Митичното в българската литература


Категория на документа: Литература


 Митичното в българската литература

Нисша митология - орисници,змейове....

Архетипи според школите:

Френската социолог.школа - Е. Дюркейли , Кл. Леви-Брюл
Архетипите осигуряват пренос и устойчивост на колективни представи. Във всяко общество има общи идеи и чувства, които се представят от поколения на поколения и осигуряват непрекъснатост в колективния живот. Към тези общи неща Е. Дюркейли отнася народ, религиозни традиции, политическо вярване, език, народни легенди - колектив . За Е. Дюркейли тези общи неща са задължителни в морални случаи. При Дюркейли механизмите на колективното мислене пребразуват думите символи, довеждащи до един всеобхватен символизъм, благодарение на който е възможно съществуването на колектива. Заслуги има и ритуалът - интеграция на индивида, знания за същностните неща (може да се получи знание на съществени социални отношения). Дюркейли =колектив=социално=съзнателно

К. Леви - Брюл - колективните представи са несъзнателни, те са пропити от мистика и магика. Първобитният( примитивният) човек, събитията във видимия свят зависят от силите на невидимия - значения на сънищата, предсказанията, магията. Много често хората пренебрегват естествените източници на събитията. Вярването в силите на невидимия свят не е изчезнало и в сегашно време . Съвременният човек има съзнанието, че това са два отделни, различни свята. Примитивният свят ги слива, затова действията и възприятията са винаги мистични .

Е.Касирер - "символичната теория" - не трябва да се поставят резки граници между мисленето на съвременния човек и примитивния човек. Митологичното мислене има дологичен характер. Митът, изкуството, езикът, религията, историята се включват в понятието -символни форми (митът е това, от което е произлязло всичко). В мита доминира експресивната функция. Човекът непрекъснато борави със символи .

Връзката мит-поезия( Карл Юнг) полага митичната психология на Юнг- колективното безсъзнателно. Колективни образи - архетипи, допирна точка от сънищата на съвременния човек и примитивния човек .
Архетипи (праобрази = колективни образи) е конкретна фигура(човек , събитие, предмет, демон, повтарящо се събитие). Може да бъде зареден с емоция образ, който го прави видим за възприемане от съзнанието. Според Юнг архетипът е комплекс от преживявания.
Тенденция за раждане на представа за образ - архетипите имат метафорично - символен характер. Те са форма, която променя своето съдържание. Юнг смята, че хората наследяват формите, а не съдържанието (то е променливо). Творческият процес израства от архетипа.

Мирче Елиаде- архетипите са постоянни и устойчиви схеми. Те не са безсъзнателни, а реални . При тях са съединени митът и логосът . Архаичният човек не може да си представи действието, което не е изживяно от друг. Смисълът на мита за вечното завръщане е в повторението в чисто човешки аспект. Човек от традиционното общество живее според архетипа (сакралното). Всяко нещо, което няма архетип(образец) не е сакрално, не е реално. Повтарянето на архетипите води до унищожаване на времето - човекът живее само в настоящия миг. Елиаде разширява митичното определение - митът е не само словото, но и всичко свързано с него. Митът и ритуалът- допълващи се форми. Те не могат да бъдат разделени . В съвременността започва една деградация, да се превърнат в романи, поеми или суеверия.

Кло Леви-Строс- връща се към идеите на Юнг (митотворчеството е колективна безсъзнателна дейност). Стор казва, че всеки един архетип черпи връзки от други архетипи- вариативност, изменчивост на колективните образи. Търси се връзката на митът и изкуството(музика).
Мисленето на древния човек търси обяснения на своята болест , за да я понесе (трябва да има причина). Помощник за древния човек е шаманът, обясняващ болестта като причинена от агресията на чудовище. Манипулиране със символи - шаманът изпраща послание към съзнанието на болния. Трансформацията на митовете - чрез неговата романова преработка . Според Строс прогресът не е настъпил от човека (от самия него), а от света , където живее.

Миторитуална школа:
Н. Фрай "Анатомия на критиката" - изравнява мита и архетипа като ги приема като същност на словесното изкуство. Архетип - типичен или периодично повтарящ се образ символ, който свърва едно стихотворение с друго стихотворение и помага за интегрирането на литературата.
Митичните образи - продукт на българските колективни представи. Архетипите се реактуализират на различно място. Те са устойчиви като форми, но променят своето съдържание. Това в българската литература ги прави семантично поливалентни. Архетипите съчетават пред себе си представи за различни групи - добро - зло. Един и същи образ може да носи идеята за деструкцията, но и за създаването, мотивите за жертвоприношението и инициацията. Архeтипите на митичното съчетават определенията на различни периоди, претърпели са редица наслагвания. Митичните образи са съчетания на антропоморфното и зооморфното, на мъжкото и женското начало. Всички те обладават горното и долното пространство, имат хтонично - небесен характер , винаги се явяват в гранично време на деня и нощта. Приемат човешки образ - влюбват се, женят се за хора. Спрямо тях се извършват определени ритуални действия . Под една и съща външност се явяват различни образи: красив - чума ; огнен - змеят,чумата, слънцето; хубав мъж - змеят , вампират,слънцето; обогатяват съдържанието си и с редица християнски идеи- самодивата - изпълняват Божията воля ; чумата - Божието наказание.

Митични образи

Реални
Иреални
Образи, получени от одушевяване на болестите , силите на съдбата,превръщане на мъртвите.
Мисловни същества от друг свят(змеят и самодивата),възкресява се възможен свят. Мислени като културни единици, възкресяващи един друг възможен свят.


Фолклорът е посредник между мита и литературата . Промяната на архeтипа води до промяна в контекста. Различен е авторовия подход към тези образи. В художествената литература говорим за процес на митологизиране (кръгът "Мисъл"). Митичните образи отключват диахронни текстове, текстове от световната литература. Синхронните произведения - сегашната европейска литература. Началото на 20 век - спойка между националното и наднационалното.
Змейовата сватба
Сватбата със самодивата
Слънчевата сватба
Идването на чумата
Появата на вампира
Орисването
Интересът е към семантичните неясноти, от съмненията на човешката общност около неговото случване.
Чумата и самодивата - са взаимозаменими
Вампирът - чумата
Чумата - ористниците
слънцето - орелът
слънцето и земята
змеят и самодивата
самодивите и ористниците

Антон Сташимиров - змеят и вампирът - томното начало, нестабилността на традиционният свят



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Митичното в българската литература 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.