Малечко Палечко - анализ


Категория на документа: Литература


Шарл Перо - "Малечко палечко"
/анализ/

Мъничкият колкото палец Малечко-Палечко! Нима има друга по-сполучлива метафора, за да се изрази нищожността на човека пред необятността на вселената!

Палечко е най-малкото от седем братчета. Седем е свещеното число на Откровението. Още в Откровение от Йоан четем за "седемте духа, които са пред Неговия престол" и по нататък за " ...седем златни светилника"', чрез които става проявлението на вселената. Така че седемте братчета представляват човешкият индивид в неговата седемстепенна природа: материя (четири) + дух (три), чиято еволюция е изобразена чрез приключенията на Палечко.

Междувременно се посочва, че шестима от седмината братя са близнаци (три пъти са се раждали по две момчета близнаци). Следователно Великата Майка Природа е раждала четири пъти. Оттук става ясно, че в приказката се говори за земния живот. Последният, най- висш принцип у човека - духът, се развива, естествено, най-късно. Ето защо той е най-малкото от седемте "братчета".

И за този човек, у когото духовното начало едва се пробужда, но който е създаден по "Негов образ и по Негово подобие" няма повече място в Бащиния дом:.

Небесната храна вече не е подходяща за него. Той трябва да извърви пътя си на земята, да усвои опита в материалния свят и дори "с пот на лицето си ще яде хлеб.. Само така ще завладее и победи земята (материята). Но човекът все още не разбира това. И се бунтува. Той още не е готов да посегне и да яде от дървото на познанието на добро и зло и не иска да се раздели с "детската си невинност и с райското си блаженство. Ала тъкмо това неизбежно му предстои. Егото решава, че е дошло време и го изпраща в гората на изпитанията. Палечко подслушва разговора между родителите си: "Малечко-Палечко, който също не спял, неволно чул всичко." Това показва колко още е незрял. Той се опитва да осуети начинанието: "Събира малки бели камъчета от брега на поточето. "Това са, така да се каже, "райски камъчета", които той търси и намира край небесния поток, при извора на живота. Камъкът принадлежи към минералното царство - най-нисшата форма на творческия Дух, и поради това се явява символ на непритежаващата индивидуално съзнание първична невинност. При това първо пътуване в материалния свят Небесният Отец държи още под своя закрила "детето си" (човека) и затова, благодарение на камъчетата, чистосърдечният Палечко, който все още не е извършил нищо "земно", може да намери обратния път към дома. Естеството на нещата обаче определя друго развитие. И ето че Палечко е възпрепятстван да използва втори път същата хитрост: на следващата сутрин той намира вратата "здраво залостена". Нима и на нас не се случва в различни етапи от израстването ни да се озовем пред "затворени врати"? Палечко хвърля камъчетата, но не ги събира, т. е. при първото си земно "пътешествие" той загубва небесната си невинност. Но поне му остава "хляб": "Дърварката раздала на децата си по къшей хляб за закуска."

Хлябът е символ на знанието. Това е храната, която не само никога не свършва, но и се множи, колкото повече човек яде от нея. (Този символ се среща в безброй приказки.) Рониш ли обаче "много трохички" от хляба си, ще го изкълват птиците. Знанието - развиването на умствените способности се свързва с онзи период от растежа на индивида, в който споменът за райското блаженство остава безвъзвратно в миналото. Оттегля се както бащата (монадата), така и майката (душата, или още по-точно, антакараната: връзката между монадата и усъвършенстващия се човек), и индивидът поема своя житейски път; изправя се пред своя неповторим живот, който трябва да изживее: чудото живот! Нима не е чудо, че милиардите човешки същества, които са живели, страдали, учили от приблизително три милиона години насам, никога не са повторили модела на друг човешки живот? Сякаш животът връчва на всеки по едно парче етамин с щампован модел: прави с него каквото искаш. Изборът на материали и начин на изработка на гоблена е свободен!

Може да направите от гоблена си едно искрящо от цветове и жизнерадост произведение. Може също така да го избродирате само в черно и сиво. Може да изработите модела осъзнато и с пълна отговорност пред чудото, което ви предоставя животът: конче по конче, мотив по мотив. Но е възможно и да "бродирате" небрежно и, допускайки грешка след грешка и водени от желанието да скриете тези грешки, да се окаже, че не бродирате, а само кърпите. Може и да не направите нито един бод, а да си въобразявате тъкмо обратното. Това обаче няма да ви помогне! Известно е, че щампованият модел не може да се промени, но както току-що посочих, начинът на изпълнението му зависи само от вас. И ако веднъж вече сте избродирали модела красиво или небрежно, точно такъв щампован модел ще ви бъде предоставен следващия път (в следващия ви живот). Его какво трябва да научи всеки Палечко.

