Начини за прекарване на свободното време, представени в българския фолклор


Категория на документа: Литература



- Ба, притрябале сте ни - обади се Цика, като фърли дяволит поглед към дошлите ергене, между които по гласа позна и своя изгорник.

- Нали не сме ви притрябале, ние пък ще си идем - отвърна Златан Паека, като се примъкна и намести до купчинката, дето бе Цика, неговата севда. Тя е посви да му стори място.

- Ами нали уж ще си идете, защо се свря тука? - намеси се другарката на Цика.

- Ей тъй на. Гледам, че ви не спори работа, та рекох да ви помогна.

Неколцина от ергенете седнаха пък при други моми. Едни от момите се намръщиха и отдръпнаха, а други ухилено се прибраха да им сторят място..."

Откъсът от разказа много ясно сам по себе си описва българската седянка. Първата седянка- заклаждането, в по-голямата част от страната се прави в деня на Голяма Богородица (15 август), която се приема за покровителка на семейството, домашното огнище, раждаемостта и майчинството. Според етнографите, този обичай има голяма магическа символика, защото момите се приготвят няколко дни предварително, като се стремят всяка една от тях да вземе кол от оградата и помета от пещта на момъка, който люби. Донася се и власина от тиква, която влачат след себе си, за да се влачат и ергените след тях. Вечерта на празника, след залез слънце, всички моми тайно се събират в края на селото на някой кръстопът и заклаждат седенкарския огън. Със запалването му девойките започват един по един да изгарят донесените предмети и да наричат, като се вярва, че така момците ще се довлекат на седянката и всяка ще бъде залюбена от нейния избраник. В тази първа седянка много ясно се вижда една друга страна от българския фолклор- баенето. Това е обичай, останал от езичеството, който си е чисто и просто магия. Най- често девойките са го прилагали за любов, както в този случай.

Седянката е тържество за всеки българин, стар и млад. Всеки отива да се научи или да научи другите, да се весели, да пее, да играе и да поприказва с другарки и приятелки. Момците и момите слушат разказите на старите и тия разкази им служат като закон - пътеводител в живота. Старите разказват, това което знаят по народното предание, което са им разказвали техните деди и което са пазили свято без изменение в своята памет... На седенките излизат на показ всички вярвания, тук е цялата българска литература, тук е школата, в която се възпитава младото поколение. За съжаление този вид събирания и веселби не са достигнали до нас, изчезвайки напълно през средата на миналия век. Сега можем да ги видим единствено на сцената, където определен ансамбъл имитира живота на нашите предци, прекроен през призмата на актьорското майсторство и хореографията.

Песните, които се пеят на седенките са предимно хумористични, любовни, песни, които носят настроение. Седянката е времето, в което всички разтоварват след тежкия работен ден, мястото, където моми и ергени се залюбват. Пеят се песни за домакина на седянката, песни за момите, песни за ергените, песни- закачки между момите и ергените. Ето една такава:

Пофаля са, момне ле, малка мома,
че преплува Черно море,
ем наляво, ем надясно.
Де я зачу царювото,
царювото хазнатарче,
то проводи три юнака:
- Вий идете, уловете,
уловете малка мома:
не я бийте, не карайте,
най я мене докарайте,
жда я бия с руса коса,
с руса коса в бяло лице,
в бяло лице лебядево,
в черни очи чурешово,
в тънки вежди гайтанюви!
Де ги зачу малка мома;
тя станала рано сутром,
рано сутром във неделя;
умила са, уплела са,
че пристегна тънко красче,
упретнала й бели ръце,
бели ръце до лактете,
че са фърли в Черно море,
в Черно море и бял Дунав,
че изплува татак долу,
татак долу в Кара-Влашко,
в Кара-Влашко и Богданско,
дето моми платно белят,
я невести тънки дари.
Наздраве ти, малка моме!

3. Български народни приказки и легенди, разказвани край огнището

Седенките не са единствения начин за отдих на българите. Независимо от историческата действителност, нашите предци никога не са прекъснали традицията със събиранията "под асмата" през топлите сезони или край огнището през уютните зимни вечери. Едни от най- вълнуващите спомени за всеки българин са вечерите в двора под лозницата, когато цялото семейство се събира. Дворът е пълен, чува се ту детски смях, ту плач на някой сърдит малчуган. Изключително сантиментални чувства носи пословичната първа глава от романа "Под игото" на Иван Вазов. Ето как изглежда една вечер на българско семейство по време на робство:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Начини за прекарване на свободното време, представени в българския фолклор 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.