Майсторът и Маргарита


Категория на документа: Литература


"Майстора и Маргарита"

История
Романът е публикуван цели 26 години след смъртта на Булгаков. Претърпял е 3 редакции. За да достигне до читателя, основна заслуга има съпругата на писателя Елена Сергеевна Шиловская, която в тежките сталински времена успява да запази ръкописа. Преди смъртта си авторът чете отделни откъси пред близки приятели в дома си. Значително по-късно, когато филологът А.З. Вулис пише своя труд за съветските сатирици, се сеща за позабравения Булгаков. Той разбира, че е жива вдовицата на писателя и установява връзка с нея. След първоначалния период на недоверие Елена Шиловская му дава да прочете ръкописа на "Майстора и Маргарита". Потресеният Вулис разказва за находката си на много колеги, след което в литературна Москва тръгват слухове за новооткрит велик роман. Това води до първата публикация в списание "Москва" през 1966 г. (тираж 150 хил. екземпляра). В него има 2 предисловия: на Константин Симонов и на Вулис.
Редактираният текст на романа излиза самостоятелно през 1973 г., а окончателният текст е публикуван в V-ти том на събраните съчинения, излезли през 1990 г.
Сюжет
"Майстора и Маргарита" е поглед към историята на християнската цивилизация след почти двадесет века нейно съществуване, размисъл върху вечните въпроси за доброто и злото, любовта и смъртта, вината и изкуплението. Може да кажем, че имаме роман в романа. Това са четирите йерушалаимски глави, въведени като сън или като четенето на ръкописа на Майстора от Маргарита.
Свидетели сме на две паралелно протичащи действия - разделени от времето, но обединени от пространството. Прокарана е мислена линия между Москва на тридесетте години на миналия век и древен Йерусалим, или както авторът го нарича Йерушалаим, в библейското време на Разпятието. И двете събития се случват през Страстната седмица. В Москва пристига Сатаната, придружен от странна свита, със съвсем прозаична цел - да си проведе традиционния бал, а в Йерушалайм скитник, който е обвинен поради някои уж недообмислени слова и бива следователно осъден на смърт.
Условно може да говорим за три пресичащи се плана или части : историко-митологична, пресъздава един евангелски сюжет, гротескно-сатиричен (дяволиада-"Мисията на Воланд в Москва") и лирико-трагичен. Тези три сюжетни линии се развиват относително автономно, в сложна кореспонденция. Равновесната структура на романа вероятно е повлияна от идеите на укр. Философ и поет от 18-ти век Григорий Сковорода. Той обяснява смисъла на земния, представен от хората , свят, на "символичния", обвързан с евангелските персонажи, и на "космическия", реализиран чрез Воланд и свитата му. Т.е. свързването на трите свята се осъществява на сюжетно ниво чрез образа на дявола, който е свидетел на всичко. Трите части нямат строго разпределение, нито са написани в някаква последователност, те се преплитат в хода на романа. В "Майстора и Маргарита" се прави опит за разчитането на тайния смисъл и на рефлексите върху сегашното на миналите времена, като за фокус е избран "Фауст" на Гьоте. В първата част се разказва за Воланд(сатаната) и неговата група. Те пристигат в Москва и правят редица поразии. Повечето от действията им са доста забавни за читателя. Воланд(водачът, главният), Азазело(дявол), Коровиев (шут), Абадона (демон), Бегемот (котарак, който говори, бяс) и Хела (вампир) са героите, които превръщат Москва в "царство на хаоса". Сатаната идва, защото света се е превърнал в място на неверието, отричайки Бог и невярата в него, хората всъщност отричат и дявола. Воланд и свитата му се сблъскват с езичество, християнство и атеизъм. За Булгаков религията е нравствения закон, който всеки носи у себе си. Корена на злото той вижда в атеизма, Достоевски казва : " Когато изчезне християнството, всичко е позволено." И наистина Булгаков доказва това твърдение. Воланд идва да разгледа сегашното население на Москва и стига до извода, че хората не са се променили кой знае колко за последните 400 години. Което отговаря на отказа на Булгаков от това насилственото налагане на лозунгите. Човекът не може да се промени изведнъж с вълшебна пръчица.
За написването на втората част, Булгаков се е опирал на две от евангелията- Матей и Лука. В четирите канонични евангелия само се споменава за смъртта на Юда, опирайки се на евангелието на Тома, Булгаков описва неговата смъртта. В тази част се разказва за Йешуа Ха Ноцри (прототип на Христос), за осъждането и разпването му. Една от важните теми е темата за страха, която авторът развива по доста интересен начин. Страхът е най-големият грях. Пилат Понтийски, заради една минута страх плаща с хиляди луни.

Лирико-трагичната част разказва за любовта на един "майстор на перото" и Маргарита. Маргарита напуска съпруга си, защото се влюбва в майстора, двамата изживяват една красива любов. Но той изчезва и в стремежа си да го открие отново, на всяка цена, тя се възползва от "услугите" на сатаната- Воланд.
За основни теми на романа може да се смятат зората на християнството и изпитанията на човешката вяра, творбата и творчеството, символистичната идея за твореца като маг, посредник между земното и отвъдното, зримото и интуитивно познатото.
"Майстора и Маргарита" е роман за любовта и опрощението, решаването на въпроса за вината и наказанието, за разобличаването на злото и за справедливостта.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Майсторът и Маргарита 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.