Мотиви в произведенията на Христо Ботев


Категория на документа: Литература


Христо Ботев

Теми и мотиви:
- мотив за отчуждението и погубената младост- "Майце си"," Към брата си"
- мотив за борбата :" Към брата си" ,"Делба", "До моето първо либе", " На прощаване", " Хайдути", Хаджи Димитър" ,"Обесването на Васил Левски",
" Моята молитва", "Елегия", Борба" - в това стихотворение борбата е срещу световния ред, основан на потисничество, лъжовни кумири. В творчеството на Ботев творбата е срещу националните, социалните, духовните потисници.
- мотив за саможертвата и за безсмъртието: Хаджи Димитър" ,"Обесването на Васил Левски"," Моята молитва", " На прощаване"
- мотив за смъртта и свободата: Хаджи Димитър" ,"Обесването на Васил Левски"," Моята молитва", " На прощаване" / При Ботев смъртта оксиморонно значи и безсмъртие. Основното внушение в поезията на Ботев е , че свободата минава през смъртта :/ " Свобода и смърт юнашка". Няма конкретен образ на свободата, освен в \\"На прощаване" - картината на завръщането -водач и дружина.
- мотив за словото - словото песен, словото възхвала - среща се в почти всяко стихотворение; този, който говори в Ботевата поезия е юнак; говоренето е апостроф, противопоставяне на робството.Трансформация на мотива за словото е песента. Песента е силно ценностно маркирана, тя е колективното слово за героя; тя е оценка на героя юнак; тя е негова сакрализация.Чрез песента на народа , героят се митологизира и обезсмъртява. Песента може да бъде възхваляваща - " Хаджи Димитър" и оплакваща - " Обесването на Васил Левски".
- Мотив за Дома и Пътя. Дом - поруган, осквернен; оставането в него е равносилно на приемане на робството. Пътят е съдбата на силния и смелия, на непокорния, на човека на общата грижа.
- Мотив за революцията - образът й присъства само в " До моето първо либе" - романтическа визия за революцията като за буря, като кървава сватба. Има алюзия / намек/ за революцията като апокалипсис, от който ще дойде новия свят.
фолклорни и библейски мотиви: гората майка, отлъчие от и завръщане в родното;клетвата; връзката майка -син; приказният мотив за бащата цар и поруганият царски син в " Хайдути"; приказният мотив - инициация- преминаване през изпитания и влизане в групата на юнаците - " Хайдути", "На прощаване", "Хаджи Димитър"; мотив единствено чедо- " Хайдути|".

В " Хаджи Димитър" - пространството е триделно - долу, балкан, горе - така е и в приказките. Героят преминава от долната робска земя, в земята на избраниците - балкана и постига безсмъртие чрез извисяването горе - в небесата. Ботев има мощна фолклорна и митологична основа в поезията си - тя личи във фолклорния изказ и форма, във фолклорната опозиция любов- омраза/: всичко във фолклора се дели на противоположности/.
Героят има самочувствие на месия, които изказва заветни думи; той има чувство за собствена значимост -" но стига ми тая награда да каже нявга народа ..." - пожелава си безсмъртие. Мотивът за смъртта ,представена с тяло и кръв - в "На прощаване" - това е християнско представяне на жертвата.
Жанр на творбите: "Майце си" - елегия, "На прощаване" - поема, "Хайдути" - поема, " Хаджи Димитър" - балада, ода, "Обесването на Васил Левски" - елегия " Елегия" - елегия, " Борба" - сатирична поема," Моята молитва", " В механата" - стихотворение със сатиричен характер, "Политическа зима" - фейлетон, " Смешен плач" - памфлет зя
Образи/Герои: майката, либето, самодивите, народ, Бог,балкан, поле
Юнакът- да станеш юнак означава да съградиш лични поведенчески и ценностни модели.Ботевият лирически човек е изправен на кръстопътя между робското всекидневие и голямата История. Юначеството предполага отделяне от света; преборване на светското аз,; надмогване на личния, частния живот и революционно себеотдаване.
Юнакът в Ботевата поезия притежава две същностни черти - чест и слово. Срещу безчестният и лишен от достойнство битов човек, застава юнакът, алтруистът. Чувството за чест, за национално и човешко достойнство е онова важно нещо, без което не може да се мисли свободата.. Честта превръща човека в личност, прави го чувствителен за националното.
Гласът е особена характеристика, отделяща юнакът от другите. Да имаш волята и безстрашието да " огласяваш" думи заветни", означава , че си се сдобил с духовна свобода, а това е предпоставка да обърнеш взор и към националната свобода. Гласът е притежание на смелите и волеви хора. Срещу голямата " робска пустиня" е големият глас на юнака, който се пронася през голямото географско пространство и желае да сроди българите и да ги принуди да видят нови перспективи за себе си.
Най-често Ботевият лирически човек е представен с душата си, тялото и кръвта.
Душата е тайникът , в който са скрити най-съкровените неща. Този мотив се среща в "Майце си" - романтическа разлика между видимост и същност, която сочи кризата на личността - весело лице и страдаща душа. В " Към брата си", " В механата", "Борба" - душата е красноречив образ на страданието - тя е покрита в " люти рани", "тлее". Душата тук е поела всички сигнали, идващи от мрачното робско битие, всички мъки и стенания.
Тялото е представено и реалистично, и символно. Ядната кръв и пламъкът, разпален в гърдите, сигнализират готовността на кипящата юнашка енергия да се излее срещу всичко, изправило се на пътя на съкровениет стойности. Разкъсаното тяло на юнака е драматичен знак за непокорна, горда личност. Това тяло говори за смелостта, за свободата . В " Обесването..." тялото говори със страшна сила, то е свято, мъченическо.

