Михаил Лермонтов - живот и творчество


Категория на документа: Литература


В следващите му стихове от този период един от централните философски символи е образът на затворника. "Затворник", "Съсед", "Съседка", "Плененият рицар" изграждат своебразен "затворнически цикъл". Лирическият персонаж тук е както самотен пленник на неволята и печалната съдба, така и е безнадеждно устремен към волността и свободата.
Като цяло поетиката на "късния Лермонтов" отслабва субективното начало, правейки романтичната страна на поета по- видима, а неговата художествена система по- ярка.
Еволюцията на тази поетика води до размиване на чистотата на жанра и създаване на сложни лирически форми като лирическа новела, монолог- изповед, философска медитация и др. Стихът се освобождава от прекомерната метафоризация, въвеждат се разговорна лексика и интонация.

Жанрът поема е един от най- популярните в Лермонтовото творчество. Той отразява собствената му ориентация към големите лиро- епически жанрове.
М. Лермонтов е написал 30 поеми, от които само 4 са публикувани приживе. Всички са написани с ямбически стихове. Около 20 са създадени в периода (1828-1836).
Типологията им е различна- и историческа, и пародийна (иронична), и философска. Най-често срещана е поемата изповед. В повечето случаи в заглавието е фиксирано името или ситуацията на героя, а сюжетът се върти около вътрешния му свят.
Някои от най- известните поеми на Лермонтов са "Черкези", "Престъпник", "Песен за цар Иван Василиевич" и др.

4. Прозата на Лермонтов

Първият му белетристически опит е незавършеният роман "Вадим", писан в периода (1832-1834), публикуван 1873.
Пишейки го по времето, когато учи във военното училище, той пише тайно от началниците, най- често нощем, на тъмно.
Тук доминират романтичен субективизъм, емоционално отрицание, дълги монолози, остри антитези.
Вторият роман "Княгиня Лиговска" е написан в 1836г. и публикуван през 1882, но също е незавършен. Въпреки това, за пръв път представя на читателите героят аристократ гвардеец Жорж Печорин. Той е ярка, противоречива, явителна личност, "белязана с егоцентризъм и нравствена опустошителност на двойствения му характер.
Едно от най- ярките и загадъчни явления в руската класика е знаменитият роман "Герой на нашето време".
И до днес не е известна творческата история на творбата, както и точното време, през което Лермонтов е работил над нея. Предполага се, че е започнато през лятото или есента на 1837 г. и е приключено в началото на 1840 г., малко преди първото му самостоятелно издание.
Трудна е за установяване също и хронологията на написване на отделните повести. Три от тях излизат самостоятелно в сп. "Отечествени записки". Това са "Бела" (1839г. №3), "Фаталист" (1839г. №11) и Таман".
Изглежда първоначално романът е съдържал само три относително самостоятелни повести- "Бела", "Максим Максимич" и "Княжна Мери". Втората редакция от август 1839г. съдържа 2 части: първата съдържа "Бела" и "Максим Максимич", а втората- "Фаталист" и "Княжна Мери". В този свой вид, ръкописът е бил под заглавие "Един от героите на нашия век".
Окончателната редакция въвежда и "Таман", оказвайки се в началото.
Жанровата форма на "Герой от нашето време" е изключително сложна, поради своят хибриден и цикличен характер. В съчинението са синтезирани пътни бележки, авантюрна романтична повест, философска новела, психологически дневник- изповед.
Това е първият философски и психологически роман в руската литература. Философските идеи за съдбата на индивидуализма и съдбата на човешката свобода, драмата на човешката екзистенция заемат централно място в произведението. Точно затова някои критици определят романа като "философско- психологически, екзистенциален роман".
Сюжетната композиция, която Лермонтов представя, също е доста интересна. Отделните повести са вътрешно единни, но имат отделна фабула, различен обем и стилистика.
Сюжетното пространство има хроникална схема и включва само един период от живота на героя- най- щастливият.
Самият сюжет представлява "верига от авантюрни ситуации и психологически експерименти на Печорин".
Композицията може да бъде определена като кръгова, циклична, защото действието завършва там, където и започва.
Една от основните опозиции в романа е свое- чуждо. За героят "свое" е най- вече собственият му раздвоен, загадъчен мироглед. А "чужда" остава онази скрита озлобена и нехармонична страна на "героя на времето".
Лермонтов използва много афоризми, парадокси, антитези, ретроспекции. Постига динамика на фразата с изобилие от глаголни конструкции и масово използване на кратки, лаконични изречения. Това е наречено от Петко Троев "комуникативна стратегия".
"Герой на нашето време" се счита за връх в творчеството на Лермонтов. Смята се, че художествените му открития подготвят появата на най- великите произведения на Толстой и Достоевски.

5. Лермонтов и България

Както всички останали руски писатели и Лермонтов е много популярен у нас. Той увлича още Възрожденците със своята гражданска лирика.
- Първите преводи на български език прави П.Р. Славейков, адаптирайки творчески стихотворението "Пророк" ("Проповедник", 1859 г.)
- Чинтулов превежда фрагмент от "Молитва"
- По мотиви на "Казашка люлчина песен" Стамболов написва "Майчина песен" 1875г
- Ботев има изключителен творчески контакт с гражданската поезия на Лермонтов
- През 1877 г. Славейков публикува авторизиран превод на още две творби на руския поет- "Не, не съм аз Байрон.." ("Разбити надежди") и "Затворник" ("Отворете таз тъмница").
- След Освобождението Лермонтов остава един от най- обичаните творци в България.
- Иван Вазов превежда и помества в "Българска христоматия" (1884) цикъл от неговите стихотворения и откъс от поемата "Демон".
- Константин Величков превежда "Въздушният кораб"
- Алеко Константинов превежда "Спор" и "Беглец"
- По- късно различни творби са превеждани и адаптирани от Л. Стоянов, Д. К. Попов, М. Москов, Ел. Багряна, Ат. Далчев,К. Кадийски и много други.
- През 1914 г. излиза първият сборник с "Избрани творби и стихотворения" в превод от Л. Стоянов
- През 1942 г. се появява петтомно издание "Пълно събрание" на съчиненията на Лермонтов.
- Две десетилетия по- късно излиза четиритомникът "Избрани произведения"
- Малко по- късно драмата "Маскарад" е поставена на сцената на Театъра на армията в София.

Михаил Лермонтов е един от най- великите руски писатели. Известен със своята лирика, проза, драматургия, той и творчеството му не могат да бъдат обобщени в няколко страници.
Трудно е и да се обобщи някаква строга философия, която той да "изповядва". В основата на светогледа му стоят индивидуализма , гордото самотничество, дръзкото бунтарство, убеждението за изначалната двойственост и противопоставяне. Представя си човешката природа като арена за постоянна борба на доброто и злото, което само по себе си е предпоставка за "драмата на тяхното взаимодействие."
Заради тази своя философия Лермонтов е обявен за родоначалник на ницшеанството от Вл. Соловьов, и за "поет за свръхчовечеството" от Д. Мережковски, въпреки, че тези определения не обясняват достатъчно изчерпателно естестическите възгледи на Михаил Лермонтов.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Михаил Лермонтов - живот и творчество 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.