Методика на обучението по български език


Категория на документа: Литература


Методика на обучението по български език

1. МОБЕ като наука. Цели и задачи на обучението по български език
МОБЕ е наука, която е обвързана съдържателно с редица педагогически дисциплини като дидактика, педагогическа психология, етика, но не може да се приеме твърдо, че тя е частна дидактика, защото от години тя има своя научна обосновия и има право на самостоятелно съществуване. МОБЕ е наука с практико-приложна стойност, която има свой предмет, цели, задачи, принципи, методи, похвати и т.н. и има свои организационни задачи – класно урочни и неурочни, извънкласни (кръжоци, факултативи). Има свой обект – това е учебния процес, като в центъра на вниманието са успехите на учениците при усвояването на знанията и овладяване на умението да се прилагат тези знания. Методиката е наука, защото има свой метаезик (терминологична система), има свои факти, понятия, закони по които се развива. МОБЕ е прагматична, лингво-дидактическа дисциплина, но тя не би могла да бъде наречена приложна лингвистика, защото утвърждаването на приложната лингвистика като наука, не се свързва с педагогически критерии.
1.1. Цели и задачи
Целта е мислен резултат на някаква дейност, предвиждане и т.н. Основната цел на обучението по български език е учениците да овладяват лингвистична, комуникативно речева култура, която да отговаря на културата на обществото и на отделната личност. Таксономията на целите включва следните групи:
• Информативно – познавателни цели
• Комуникативно практически цели
• Възпитателни цели
Тези цели са свързани с други цели наречени развиващи, лингво-когнитивки и лингво-прагматични. При последните две културата се извлича на преден план – културата на обществото, духовната култура и т.н.
Целите могат да се представят като овладяване на социален опит, който включва знания, похвати за дейност, умения тези похвати да бъдат прилагани в нови умения и отношения (ценностни нагласи). С тези съставки става и разделението на целите:
А) Информативно – познавателни цели – Те формулират необходимостта от даване на знания за основни лингвистични понятия и закономерности чрез които се обогатява езиковата компетентност на учениците. С тези цели се обвързват:
- даване на системни знания за основни лингвистични понятия (граматически, морфологични, лексикални, стилистични, фонетични, синтактични). Понятията се учат с цел да формират умения за лингвистични анализи и за усъвършенстване на комуникативно речевите умения. Без граматичните понятия не е възможно да се формулира никакво правописно, правоговорно правило, а езиковата култура не може да се развива само с практически действия. Основната задача на граматичните понятия е създаването на основа за съзнателно усвояване на правопис, пунктуация и правоговор.
Комуникативна речева ситуация:
• Подбор
• Съчетаване
• Употреба
Стилистичните понятия водят до владеене на знания за операциите на стилистичния анализ, за съставянето на нови изрази. Усъвършенстват се редакционните умения.
Пр. / мъж – мъжле – мъжага
Текстолингвистични понятия – добива се представа за езиковите равнища в рамките на текста. Целта е да се придобият умения за подобрения на качествата на писмената и устната реч. Нужно е спазване на езикови норми, за да се разбираме помежду си, и да се помни, че езиковите норми са в непосредствена връзка с изучаването на езика като комуникативно средство. Овладяване на метаезика (метаезик = терминология).
Б) Комуникативнопрактически цели – Уменията и навиците (правописни и пунктуационни) на учениците. На преден план се поставя понятието резултатност на речевото общуване. Акцентите се поставят върху компонентите на речевата ситуация и влиянието им върху начините на изразяване.
Умения:
• Възприемането на чужд и собствен текст.
• За разграничаване на правилни от неправилни изрази.
• За подбор на тези средства.
Развиващи цели – Методи за самостоятелно познание, методи за речево творчество – алгоритми, показания, инструкции, насоки, стъпки, информационни матрици, указания.
Възпитателни цели – при работа с разнообразен текстов материал, при лексикалната работа, при беседите. Целите много често са предупределящи.
1.2. Учебно съдържание. - Понякога може да повлияе върху учебните цели, въпреки че те са устойчиви категории и да доведе до корекции във формулировката на целите. Такива корекции бяха направени под влияние на съвременните постижения в психолингвистиката и текстолингвистиката. Обогатяването на научните знания става причина за обогатяването на възпитателните цели. Учебното съдържание се представя в книгата за учителя по български език.
Цели – > учебно съдържание – > методи на обучение
Компоненти на учебното съдържание:
• Знания – езикови знания, знания за речта, стилистични, лингвистични, знания за дискурса.
• Умения – езикови знания в действие, в процеса на тяхното прилагане.
• Начини за познания:
а) Методи за самостоятелно познание чрез логическите операции наблюдение, съпоставка и т.н.
б) Методи за самостоятелно творчество – създаване на устен или писмен текст,

- Отношение – ценностните ориентации, които учениците придобиват
Принципи при структуриране на учебното съдържание:
• Линеен принцип – По-традиционното поднасяне на учебния материал се базира на линейния принцип – до 1984г.
Плюсовете са:
а) последователно и пълно се овладяват различните норми на езика;
б)пести се учебно време;
в)няма опасност от изпускане на основен материал.

Минусите са:
а) развитието на умението да се създават текстове става в отделни часове, при които от езиковите знания се ползват главно правоговорните и правописните правила и овладените норми.

- Спираловиден принцип - Информацията е поднесена с надграждане върху основата на възходящата спирала
Основни изисквания към учебното съдържание:
• Усвояване на система от знания за езика със системата от речеведски понятия (текстолингвистични понятия свързани със тила и т.н.)
• Формираме на комуникативни знания и умения.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Методика на обучението по български език 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.