Направления в литературата


Категория на документа: Литература



Ренесансът е течение на обновление и реформация в науката, изкуството и политическия живот, което първоначално възниква в Италия (14 век) и по късно в другите европейски държави (15 век). Нарича се преломна епоха, защото в този период общественото и културното развитие на европейските страни излиза от средновековието и се формират характерните черти на съвременната европейска цивилизация. Терминът Ренесанс - възраждане е възприет за означаване на засиления интерес към античността, но с нагласата за новаторство. В изключително динамичния период – 13 век, се зараждат специфични обществено - стопански отношения, оформя се буржоазията и интелигенцията. Това е периода на революционни постижения. Приносите на Леонардо да Винчи, Николай Коперник, Галилео Галилей, Парацелз и други бележити учени оставят ясна следа и предопределят множество пътища на развитие в науката и изкуството. Превратни за обществото са книгопечатането, новите източници на енергия, великите географски открития, изобретяването и усъвършенстването на огнестрелното оръжие и др. Това е и периодът, в който Европа става водеща сила в икономическото, политическото и културното отношение.
Леонардо да Винчи (15 април 1452 — 2 май 1519) е знаменит италиански архитект, изобретател, инженер, скулптор и художник от епохата на Ренесанса. За него се казва, че е първообраз на ренесансовия човек и всеобхватен гений. Леонардо е прочут заради картините си, най-известните от които са „Тайната вечеря“ и „Мона Лиза“. Той е известен и заради многобройните си изобретения, изпреварили времето си, но останали само на хартия. Допринесъл също така за развитието на анатомията, астрономията и инженерството.
Микеланджело ди Лудовико Буонароти Симони, известен още само като Микеланджело, е италиански ренесансов художник, скулптор, поет и архитект, представител на Флорентинската школа. Смятан е за един от тримата титани на Ренесансовото изкуство заедно с Леонардо да Винчи и Рафаело. Творчеството на Микеланджело се отличава с патос, в него присъстват идеалите на епохата за физическа и духовна мощ и трагизъм, характерен за периода на късния Ренесанс. То оказва силно влияние върху Тициан и венецианската живопис и се смята за основа на стила маниеризъм.
Рафаело Санцио (или Рафаело Санти) е италиански художник и архитект от Флорентинската школа. Той твори през Високия Ренесанс, който обхваща периода от самия край на 15 век до първите години на 16 век. Въпреки краткия му живот Рафаело оставя след себе си огромно живописно наследство. Още по свое време той се прочува като „художник на Мадони”, голяма слава му донасят и неговите фрески в станците на Ватикана. В наше време Рафаело е смятан за един от тримата големи художници на Ренесанса, заедно с Микеланджело и Леонардо да Винчи.
Промените в културата, литературата и изкуствата не отстъпва на промените в стопанския отрасъл. Творчеството през ренесанса е със светски и хуманистичен характер, а самите творци изоставят теоцентричните възгледи, и изобразяват човека като реално земно същество.
Ренесансът в литературата започва с Данте, продължава с Петрарка, Джовани Бокачо, Лудовико Ариосто, Торкуато Тасо. Западноевропейската литература се развива под влияние на италианския Ренесанс и на научните открития и достигат апогей в творчеството на Лопе де Вега, Мигел де Сервантес, Уилям Шекспир, Франсоа Рабле.
Данте Алигиери е италиански поет от град Флоренция. Неговото най-прочуто произведение е „Божествена комедия“ („La Divina Commedia“), връхна точка в развитието на средновековната литература и основополагаща за развитието на съвременния италиански език.
Мигел де Сервантес Сааведра (1547 – 1616) е испански романист, драматург и поет, считан от много литературни критици и анализатори за най-великия испански автор. Неговият роман Дон Кихот (част I излиза през 1605 г., а част II — през 1615 г.) се приема за един от най-големите шедьоври на световната литература. Заради своя увлекателен стил и тънка проницателност Сервантес придобива известност, сравнима с тази на гръцкия рапсод Омир, италианския поет Данте Алигиери и английския драматург Уилям Шекспир.
Уилям Шекспир (1564-1616), знаменитият английски драматург и поет, признат в Западната култура като най-значимия писател в англоезичната литература. Шекспир е от малкото драматурзи, които се отличават в писането както на трагедии, така и на комедии. Способността на му да улавя и предава най-дълбоките аспекти от човешката природа дават право на мнозина да го смятат за ненадминат талант, а Английския ренесанс често е наричан „шекспиров период“.

Дълбок прелом е извършен през Ренесанса и в театъра, музиката и сродните изкуства.

