Националното битие и народната душевност в поезията на Пенчо Славейков


Категория на документа: Литература


НАЦИОНАЛНОТО БИТИЕ И НАРОДНАТА
ДУШЕВНОСТ В ПОЕЗИЯТА НА
ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ

Темата за националната душевност е привличала творческото внимание на не един наш писател от времето на Възраждането и през следосвобожденската епоха. Към нейните глъбини отправя пог-лед и Пенчо Славейков, за да я освети от зрителен ъгъл, различен от този на Любен Каравелов, Христо Ботев, Иван Вазов и др.

Народният живот и националната душевност Пенчо Славейков опознава посредством народната песен, която приема като най-чист извор на. поетичен материал й вдъхновяващ пример за отношение към света и хората, но без да копира фолклора. Към него той подхожда творчески. Писателската му същност й индивидуалност проявяват във философско- етичната проблематика на творчеството му и дълбинното проникване в психиката на човека. Сред народа той намира запазен висок морал и способност за прекрасни постъпки. В стихотворенията се утвърждава любовта и сърдечността, човечността и верността, трудолюбието и семейния сговор, жизнелюбието и жизнеустойчивостта. От народностни пози-ции се третира и проблема за красотата като единство между хубост и морал, т. е. като естетична и етична категория едновременно.

Примери за единството между физическа и морална красота Славейков намира в лоното на народния живот в рамките на традиционната нравственост и патриархални житейски норми. Всяко тях-но нарушаване получава неговото решително и строго противопоставяне.

Но Славейков разсъждада реалистично и деалектически. Той приема живота като развитие и повторение, и както всичко в не-го е преходно, така е преходна и красотата. Само животът продължава винаги красив, защото на мястото на една повяхнала красота идва нова свежа и жизнена. На тази диалектика той подчинавя и любовта и щастието. Ярка защита на това схващане са финалните стихове на нравствено-психологическите му поеми "Ралица" и "Бойко". В първата от тях Иво е убит, Ралица е останала сама и нещастна, но с раждането на сина им се озарява с нова красота - красотата на май-чинството, засиява с ореолната светлина на най-святата любов - майчината. В раждането на детето Славейков е въплътил идеята за тържеството на живота и любовта, на безсмъртието на живота и на любовта.

Идеята за безсмъртието на любовта, но вече свързана с мита за физическото прераждане на човека в мащабите на земната природа, красиво битува в баладата "Неразделни". Иво и Калина са пренесли себе си в жертва на голямата си любов, пред която родителите са поставили пречки.

Самоубийството на двамата влюбени Славейков внушава не като отказ от живота, а като протест срещу жестокостта на патриар-халните нрави, затова с правото си на творец ги дарява с нов живот в природата, където трайно тържествуват любовта, красотата и хармонията.

В Славейковите творби, в които битува прекрасното в национлния живот, редом с пиетета към женската красота, се налага и епитета към жената майка, пазителка на домашното огнище- в национален и на живота - в общочовешки план.

В поемите си "Ралица" и "Бойко" Славейков изобразява с психологическа дълбичина на любовта ревност но не ревностно като едно отрицателно нравствено проявление, а като душевна човешка драма, която причинява.нещастие не само за околните, но и опустошава самата личност.

Душевните терзания и разнищването на личността, поради несподелена любов определят жизнения път на Бойко в рамките на едноименната поема. С вещината на психолог и майстор художник на словото "Славейков изобразява зигзагите на душевните терзания на своя герой, които очертават няколко стадия на развитие и проявле-ние: когато "измяната на модрооката Неда вгорчава живота, а на сър-цето му пада сянка, когато по същата причина се пропива и се откъсва от работата си, нещо, което в очите на народа е еднозначно на морално падение до безграничното му озлобление към Райна, което го довежда до престъпление, за да го изведе след това поради вярата си в човека до духовно просветление и дълбок катарзис.

Като поет демократ Славейков не само се приближава до прос-тото и единно светоусещане на народа, но и го разбира и умело пресъздава, В "Коледари" и "Епиталамии" внушението е ясно и категорично в своето всекидневие народът не само се стреми към духовна и нравствена красота, но е и неин носител, в най-завършените и форми. В тези творби той фиксира тънки психологични сътояния, като в повтаряемостта на еднакви форми в бита, настроенията и в преживяванията открива и откроява най-специфичните белези на патриар-халния свят, извечни черти, които, преминавайки през времето, неизменно се превръщат в символи на народния живот. Между тях на едно от първите места е изведена и жизнеустойчивостта. Тя определя отношението на българина към земята и труда, към семейството и взаимоотношенията в него, тя е и ядрото на душевния му стоицизъм.

В лиричната битове поема "Коледари" много пълно и отчетливо се изявява близостта на автора до народната душевност с нейната мечта за радост и щастие, за изконни ценности в живота, наслагали се през вековете като философска концепция, която намира израз в нравствеността и бита и се изразява в красотата на любовта, в бол-ката от раздялата, в стойността на труда, в мъдростта на старостта.

Трудолюбието като нравствена черта и трудът като неделим от народното битие до Пенчо Славейков намират намират място в творчеството на Иван Вазив, Пейо Яворов, Елин Пелин и др., като всеки от тях ги е осветил съобразно собствените си творчески и идейни позиции. Впоезията на Славейков трудът и трудолюбието не са свърза-ни със социалното страдание, в нея отсъства убийствения и ограбен труд, погубванетр му от деструктивни природни сили.

Народната, песен открива на Славейков, че в националното ни съзнание от прастари времна се е формирала идеята за нуждата от сплотеност на семейството, за да отстоява то на житейските бури. Като тръгва от художествения образец, дело на народния поетически гений, авторът на "Коледари" мудава още по-прекрасна художествена форма.

Като изобразява трайното в националното битие и прекрасното в нравствеността на народа, Славейков ги проверява посредством изпитанието. В епическите му песни и поеми плавният ход на жи-врта се нарушава от трагични случки. В "Неразделни" драмата на двамата млади, довила ги до самоубийство, прозвучава в духа на на-родните балади. В "Ралица" в общия уравновесен план на патриар-халния живот се зережда и врязва едно страшно убийство в "Бойко" една любовна страст довежда до престъпление. Но във всички тези случаи творческото внимание на писателя е насочено не толкова.към причините и причинителите им, а към отреагирването им. В "Ралица" идейноемрционален център не е убийството на Иво, а поведението на Ралица и Стоичко Влаха след него. В "Бойко" думите на Райна, с които защитава семейната чест, както и смъртта й, поставят на изпитание човечността на Бойко. В "Неразделни" се набляга не на жестокостта на патриархалните нрави, а не красивата, всеотдайна и безсмъртна любов на двамата млади. Така чрез трагичните ситуации авторът извежда напред нравствената извисеност и душевната красота. От трагичното зърно покълва оптимистичният и хуманистичен възглед на поета, че доброто е по-силно от злото, че животът побеж-дава смъртта. Опирайки се на фолклора като безспорна нравствена и естетическа ценност, Славейков утвърждава своите философски размисли и свързва нашата лтература с общоевропейския либерален процес, но без да нарушава националното в характерите и про-явленията на своите герои.

Авторът на "Ралица" и "Коледари" продължава да живее като голям поет патриот и хуманист с разностранно творчество, който познава народния живот и го изобразява, прекланяйки се пред нравственитедобродетели на българина. В неговото творчество за първи път в българската литература ясно изпъква стремежът за обединяването на национално-българсокото с общочовешкото.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Националното битие и народната душевност в поезията на Пенчо Славейков 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.