Така ще броди той из гората на изпитанията тревожен, понякога уплашен, изморен и безпомощен; но въпреки всичко ще продължава да носи у себе си онази вяра, която е божията искрица, завещана му в наследство от Небесния Отец. Именно чрез тази невидима вътрешна искрица знае човекът (Палечко), че е едно с Отца и че нито едно човешко създание никога не бива напълно изоставено. И след много скитания, когато мракът около него се сгъсти и се струпат големи беди, той ще тръгне да дири светлината. Затова Палечко трябва да се покатери на върха на дървото: светлината не може да бъде съзряна от ниско, от земята. В подобна ситуация дървото изобразява разширяване на съзнанието. Макар и частично, макар и временно.

Палечко слиза от дървото и светлината изчезва от погледа му. Но той вече знае как да се измъкне от гората. Поема по посока на зърнатия за миг светлик. Така се озовава в дома на чудовището Кронос. Времето, което унищожава всичко преходно (Кронос изяжда собствените си деца) и е свързано с Рея, майката на боговете, която в своята безмерна доброта жали земните си деца и иска да ги пощади . Чудовището Кронос сее своите разрушения, той може и трябва да разруши създаденото от него, но над вечното няма власт. И за да наложи отново своята власт над материята, той почуква четири пъти на вратата, а майката скрива децата под леглото. Човекоядецът обаче казва, че му,,мирише на крехко месо!" Преходното долавя всекиго и всичко, подвластно на времето, усеща отсъствието на духовност във все още неизрасналия човек.

От друга страна, Кронос е и Сатурн, висшият по- светител, който унищожава преходното, за да съхрани непреходното - божествената искра - и да изведе човека. у когото тя се е пробудила, на едно по-високо равнище на съзнание. Ето защо първоначално чудовището утолява кръвожадността си с друга материя и дава една нощ отсрочка на децата, които открива под леглото или, другояче казано, които измъква от тъмните дълбини на светло. Майката Рея ги слага да спят в широко легло и им заръчва да "не гъкват", защото до тях, на първото широко легло (в оригинала: в съседната стая - б. пр.) спят седемте дъщерички на човекоядеца: седемстепенното откровение във времето, което произтича от самия Кронос. През нощта, т. е. когато будното съзнание е в покой и работи свръхсъзнанието, Палечко се приближава до съседното легло (отваря вратата на съседната стая) и вижда седемте момиченца, всяко със златна коронка на главата. Това е знакът на земното откровение, короната на царството на материята, която краси главите им. Палечко открадва седемте коронки и окичва себе си и братчетата си с тях, а слага на главите на момиченцата техните седем шапчици. Короната като символен знак обаче принадлежи не на материята, а на духа. В мига, в който човек осъзнае това, той е победил "смъртта": Кронос е безсилен срещу него. Палечко открадва короната на безсмъртието! Сам по себе си този акт е вече духовно посвещение.

Седемте братчета се измъкват през прозореца, прескачат зида (изобразяващ затрудненията да се премине от по-ниско към по-високо равнище на съзнание) и избягват смъртта. Когато човекоядецът разбира каква грешка с допуснал, нарежда па жена си да му донесе бързоходните ботуши, "които изминава ! седем мили на едни разкрач". Пространство и време са неотделимо свързани в космически план, затова е логично Кронос да владее не само времето, но и пространството. Той се впуска да преследва децата в съответствие с космическото си призвание. А те, щом го зърват ,,...да прекрачва планина след планина.. се скриват в една пещера. Това е същият символен образ като "къщурката в гората" - несъзнаваното, в което "живее сьвестта. Изведнъж Сатурн се отказва от преследването: "И нали бил капнал, човекоядецът веднага заспал." Неговата земна Кронос природа заспива. На преден план излиза функцията му на посветител и тя го подтиква да даде възможност на самоосъществяващия се човек да продължи по избрания пьт. Ето защо Палечко успява да открадне бързоходните ботуши на чудовището, които се смаляват каго по чудо и му стават точно по мярка. Времето и пространството повече нямат власт над духа. Палечко намира обратния път към бащиния дом.

Тогава той става "царски вестоносец". В гората растения и животни все повтарят: "Това мъничко човече е в състояние да извърши големи дела!" Действително! Човекът е в състояние да извърши големи дела. Нима това послание, предадено в романизирана форма не се разпространява успоредно с известната библейска притча за Блудния син? А и във всички древни книжовни източници същата тема за посвещението на човека е разработена в безброй разновидности.

??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Малечко Палечко - анализ 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.