове за всеки човек, независимо от неговата етническа принадлежност.Подобно на песента и пословицата приказката е плод на прастаро народно творчество с местен характер и трудно за установяване потекло. Нейният исторически път бележи дълго и сложно развитие - от фолклорния приказен тип към преразказаната приказка, с непрекъснато обогатяване на жанровите й характеристики. При нея винаги присъства "приказната условност". Тя като художествен феномен се проявява по специфичен начин, като се движи от правдоподобната измислица до пълната свобода на фантазията. Тази условност се проявява чрез невероятното, фантастичното, невъзможното В богатата съкровищница от българското народно творчество приказките заемат едно от най-значителните места. В известна степен са основата, върху която се развива творческото въображение и духовната мощ на българина още от най-далечно време. Заедно с песните, легендите, преданията, както и късните фолклорни жанрове - пословици, поговорки, клетви, благословии и гатанки, приказките са рожба на талантливи, любознателни и любопитни народни творци. С необикновено богата творческа фантазия, наблюдателност и интереси те са създавали своите творби в онова безкнижно време, дирейки отговори на неизбежно изискващите въпроси за произхода и значението на едно или друго нещо в природата, създавали са духовни мостове между човека и заобикалящия го свят.

ІІ. ХАРАКТЕР И СЪЩНОСТ НА ПРИКАЗКАТА:
Според Йоханес Болте под приказка трябва да се разбира "всяка чудна история, необвързана с условията на реалния живот, която се слуша с удоволствие от просветени и неуки хора, дори когато я намират невероятна".
От гледна точка на литературната теория ПРИКАЗКАТА Е РАЗВЛЕКАТЕЛЕН РАЗКАЗ В ПРОЗА СЪС СРАВНИТЕЛНО МАЛЪК ОБЕМ, ЧИЕТО СЪДЪРЖАНИЕ Е СВОБОДНО ИЗМИСЛЕНО БЕЗ ОГРАНИЧЕНИЯ ВЪВ ВРЕМЕТО И ПРОСТРАНСТВОТО И ДО ГОЛЯМА СТЕПЕН СЕ ХАРАКТЕРИЗИРА С ФАНТАСТИЧНИ, ПРОТИВОРЕЧАЩИ НА ПРИРОДНИТЕ ЗАКОНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА.

Този вид художествена творба се характеризира с динамика на действието, с пъстрия и невероятен свят на красивото и доброто. Художественото повествование на приказката обхваща интересно изградена образна система. В странна смесица се съчетават образи на животни и хора, на хора и предмети, на предмети и цветя. Връзката между тях е неочаквана, фантастична, но тя се осъществява чрез поетиката на приказното изображение, така че във въображаем план герои и обстановка "оживяват".
Художествената измислица и условност са едни от съществените белези на приказката. Тя не претендира за достоверност на събитията и няма отношение към реалната действителност. Приказката възниква първо във фолклора на различните народи, оформя своите типични жанрови характеристики. Така във времето тя попада в литературата като запазва своите характерни особености.

ІІІ. ТЕХНИКА:

Представите за вътрешноприсъщия ред на културния космос в народната приказка са сравнително прости: конфликтите се пораждат от тоталната противоположност в характеристиките на действащите герои (добър - лош, красив - грозен, храбър - страхлив, глупав - хитър, и т.н.) и намират щастливо разрешение, което съответства на желанията и очакванията на разказвача и слушателя, тъй като представя възцаряването на един свят на равни възможности и справедливост, който е в пълно противоречие с околната социална среда.
Поради прозаичния си характер приказката е по-свободна, подвижна и променлива от песента по отношение на своето съдържание и форма.
Във формално отношение приказката се характеризира с реалистичен стил, близък до всекидневния разговорен език, който гарантира безпрепятствен преход от един постижим и достъпен свят в една магическа, свръхестествена реалност.
Типичните за жанра УСТОЙЧИВИ ФОРМУЛИ се срещат в началото ("имало едно време..."), в края ("и ако още не са умрели...", "с пиво, мед и аз гулях, но едвам мустак допрях"), както и в магическите и заклинателни стихове. Числото три често играе важна роля в цялостната структура на приказката, както и в отделни епизоди - когато героят трябва да изпълни три задачи, за да добие правото да се ползва от някаква привилегия. Тези задачи - препятствия са степенувани по трудност и засилват напрежението.

