Михаил Лермонтов - живот и творчество


Категория на документа: Литература


Великотърновски университет "Св. Св. Кирил и Методи"

РЕФЕРАТ
по Руска литература
на тема
Михаил
Лермонтов

Велико Търново, 2013

1. Кой е Михаил Лермонтов

Михаил Юриевич Лермонтов е роден на 15 октомври (3 октомври стар стил) 1814 в Москва в благородническо семейство от Тулска губерния и израства в имението Тархани в Пензенска губерния, където днес се намира гробът му.

Родът му произлиза от представител на шотландската фамилия Лиърмаунт, заселил се в Русия по времето на цар Михаил Романов (началото на ХVII век). Отгледан е от баба си, заради ранната смърт на майката. През 1827 двамата се преместват в Москва, където Михаил започва да учи в гимназия. Постъпва в Благородния пансион на Московския университет през 1830г., а 2 години по- късно след конфликт с преподаватели, той напуска университета и заминава за Санкт Петербург, където постъпва във военно училище.През 1834 Лермонтов става офицер в Лейбгвардейския хусарски полк в Царско село. През 1838 със съдействието на поета Василий Жуковски Лермонтов се завръща в столицата. Той започва да публикува стихове и придобива известност в литературните среди.В началото на 1840 Лермонтов е осъден от военен съд за дуела си със сина на френския посланик. Отново е изпратен в Кавказ, където се отличава в боевете при река Валерик. В началото на 1841 се завръща за кратко в Санкт Петербург и дори замисля издаването на собствено списание, но скоро е изпратен обратно в Кавказ. На път към частта си е убит при дуел в Пятигорск на 27 юли 1841. Тялото му е пренесено в гробницата на семейство Арсениеви в Тархани през 1842.

2. Лермонтов и литературата
Петко Троев го нарича "един от най- великите бунтари в световната литература. Според Белински той е "руски народен поет", в който се е изразил "историческия момент на руското общество".
Дебютът му е през 1830 г. в сп. "Атеней" със стихотворението "Пролет".
Според литературните критици еволюцията му може да се раздели на два основни периода.

А) Ранен (юношески) период (1828- 1832)- Този период е най- продуктивен и през него са написани около три четвърти от цялото му творчество. Само през "ученическия му период" са създадени около 300 стихотворения.

Б) Късен (зрял) период (1837-1841) - Този период е белязан с "количествен спад", тогава са написани само около 100 стихотворения, но се наблюдава и страхотна художествена зрелост.

3. Лириката на Лермонтов
Лириката заема ключово място в лермонтовото творчество, както и в развоя на руската романтична поезия.
Създадена е под влиянието на Пушкин и Байрон и е романтична по дух и поетика.Юношеското му творчество е изградено от универсални философски мотиви и опозиции като:
- добро и зло
- небе и земя
- ад и рай
- самота и свобода
- буря и покой
- човек и мироздание
- ангел и демон
Всъщност демонът е сред най- любимите персонажи на Лермонтов. Лексемата "демон" се среща 53 пъти в ранните му стихове.
Стихотворението "Моят демон" от 1829 г. се приема, че е свързано с аналогичната Пушкинова творба. Разликата е в това, че при Пушкин демонът е опасен "злобен гений", който изкушава душата на поета, а у Лермонтов е неземно олицетворение на стихията на злото.
Независимо от любимата тема, ранното твочество на руският писател обхваща голям диапазон от други теми- за Наполеон ("Наполеоновския цикъл"), за Френската революция ("Предсказание", "30 юли- (Париж) 1830 година" и др.
За лирическия герой на ранното Лермонтово творчество Петко Троев пише: "Потопен в рефлексията и самопознанието , романтичният герой на Лермонтов изглежда тъжен и самотен, "студен и горд", но в сърцето му са стаени "съдбоносен огън" и неутолима жажда за любов и творчество". С други думи този герой е устремен към прекрасното, но в последствие става мрачен, оклеветен е, скита се сам по света. Съмнява се, изпълнен е с вътрешни противоречия, желае безсмъртие, смята света за скучен, ако бедейства, прави мрачни прогнози за бъдещето:

Тревожни мисли в моя ум кипят
и зреят вечно. Жажда и тъга
тревожат непрестанно мойта гръд.

Интересен е начинът, по който смъртта занимава Лермонтов. Той я разглежда като съдбоносна тайна и усещане за предстоящата гибел.
В юношеските стихове на поета се срещат и размисли за съдбата- "фатума", за злата, страшна и гибелна съдба, която е ужасен жребий; дори Божията воля е безсилна пред строгата съдба.
Любовната лирика от началото на 30те години е изпълнена с бенадежност и трагизъм: "Просяк", "Тя беше прелестна като мечта", "Сонет" и др. Те са базирани на отношенията с жените в живота на лирикът. Тук лирическият "аз" е егоистичен, "демоничен", вглъбен изцяло в себе си. Характерни за лирическото чувство в тези творби са антитези, самоанализ, рефлексии, които са същностни за лириката на Лермонтов.

Късната лирика на поета включва доста по- малко творби, както се спомена по- горе. Тя пази обаче, своята изповедност, силно затвърдените философски и граждански схващания.
Началото и е поставено от стихотворението "Смъртта на поета" (1837). То съчетава възхищението към Пушкин, дълбока скръб за смъртта му и нестаен гняв към убийците.
Това стихотворение се смята за едно от най- силните проиведения на руската гражданска поезия. Смесват се сложна музикална организация с простичка разговорна интонация. По- късно самият Толстой споделя, че именно това произведение е "зърното" за "Война и мир".



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Михаил Лермонтов - живот и творчество 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.