Ренесанса в архитектурата започва от 1420 г. и продължава до средата на 16 век , преминавайки през проторенесанса (началото на Ренесанса в архитектурата през 13-14 век) с обособяването на Сиенска школа, Джото и др. В строителството се акцентира предимно на обществени сгради, дворци, градски къщи и др. от светски характер. Характерни са ордерното разчленяване на стенните плоскости, аркадите, колонадите, сводовете, куполите, логическата съразмерност, хармоничността и ясната тектоника, основани на законите на перспективата и пропорциите. Това е период за силно развитие на градоустройството. Създават се мащабни архитектурни ансамбли, подчинени на цялостен художествен замисъл.
През ренесанса се развива също и астрологията. Много италиански градове през този период имат на служба официални астролози. Един от най-известните от тях е Бласиус от Парма (ок. 1315-1416) . Той е бил изтъкнат учен, преподавател в няколко университета.
Шестнадесети век бележи развитие на астрологията и в други европейски страни, което се стимулира от разпространението на печатното слово, от културата на Ренесанса и нарасналия брой на университетите в Европа.
В Чехия твори Киприан Леовитий (1524-1574) - един от най-известните астролози на своето време.
През 1500г. унгарският крал Матиаш Корвински основава Пресбургския университет в днешна Братислава, който става известен благодарение на своите специалисти по астрология, но за съжаление се налага да бъде закрит поради войната с турците.
През 1450 г. полският учен Мартин Крул основава катедра по астрология в университета в Краков, а най-известният по това време полски астролог е Мартин Билица (1433-1493).
Визитата в Англия през 1553 г. на големия италиански учен и астролог Джеронимо Кардан (1501-1576) във връзка с изготвянето на хороскопа на младия крал Едуард VI, оказва огромен стимул върху развитието на английската астрология. Тя се използва на всички равнища - за пропаганда, за поддържане на теологията и политическата идеология и най-вече за консултиране на политическите лидери в тяхната борба за властта. Най-известният английски астролог от това време е Уйлям Лили (1602-1681).
По това време в Италия творят няколко големи астролози. Лука Гаурик (1476-1558) предсказва на Александро Фарнезе, че ще стане папа. Когато той става папа не само го възнаграждава богато, но и му дава епископска титла. Джовани Маджини (1555-1617), професор по математика в университета в Болоня и член на комисията за смяна на календара към папа Григорий XIII.
Трайно място заема астрологията и в Германия. Големите учени Тихо Брахе и Йохан Кеплер са известни повече със своите астрономически наблюдения, но и двамата са практикуващи астролози.
Във Франция най-голяма е известността на Нострадамус (1503-1566). Той става личен лекар на крал Карл IX, а от съветите му се възползва и Катерина Медичи. Но най-вече той е известен със своите “Центурии”, популярни предсказания, които се радват на голяма популярност и в наши дни.

Ренесансови школи:

• Флорентинска школа
• Венецианска школа

Просвещение

Просвещението е духовно движение, обхващащо периода от края на XVII до началото на XIX век (според някои, като официална дата на започване на Просвещението може да се посочи 1715 — годината, в която Луи XIV умира). Просвещението продължава да има влияние и през XIX век. Хората започнали да си задават въпроси, които вълнували човечеството от векове. Просвещението се отразило най-вече в литературата и културата, както и върху мисленето на хората.

Носител на идеите на Просвещението била буржоазията, която започнала да се еманципира и утвърждава още през Ренесанса. Затова литературата в този период била антирелигиозна и антифеодална. В условията на абсолютизма, когато владетелите в Европа с помощта на църквата управлявали обществените слоеве, буржоазията, със своята материална и интелектуална мощ, прозряла, че системата на управление трябва да се смени. В литературата от Просвещението доминирали гражданските теми, докато през Класицизма се пишело за начина на живот в кралския двор и най-вече за живота на аристокрацията.

Абсолютните монархии (особено на Луи XIV във Франция) довели до материалното осиромашване на народите с такива системи. Англия била най-напредналата страна в Европа, от 1688 година, в рамките на т.н. Славна революция, след която абсолютната монархия била заменена от конституционна монархия. Значителни промени във Франция се усетили след смъртта на Луи XIV, но истинската промяна в обществения живот на страната се случва по време на Френската буржоазна революция от 1789 година. Все пак не всички владетели били против Просвещението, някои дори го подпомагали, като Фридрих II, Мария Тереза и нейният син Йосиф II, Екатерина Велика, които доказват, че са истински привърженици на просветения абсолютизъм.

Един от основните белези на Просвещението е свързаността с науката. Поради тази причина XVIII век е наречен "Векът на философията". В този период се формират много науки: политическа икономия, статистика, социология, емпиристка психология и много други. Впрочем, философията в Просвещението значела социология, право и политология, а не философия в днешния смисъл на думата.
"Исак Нютон" от Уилям Блейк

Първи привърженици на Πросвещението са Хуго Гроций и Спиноза от Холандия. Томас Хобс, Дейвид Хюм и Джон Лок от Англия развиват емпиристката философия, а Исак Нютон се прочува със своите открития в областта на физиката. "Теорията на държавата" на Лок и неговата мисъл за природния човек влияело върху повечето писатели на Просвещението. Просвещението във Франция се влияело от английското, но било по-радикално. Представителите на движението там се движели в насока на материализма. В Германия най-известните личности на просветителското учение били Томазиус, Йосиф Волф, Готхолд Лесинг и Базедов.

В областта на правния и обществения живот в XVIII век се развива идеята за т.н. "естествено право", което проповядвало освобождение на социалния живот от верските, националните и традиционалните белези. Това отворило решение за проблема на жестоките верски граждански войни, които унищожавали просперитета на Европа. По този начин се дал тласък към създаването на модерното международно право. Философският дух, който подтиквал към разумна съгласност на всички граждани за равни права, всъщност може да се смята като форма на хуманистичния стремеж за реализиране на достоен живот без насилие и деспотизъм.
Съдържание

* 1 Основни жанрове

* 2 Известни представители на Просвещението

* 3 Вижте още




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Направления в литературата 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.