Макс Люти разграничава четири основни белега на ПРИКАЗНИЯ СТИЛ:
1. Едноизмерност - реалистичното и магическото са поставени в една и съща плоскост, магическото не се представя и не се преживява като внезапно нахлуване в реалния свят.
2. Плоскостно изображение - персонажите са хора без устойчива индивидуалност, без вътрешен свят, без диференцирана среда.
3. Изолираност и универсална свързаност - приказните герои са изолирани, т.е. без креативни връзки със семейство, народ или каквато и да е друга социална среда; изолиращо е и изображението на действието, което зависи не от описанието на дадена социална среда, а от а от еднопосочната линия на своето развитие - епизодите се подреждат един след друг без вътрешна взаимовръзка, без да обогатяват с нещо вътрешното развитие на героя; в същото време изолацията създава предпоставки, които позволяват на персонажите да влиза в нови взаимовръзки или да разрушават старите; поради това видимата изолация е неизменно свързана със своята противоположност - невидимата универсална свързаност.
4. Нереалистичност (сублимация) и комплексно обемане на света - приказните мотиви са чужди на реалистичността, липсва страх от свръхестественото; сюжетните ядра, свързани с взаимоотношенията между половете са лишени от каквато и да е еротичност, мотивите за убийство и насилие са въведени като подразбиращи се от само себе си. От друга страна в приказката се отразяват всички съществени характеристики на човешкото битие - в нейната перспектива влизат големият и малкият свят, частните и обществени събития, отсамните и отвъдните взаимоотношения.
ІV. ВИДОВЕ ПРИКАЗКИ:
* вълшебни приказки и приказки за чудеса

Във вълшебните приказки винаги присъства фантастичното, стават чудеса. Измислените образи, които "оживяват" чрез своите постъпки и емоции пораждат напълно реални преживявания и усещания. Силата на този вид творба е в умелото преплитане на реалното и фантастичното. Говори се за нереални, несъществуващи, фантастични, вълшебни неща.

В тях има много нереални герои - вещици, великани, педя-човек;
съществуват и много вълшебни предмети /атрибути/ - пръчици, златна ябълка, вълшебна кърпичка;
Героите често използват думи-заклинания /"Абра-кадабра"/, претърпяват необичайни превъплъщения /Пепеляшка/, преминават през препятствия и перипетии/борба със змей/;

Също така често променят своето /социално/ положение - от бедни стават богати, от жаба - в принц, от помощничка - в принцеса/. Действието е много динамично, често рязко се сменят събитията и действията на героите;

Напрежението нараства, всеки следващ епизод подготвя за най-силния и важния/кулминацията/; Противопоставянето на героите движи им действието.
* битови приказки
В битовите приказки чрез "приказната условност" необичайното става житейски възможнo на базата на хиперболизацията (Мързелан и Мързелана).
За разлика от вълшебните приказки, битовите народни приказки не пренасят слушателя/читателя в един измислен свят, изпълнен с небивали истории и чудновати герои, а носят разнообразието и неподправената красота на самата действителност от бита и нравите на обикновения българин - неговото жизнелюбие и борбата му за оцеляване и запазване на личностна чест и национално достойнство. Чрез близки до душевността на народа и реални, като че ли взети от самия живот, образи са показани в най-истинския си вид разнородните взаимоотношенията между хората - добри и лоши, честни и нечестни, истински и лъжливи; рисуват се характери, които със своите положителни или отрицателни качества напомнят на читателя за неговия съсед, съселянин, роднина, карат го да се смее или тъгува, да извлича поука от глупавата му постъпка или да се амбицира да стане по-умен, по-добър, по-човечен. На първо място битовите народни приказки отразяват житейските конфликти между хората, физически и морални трудности, които човекът трябва да преодолява, срещайки се със злото и доброто в своя път. Добродетели и пороци, истина и лъжа, трудолюбие и мързел, мъдрост и глупост тук съжителстват едновременно, но не безпристрастно предадени от разказвача, а украсени и обогатени от житейската му мъдрост, от чувството му за хумор, от желанието му да накара читателя да се замисли и да стане по-добър. Затова в битовите народни приказки много често се използва сатирата, но тя носи пречистваща сила и вяра, че доброто ще победи злото. Ако пък народният , творец иска да опише душевна или физическа красота, да похвали разума или добродетелта, той използва най-топли и сърдечни думи, най-нежни изрази, за да предаде своята и на народа любов и уважение към красотата, добротата, трудолюбието, честността...
В българските битови народни приказки почти не фигурират царе и царици. Тук битува селският момък със своята невяста, майката и бащата, свекъра и свекървата.

