Начини за прекарване на свободното време, представени в българския фолклор


Категория на документа: Литература



"...Тая прохладна майска вечер чорбаджи Марко, гологлав, по халат, вечеряше с
челядта си на двора. Господарската трапеза беше сложена, както по обикновение, под лозата, между бистрия и студен чучур на барата, който като лястовичка пееше, деня и нощя, и между високите бухлати чемшири, що се тъмнееха край зида, зиме и лете все зелени. Фенерът светеше, окачен на клончето на едно люлеково дръвче, което приятелски надвисваше миризливите си люлеки над главите на челядта. А тя беше многобройна. До бай Марка, до старата му майка и до стопанката му седяха около трапезата рояк деца - големи и малки, които, въоръжени с ножове и вилици, опустошаваха мигновено хлябове и блюда. Те напълно оправдаваха турската дума: сомун душманларъ. Бащата хвърляше от час на час добродушни погледи на тия запъхтели работници с остри зъби и несъкрушими воденици, усмихваше се и казваше весело: - Яжте, татовата, да порастете! Пено, налей паницата пак! Слугинята отиваше при чучурчето, дето изстиваше руйното вино, наливаше и донасяше дълбока фарфорова паница. Бай Марко я поднасяше на децата, като казваше благоразположено:

- Пийте бре, маскари!
И паницата изреждаше всичкия народ. Очите на народа светваха, бузите се зачервяваха и той си облизваше с наслаждение устните. Тогава Марко се обърна към жена си, която се понавъси неодобрително, и каза строго:

- Нека да пият при мене - да не са жедни за вино. Аз не ги ща да станат пияници, като пораснат..."

По какъв прекрасен и майсторски пример ни дава Иван Вазов ни връща към миналото ни. Навярно всеки българин се стопля и си спомня за домашния уют, прочитайки този откъс.

В следващите две подглави ще се спрем върху две конкретни форми на устния български фолклор, използвани във вечери като тази, описана по- горе.

4. Български народни приказки от старите ракли като форма на забавление

"Приказките нямат младост и не стареят"

Когато се докоснем до българските народни приказки, неизменно се потапяме в очарованието на един необятен и прекрасен свят, наситен с фантастични и реални образи и картини от житейския бит и култура на българина. У дома в полутъмната стая, осветена от припламващата светлина на огнището; под звездното небе на полето - в топла лятна нощ сладкодумен разказвач ниже случка след случка, станала някога някъде, за красиви царкини, за страшни хали и змейове... Разказва и омайва слушателите. Полутъмната стая с огнището и рогозката изчезват, звездното небе като че оживява и слушателят с дълбока наслада се унася в своите мечти и стремежи... Повярвал в истината и в правдата на художественото слово, той сам сякаш става по-добър, по-човечен, по-мъдър, по-смел... За омаята на народната приказка пише Елин Пелин в разказа си "Косачи":

"Слушаш, слушаш и се забравяш... И току виж, че чудноватото започва да ти се чини истина, потънеш в него и отидеш. Затова има приказки, затова са ги хората измислили. И песните са затова...за да разбереш, че си човек..."

В приказките се разказват занимателни случки за измислени събития, приключения и герои. Героите на народните приказки са най-различни - селски момък и девойка, овчар и орач, мъдър старец, зла мащеха, огнен змей и хала, магьосник и вещица, царски син и царска дъщеря, алчен богаташ и работлив сиромах, хитра лисица и глупав вълк... Според това каква случка се разказва и кои са нейните герои, делим приказките на битови, за животни и фантастични (вълшебни).

В приказките народът е отразил вярата си в силата на труда, на знанието, на правдата; вярата си в победата на доброто, на другарството и човечността над злото; мечтите си за покоряване на природата, за смели открития; за по-красив живот. Приказките както и другите народни умотворения, се съчинявали устно от талантливи хора от народа и се предавали от уста на уста, от поколение на поколение. Някога,когато не е имало книги, театър, кино, радио и телевизия, приказката е запълвала нуждата от художествено слово и е задоволявала духовните интереси на българина. Но и до днес тя е любима и на деца и на възрастни. Вникнем ли по-дълбоко в нея, ще открием колко много знания и мъдрост съдържа тя, какъв богат житейски опит носи , каква красота крие. На кой от нас не са чели приказка за лека нощ, вероятно и нашите баби и дядовци са се пренасяли във вълшебния свят на приказките преди да заспят, но тази форма на българския фолклор се е използвала и по различен повод преди години. Както споменахме в предната глава, събирането на цялото семейство вечер е било практика дъги години. Всички са прекарвали приятно време заедно, разпускайки след тежкия трудов ден. Приказките обикновено са били разказвани вечер, когато цялото семейство се е събрало... стопанката на дома шета след вечерята и неусетно става част от света на приказката... момата плете, но в същото време е заедно със своя любим, който я спасява от змея... децата са легнали по меките килими и слушат със затаен дъх какво се случва...