Вълк - в римската митология символ на бога на войната; свещено животно - посредник между живи и мъртви.Българите смятат кучето и вълкът за лечители и използват части от тялото им за амулети.. В християнството вълкът се свързва с лукавото. Вълкът се свързва с историческите образи на хайдутите - стопани, закрилници на гората. Вълкът е животното, което не може да се опитоми и затова символизира свободолюбие. Единствено в " Хаджи Димитър" - вълкът е представен с положителна характеристика - грижещ се за юнака - той е сроден с него по свободолюбивия си дух, но е и начин да се митологизира героя ; да се представи на границата между живот и смърт чрез едно подобно животно на прехода между два свята.В последната строфа на одата , вълкът, заедно със слънцето и балкана, внушава безсмъртие, включва героя в космическата безкрайност.

В "Борба" - чорбаджиите, духовниците са представени като " вълци в овчи кожи", в " Хайдути" - лирическият герой споделя , че вуйчо му му казва " че и аз съм се увълчил, че човек няма да стана" - тези думи могат да се разтълкуват така:/ Хайдутинът не е човек по калъпа на другите хора, така както го изискват патриархалните регламентации, хайдутинът е човек на горада , сякаш отпада от човешкия социален регламент.
В " До моето първо либе" - целта на героя е да настрои душата на либето на вълната на народното страдание :/ "...за тоз глас ми копней душата..."
Орел/: сокол - мотивът орел/: сокол се грижи за ранен юнак е характерен за юнашките песни. Орелът и соколът в народната митология са близначна двойка, която също като вълка е посредник между живот и смърт. Орелът се свързва и с безсмъртие и достойнство, заради високите пространства, които обитава и заради това, че в приказките носи жива вода за безсмъртие.
Самодиви- образи от народния фолклор, които най-ясно представят усещането за граничност - между живот и смърт. Който погледне самодива, умира. В "Хаджи Димитър" те са три , грижат се за юнака. Едната му слага билки - лекува го, подобно на вълка; втората го пръска с вода - аналогия с живата вода , даваща безсмъртие; третата го целува и отвежда в небесата - пряко носи идеята за отвъдното.
Самодивите в стихотворението се противопоставят на жетварките. Самодивите са свободните същества, а жетварките са част от робското пространство.
Балкан- посредник между земя и небе. Внушава духовна извисеност. В митологиите се свързва богоподобност, защото всички богове живеят или получават откровения в планината/: балкана.

Изразни средства: инверсии- " Живот народен", алитерации- ръжда разяда глозгани кости", асонанси- " Настане вечер, месец изгрее, змезди обсипят свода небесен, гора зашуми вятър повее, Балканът пее хайдушка песен", метонимии- " камък гробен", символи- кръст, вълк, самодива и т.н., метафори-"думи отровни", оксиморони- смешен плач, " сган избрана" ," слепци с очи", антитези" не ти ,боже, що си в небесата, а ти , що си в мен, в сърцето и в душата", парадокси- "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира...", хиперболи - " песента ми ще се пронесе по сборове и по седенки ..."
Новаторски черти в Ботевата поезия: Ботевата поезия има изповеден характер; тя е структурирана като диалог към някого. Този комуникативен модел - да си в диалог с някого - е характерен за епохата на Възраждането, когато е трябвало да пробуждаш, да призоваваш. Характерно за Ботев е, че той интимизира родното , българското, а всички хора от интимния свят - майка, либе, братя - включва в националния свят.
За разлика от другите възрожденски автори, Ботев не приема юнака като готова даденост , която е заспала и само трябва да бъде вдигната от историческите пластове / както е при Чинтулов/. Ботев показва как от битов човек се става юнак - първо е отчуждението от света " Майце си", след това намирането на опора, която да осмисли съществуването" Към брата си", следва намирането на съмишленик " Делба", поемане на пътя за реализирането на идеята " На прощаване" , "Хайдути" , реализацията " Хаджи Димитър", " Обесването на В. Левски".
За разлика от други възрожденски автори, Ботев не предлага опозицията минало - настояще, т.е. миналото не е светло и велико , а е еднакво мрачно и робско, както настоящето, а усилията са насочени към бъдещето, представено като революция.
Новаторското при Ботев е, че полага опозицията свое - чуждо и в границите на родното. Тоест, чуждо и зло е не само етнически различното, но и онази част от българското, която не е съпричастна към идеята за свобода.
Свои са всички, които пожелават свободата; чужди са всички, които пречат да се осъществи свободата - турци, българи - чорбаджии и част от интелигенцията.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Мотиви в произведенията на Христо Ботев 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.