Начини за прекарване на свободното време, представени в българския фолклор


Категория на документа: Литература


Пословиците и поговорките са неизменна част от българското народно творчество. Те съпътстват българския народ през вековната му история, предават се от уста на уста и спомагат за запазването и развитието на националната му идентичност. Чрез тях в синтезиран вид се предава народната мъдрост - придобитият житейски опит и поуките от него. Има много варианти на една и съща пословица или поговорка, както и такива, чийто произход е невъзможно да бъде установен - съществуват по цял свят в различни преводи. Пословиците са кратки народни умотворения, които обикновено изразяват завършена мисъл, но често когато изразът е сполучлив и запомнящ се, смисловите връзки между думите са изчезнали, което им предава уникален контекст. По- надолу ще се спрем по- подробно на всеки от горепосочените форми на устен български фолклор.

Наред с умението си да твори прекрасни песни, приказки, легенди, предания, гатанки, пословици и поговорки, трудолюбивият българин носи в себе си и таланта на сръчен танцьор. И в днешни дни майстори- танцьори завладяват чуждестранната публика с кръшни хора и ръченици. Неравноделните ритми на народната ни музика, съчетани с майсторските движения на шопския танцьор например, се нареждат на едни от челните места, измежду всички нации по света, по трудност и красота.

Освен с много труд, ежедневието на българите е наситено и с много празници. Всеки сезон е характерен с някакъв типичен за него празник и съответно ритуал. Такива са Коледа, Гергьовден, Еньовден, кушията на Тодоровден, Лазаровден, Сирни заговезни, Сурва, Трифон Зарезан, Баба Марта,Великден и още много други. Със сигурност можем да кажем, че прадедите ни не са скучали. Надолу в изследването ще опишем по- подробно и някои от ритуалите. Разбира се, естествено е, че повечето от тях носят в себе си чисто езически оттенък. Едни от тях са кукерството и нестинарството. И двете са се запазили като атракционни форми за чужденците и до ден днешен.

Изключително ценно качество, което българите определено притежават, е това умело да се съчетават работата и удоволствието. Конкретен пример за това са различните видове занаяти на предците ни. Те са били не само начин на препитание, но и много често са си просто хоби. Те са изключително разнообразни и интересни. Всеки от тях изисква дадена дарба и най- талантливите занаятчии определено са превръщали хобито си в доходоносна професия. Дърворезбата, чергарството, плетенето, ковачарството, звънчарството и медникарството, кожарството, тъченето и иконописа си остават запазена марка за народа ни.

Изобщо, многобройни са формите на забавление за българите през годините. Би било изключително трудно подробно и обстойно да се изследва всеки от посочените начини за прекарване на свободното време, тъй като те са несравними по своето богатство и разнообразие. В следващите страници ще се опитаме да обрисуваме някои от по- интересните форми.

2. Български народни песни от свободното време на българите

Българските народни песни са най-значителният, разнообразен и художествен дял в българския фолклор. Народните песни са умотворения в стихотворна форма, при които текст и мелодия са неразривно свързани. Българското народно поетическо творчество води началото си от далечни времена. Първите сведения за народни песни и певци са от 9-10 век. Най-много народни песни са запазени от 18 век. Голяма част от старите народни песни не са записани и са забравени. Песните възникват като вътрешна потребност на създателите - да дадат израз на своите преживявания и мисли. Те са изпети в тъжни или радостни дни - на големи празници, на нивата, край стана. Техни творци са хора с поетически и музикален талант - певци, гуслари, гайдари, кавалджии. Народната песен се създава и развива на село. Предава се от певец на певец и така се получават много и различни варианти. Разграничават се различни видове въз основа на няколко народни празника. Според времето, мястото и обстановката на изпълнение се обособяват обредни, трапезни, хороводни, седенкарски, жътварски и други. Според класификацията на известния събирач на народни песни Петър Динеков те биват обредни, митични, юнашки, хайдушки, исторически, социално-битови, балади, детски песни и залъгалки и съвременни народни песни. В зависимост от начина, по който се изгражда изпълнението, те се делят на епически, лирически и лироепически. Ние ще разгледаме по- подробно трапезните, седенкарските и любовните песни, тъй като те спадат към групата на песните, които се пеят през свободното време.

