Манастирски комплекс в Равна


Категория на документа: Литература


Великотърновски университет

„Св. св. Кирил и Методий”

Филологически факултет
Катедра: Българска филология

РЕФЕРАТ
ПО СТАРОБЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

на тема:
Писмеността в манастирския комплекс „Равна”

Българска филология, Първи курс

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е :

1. Същност на епиграфиката. – стр.2

2. Примери за скални надписи и рисунки от България – стр. 3

2.1. Скалния манастир при Мурфатлар – стр.3

2.2. Розетата от Плиска – стр. 3

2.3. Крепченски скален манастир - стр.4

2.4. Мадарски конник – стр.4

3. Равненски манастирски комплекс – стр.5

3.1. План на комплекса – стр.5

3.2. Надписи от Равна – стр.6

3.3. Рисунки от Равненския манастир – стр. 12

4. Значение на надписите – стр.14

1.Същност на епиграфиката

Писмените паметници, дошли до нас от миналото не чрез преписи,а непосредствено са предмет на специална наука, наречена „епиграфика”.Коренът на думата идва от гръцката „епиграфе” и в превод означава „надпис”. От названието виждаме, че става дума за текст, написан на твърд или мек материал, като камък и метал,но също така дърво,папирус и пергамент. Епиграфиката в тесен смисъл на думата обаче се занимава с написаното на твърд материал като например камък, а ако носителят е мек материал, той става предмет на друга наука (папирус-папирология; монети-нумизматика и пр.).

За разлика от хрониките, преминали през ръцете на многобройни преписвачи, надписите представляват неподправени документи. Поради липсата на човешката субективност при преписите тези надписи представляват един обективен поглед върху събитията, които отразяват и тяхната стойност спрямо написаното на хартия е много по-голяма. Наличието на известна субективност при епиграфските паметници може да се обясни с тогавашната действителност. Каменните надписи са толкова ценни и поради тяхната уникалност – те са достигнали до нас само в един –единствен екземпляр.

Прабългарските надписи условно се делят на седем групи според тяхното функционално предназначение. Тези групи биват: летописни, надгробни, за строежи, военни, договорни, триумфални и вария. Най-ранни от дотук изброените биват летописните надписи. Те разказват за битки, за военни победи и за мирни договори, т.е. за важни исторически събития. Триумфалните са тясно свързани с летописните, но са с по-кратко съдържание – предимно имена на крепости, превзети от прабългарите, означаване на знаменателни битки. Строителните надписи от своя страна документират прабългарското строителство на дворци и мостове. Летописните и строителните надписи са най-обширни и в тях се чувствува известно влияние на фолклора. Надгробните надписи увековечават паметта на военачалници и заслужили хански хора. Някои са били действително надгробни, но други са били поставяни на видно място за възпоменание.

2.Скални надписи от България

Броят на епиграфските паметници у нас непрекъснато расте. Голяма част от тях са открити на територията на манастирски комплекси. Някои са издълбани направо в скалите, други са били изписвани на предмети.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Манастирски комплекс в Равна 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.