Друга тема, която намира широко място сред битовите приказки, е човешката глупост. Глупците са най-често невежи хора, несръчни и непохватни. На тях народният разказвач противопоставя досетливите, умните, умелите. Така, чрез контраста, се откроява това, което се осъжда, и това, което се утвърждава. Комичните ситуации, в които попада глупакът, карат читателя да се засмее от сърце, но и да се замисли.
В голям брой приказки се говори за личните и обществени недъзи. Българинът, макар и беден, мрази кражбата и учи винаги децата си да бъдат честни и трудолюбиви. Затова той осъжда лъжата и кражбата като най-лоши качества, но не прощава и на алчността, скъперничеството, безчестието, на горделивостта и надменността, на този, който не проявява-почит към по-възрастни и родители. Във всички тези приказки нравствено осакатеният герой винаги получава заслуженото си наказание.
Към битовите народни приказки спадат също анекдотите и приказките за Хитър Петър и Настрадин Ходжа. Те са възникнали при взаимодействието на фолклора с литературата. Първоначално придобиват популярност анекдотите за средноазиатския хитрец Настрадин Ходжа. Негов противник у нас става Хитър Петър, който много често поставя своя съперник - Настрадин Ходжа, на мястото на излъгания. Дълбоко национален, Хитър Петър е рожба на народното въображение като обобщаване на народната мъдрост и житейски опит. Неслучайно той е беден селянин, слуга или ратай по чужди къщи, т.е. обикновен човек от народа, когото можем да срещнем във всяко село. Но със своя жив и пъргав ум, със своята духовитост и находчивост Хитър Петър изпъква сред своите съселяни, защото успява да се противопостави на алчните чорбаджии, попове и съдии. Той се бори срещу обществените и лични пороци - мързел, скъперничество, лицемерие, нахалство, високомерие... В голяма част от приказките този образ събира у себе си вековната мъдрост, опит и знания на българския народ.
* приказки за животни

Най - стари според възникването си са приказките за животни.. Характерно в народните приказки за животни е тяхната "двустранност", която влияе върху самата й структура. Тук присъстват света на животните и света на човешките взаимоотношения. Ситуациите и взаимоотношенията се развиват в алегоричен план, защото животните притежават човешки характери. Най-често в основата на този вид приказки стои борбата между доброто и злото. Не случайно те са възникнали най-рано, защото имат по скоро древен митологичен произход. Това определя характера на персонажната система и отношенията между героите. Почти винаги очакваният краен резултат е победата на доброто над злото, или победата на умния над глупавия В тяхната основа са първобитните, тотемни представи за света. Като чрез изображението на животните се разкрива човешката психология. Възпроизвеждането на животинския свят не е цел на приказката, но отсъства и пряко изображение на човешкия духовен мир. Тази двуплановост отделя приказката за животни от другите видове, но наличието на наличието на фантастичен момент ги прави близки до вълшебните. Във вълшебните приказки присъстват герои животни, но те имат друга структура и насоченост. Наличието на тематичен елемент е основен жанрово - характеризиращ белег, който не се среща в битовите приказки. В тях има донякъде хиперболизация. Но редица приказки имат смесен характер. В тях има различни мотиви и персонажи. Затова жанровото деление трябва да става на базата на преобладаващия елемент. Говори се за животни, а се имат предвид поведението на хората;

Героите-животни са типизирани /Кума Лиса - лукава, хитра, Кумчо Вълчо - глуповат/; Героите се противопоставят един на друг; Съотношението на силите между героите не се променя. В диалога между животните ярко се проявяват качествата на героите.

ПРИКАЗЕН МОТИВ - мотив, който е добил известност благодарение на честата си употреба в приказките и съответства на особеностите на този жанр. Напр. битка със змейове или всякакви фантастични същества, сватба на момък от нисък социален произход с царска дъщеря, изпълнение на задача, която изглежда неразрешима и т.н.
* Видове приказки според вида на създаване:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Народната приказка 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.