Начини за прекарване на свободното време, представени в българския фолклор


Категория на документа: Литература


- Ти, невясто, днес работи най-много, ето и за тебе от питата.
Изминала се седмица-две. Невястата по цял ден шетала. На третата седмица родителите й дошли на гости. Съгледали ги отдалеч и излезли на двора да ги посрещнат. Невястата припнала най-напред, отворила портите и тихо им зашушнала:

- Мамо... Тате... Слизайте по-скоро от колата и се хващайте за работа. Тука не е като у дома. Тука, който не работи, не му дават да яде!...

***

В древни времена хората вярвали, че животните имат важна роля в живота им- пазят стопаните и дома от зли духове, предвещават сполука или беда. Затова на много от животните са посветени приказки, празници, обичаи.

Приказките за животни са едни от най-старите. Героите- животни представят човешки качества, действат и говорят като хората, страдат и се радват като тях. По този начин, чрез животните в приказките се разкриват истинските черти и характер на хората. Чрез героите-животни народът осмива човешки недостатъци или изтъква някои добродетели. Например: Лисицата е лакомница, хитруша, умее да излъже, да извлича винаги полза за себе си. Ежкко Бежко обикновено не е смел, но пък е умен, находчив и съобразителен. Вълкът и мечката стигат до глупост в своята наивност и лакомия, те са тромави и непохватни. Приказките за животни разкриват както нравите на животните, взаимоотношенията им, така и отношението на човека към тях. Чрез героите-животни народът често осмива и човешки недостатъци, изтъква някои добродетели. Затова разказаните случки в тези приказки напомнят за моменти от живота на хората, а животните са изобразени с човешки качества- всеки от нас знае приказката за мечката и лошата дума. Ето една друга, не толкова популярна приказка от този тип:
ЗАЩО СЛЪНЦЕТО НЕ СЕ ЖЕНИ

Някога слънцето намислило да се жени и поканило всички животни на сватба. Поканило и таралежа. Узнал от по-рано за слънчовата сватба, таралежът ядосан се скрил в една дупка. Слънцето отишло да го кани. Таралежът не искал да иде, но най-после се съгласил - как да не иде при царя на всичко живо. Вървял той с другите животни и все се мръщел. Стигнали до слънчевите палати. Посрещнали ги на голяма трапеза и почнали да се веселят. Веселбата станала голяма, та не се чувало кой какво говори. Ревнал по едно време лъвът, та се потресла трапезата и всички се сгушили по местата си. Само таралежът се показал най-храбър - той си останал на трапезата и си гризял един камък, който взел със себе си на тръгване. По едно време влязло слънцето с годеницата си. Те двамата канели всеки гост да си похапне повечко. Приближило се слънцето до таралежа и видяло, че гризе един камък.

- Какво си загризал бе, таралежко? Не ти ли харесват моите гозби?

- Пò ми харесва да си гриза камък! - Аз отсега се уча да си погризвам камъни, докато има само едно слънце, пък като се народят много слънца и изгорят всичко - какво ще ядем, ако не само камъни?

Слънцето се замислило. То влязло в стаята си и дълго стояло там. Гостите се чудели защо не излиза. Таралежът през една дупчица видял, колко загрижено е слънцето.

По едно време слънцето излязло с потъмняло от мъка лице и казало, че няма да се жени. Всички животни наскачали тогава да убият таралежа. Но той бързо се скрил в дупката си и излязъл едва когато всички се разотишли. До това време таралежът нямал игли по кожата си, но тогава му порасли - слънцето му дало игли да се пази от другите животни. И той сега не им се бои, свива се на кълбо и, ако можеш, хващай го.

3атова до сега имаме само едно слънце.

***

Фантастичните (вълшебни) приказки са едни от най-занимателните. В тях е намерила широк простор народната фантазия - разказват се невероятни случки за подвизи и приключения на хора, пред които винаги се изправят необикновени препятствия и трудности. В тях добрият юнак винаги излиза победител, не само благодарение на изключителните си качества - сила, ловкост, съобразителност, ум и воля, а и с помощта на разнообразни чудотворни предмети, вълшебни растения и животни, които говорят и действат като хора; вълшебно килимче, бързоходни обувки, шапка невидимка, огнен змей и др. У героите народът цени преди всичко благородството и честността.

Във вълшебните приказки голяма роля играе числото три - три приключения на героя, трима братя, три сестри... Тези приказки са плод на богатото въображение, на любознателността на народа и са ярък израз на смелите му мечти и на надежди за повече правда, красота и щастие в живота. Вълшебните приказки обикновено завършват с щастлив край. В тях героите могат всичко да правят, могат да бъдат на най-невероятни места, да изглеждат такива каквито искат. Щастливият край на приказките символизира мечтите на хората да надвият злото и да покажат, че доброто винаги побеждава.

ТРИМАТА БРАТЯ И ЛАМЯТА

Имало едно време трима братя юнаци. Най-малкият бил келяв, та не го броили за нищо. По онова време имало една голяма ламя, която правела много пакости: ядяла овци, волове, дори и люде. Ходили много юнаци да я убият, но тя ги изяждала с измама. Научили се тримата братя за тая ламя и най-големият рекъл:

- Освен мене, няма друг, който да убие тая ламя.
И станал, взел тежкия си боздуган, та тръгнал да убие ламята. Вървял, вървял, па срещнал на пътя един симидчия, който продавал симид и му рекъл:

- Добро утро!

- Дал ти Бог добро, юначе! Къде отиваш?

- Отивам да убия ламята.

- Е, какви юнаци ходиха да я убият, па тя ги изяде, та ти ли ще я убиеш?

- Нека ида аз, че да видиш!

- Ако можеш изяде всичкия тоя симид, убиваш ламята.
Юнакът се опретнал на симида: ял, ял, не могъл да го изяде. Симидчията му рекъл:

- Е, не можеш уби ламята.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Начини за прекарване на свободното време, представени в българския фолклор 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.