За да представим песните, които се пеят по време на седенките е добре да опишем какво всъщност представляват седенките. Много красиво и естествено художествено описание прави авторът Тодор Влайков в разказа си "Седянка":

"... Голяма седянка се е събрала у стринини Цонковичини. Момите от махалата на тлака са дошле, кукуруз да чушкат.

Найда стринина Цонковичина е весела и приказлива девойка. Тя дружи и живува добре с всички моми от махалата. И ни една тяхна седянка не разминува. Затова сега всичките ù дружки са се отзовале на поканата ù.

В къщи у стринини Цонковичини на огнището е нарушкан буен огън. В един голям медник, закачен на веригата, ври и клока кукуруз. В други също голям медник, закачен до първия, ще се вари качамак. Сега завира водата. По-настрана е приготвена пълна тепсия кукурузно брашно.

Седнала до огнището, стрина Цонковица потиква огъня и реже в тиганята сланина за качамака. Пламъка на огъня осветява живите ù очи и усмихнатото ù лице; то е малко позавяхнало, ала инак е изразително и все още запазва следи от някогашна хубост. Стрина Цонковица е общителна и разговорна жена. Корава и решителна е като мъж - цялата къща тя върти, а чичо Цонко сякаш че е ратай в къщи; върши, каквото го нареди стрина Цонковица. Сега той си е легнал в собата при по-малките дяца - да не пречи на седянката.

До стрина Цонковица се е свило малкото ù шестгодишно момченце. Някак плахо, ала и с любопитство поглежда то иззад майка си към седянката. Подгонвано от горещината на огъня, то токо се свива зад майка си към кюшето.

В един кът е натрупан голям куп масуре - на сплитове и пешаци. Две момичета с дебели кюскии удрят по тях да се пооронят и смажат, та след това по-лесно да се чушкат.Другите моми, насядале без ред на възглавници из широката къща, са прибрале около себе си по-големи или по-малки купчинки начукани масуре и чушкат - едни в корито, други в череци, а трети в престилките си.

Полуосветени от извитите езици на буйния огън, веселите и възбудени лица на момите изглеждат приказно хубави, а очите им святкат като светулки в лятна нощ.

Изпърво момите тихо и сложно си приказват - коя какво е чула и коя какво видяла на тая или оная седянка. Кога доде ред да се каже нящо по-скришно за някоя мома или някой ерген, те ще се наведат да си го пошушнат на ухото, па изведнаж избухват в кръшен смях.

- Я стига сте приказвале, момичета, ами викнете, та запейте - ги подканя стрина Цонковица. Лала Караджункина и Цика Велина, първите песнопойки между момите, не чакат друго подсящане, ами се сдружиха и подйеха песента, с която се зафащат всички тлаки и седенки:

Доне ле, вов Загоре съм вечерял и пак съм бързал да дода на вашта герджик седянка.

- Така ами, да се чуе в махалата, че имаме седянка - насърчи ги стрина Цонковица.

- Да ни чуят и ергените, нали, стрино Цонковице? - додаде Мина Данчовичина, дето чукаше с кюския сплитовете. Тя бе отворена и дяволита мома.

- И-ху-ху-у! - се нададе от двора ергенско провикване, придружено с висок смях.

- Видите ли как ви чуха и ергенете? - каза засмяно стрина Цонковица.

Момите взеха да си поправят забрадките и да се поотръсват и почистват.

Изтропа се на вратата и с шум нахлуха няколко момци.

- Добро вечер, стрино Цонковице! Добро ви вечер, каки! Прибирате ли госте? - подфанаха изведнаж двама-трима от ергенете.

- Дал бо'добро, стрини - отвърна стрина Цонковица, като постана малко. -Прибираме, прибираме, токо...кой бяга от госте и помошчие?



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Начини за прекарване на свободното време, представени в българския фолклор 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.