Народната приказка е измислена случка или поредица от случки, в които се изразява някаква поука. Първоначалните автори на приказки на са известни. Тогава, когато изследователите са започнали да записват приказките в сборници, да ги отпечатват, едва тогава записали своите имена или имената на хората разказвали съответния текст. Приказките се разделят на три групи: битови приказки, вълшебни приказки и приказки за животни.

Приказките, в които се разказва за бита на народа, за неговия труд, за взаимоотношенията в семейството, за живота на бедни и богати, се наричат битови. Простите селяни - герои в тях - превъзхождат с ума, трудолюбието и честността си чорбаджията и попа. Така разказвачът възхвалява добродетелите на трудовия народ, а осмива недостатъците на богатите. Битовите приказки разказват един богат свят, който е очарователен в своята наивност и любов към човека. Светът, в който живеят героите на битовите приказки е близък до света на читателя. Това ги прави още по-близки и разбираеми за него. В битовите приказки липсва фантастичен елемент, те пресъздават ежедневието на хората, трудностите и конфликтите, с които се срещат. Героите в битовите приказки са най-различни хора - бедни, богати, умни, глупави, мързеливи, трудолюбиви. Чрез тях народната мъдрост иска да осмее пороците като ги противопостави на добродетелите. В приказките съжителства правдата с лъжата, сръчността с непохватността, мъдростта с глупостта. В битовите приказки се поставят вечно вълнуващите въпроси за отношенията между родители и деца, за родителски и синовен дълг, за доброто и злото, за богатството и бедността. Поуката в тях е ясна, но не се изрича направо, а се подразбира. Ето една такава приказка:

ЛЕНИВАТА НЕВЯСТА

В едно село расла хубава мома Богданка. Тя била едничко галено чедо на майка. Порасла Богданка, станала хубава мома, но нищо не умеела да работи. Почнали да идат сватове да я искат за снаха. Майка й на всички казвала:

- Наша Богданка е галена. Тя не е научена да работи.
Щом чуели това, сватовете се връщали. Дошъл веднаж един старец и казал:

- Чух, че имате хубава мома. Дойдох да я искам за снаха.
Майката и нему казала същото:

- Наша Богданка е много галена. Тя нищо не знае да работи...

- Нищо - рекъл старецът, - у нас никой никого не кара на работа. Който иска - работи, който не ще - така си седи. След седмица-две станала сватбата... Старецът имал трима синове и две снахи. На другия ден след сватбата всички се заловили за работа. Само невястата стояла пременена и нищо не похващала. Дошло време за обяд. Събрали се всички и седнали на трапезата. Седнала и Богданка. Другите снахи донесли гозбата и сложили пред свекъра хляб. Той взел питата, разчупил я на парчета и я раздал.

- А за невястата? - рекла свекървата.
- Тя не е гладна - отвърнал старецът. - Когато човек не работи, не огладнява.
След обяд всички пак започнали работата. Невястата седяла и нищо не похващала. Събрали се да вечерят. Старецът взел питата, разчупил я и пак я раздал.

- А на Богданка? - запитала свекървата.

- Тя не е гладна - отговорил старецът. - Когато човек не работи, не огладнява. Вечеряли, поприказвали кой какво ще работи на другия ден и легнали да спят. Легнала и невястата, но гладно спи ли се? Едвам дочакала да съмне, тя станала тихичко, измила си очите, измела двора, издоила кравите, изкарала телците. Станали и другите и като видели невястата, спогледали се и се усмихнали. На обяд невястата сложила първа трапезата и седнала последна. Старецът разчупил питата, подал едно голямо парче на невястата и рекъл:




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Начини за прекарване на свободното време, представени в българския фолклор 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.