Литературата за деца през Възраждането


Категория на документа: Литература


Литературата за деца през Възраждането

Това е времето, в което българската литература тръгва към модерността. Модерната литература е след средновековната литература. Тя е свързана със светоглед, който не е доминиран от религиозното. Модернистичната литература се развива във втората половина на 19 век. Долната граница се свързва с историята на Паисий (1762 г.). общоприетото мнение, е че горната граница е след Освобождението. Една от доминантните идеи на периода е националната идея, обозначаваща енергиите, които довеждат до формирането на национално самосъзнание и българската нация. Именно тя намира широко отражение във Възрожденската литература, особено в по-зрелия й период.
Първият, по-ранен етап на Възраждането е свързан с просветителсвото, като доминанта. В по-късния етап са появяват идеите за политическо еманципиране, за постигането на национална независимост. Българското национално самосъзнание не случайно се свързва а появата на Паисиевата "История", защото чрез историческото се появява един от най-съществените компоненти на нацията - осмислянето на миналото, чрез което етносът вижда себе си като исторически значим или като преживяващ трагична историческа съдба, а трагичността се родее с възвишеното.
Историята на Паисий се популяризира през периода, не само чрез ръкописните си преписи, но и чрез отпечатването си трансформирана през 1844 г. от Христаки Павлович под заглавие "Царственик". Този печатен вариант е използван като учебник по история в българските училища.
Особено важно за развитието на литературата за деца и юноши е изграждането на система от училища, която осигурява относително единни критерии за образование, а то е задължително условие при формирането на национално самосъзнание.
Възрожденското образование преминава през 3 основни етапа. Първият от тях е свързан с килийните училища, чиято цел ограмотяването на децата, а в някои случай и даването на елементарни познания по аритметика. Все още няма същински учебници и текстовете, с които се обучава са "Апостолът" и "Псалтирът". Вторият етап въвежда у нас широко популярната на Запад взаимоучителна метода, чието оригинално название е Бел- Ланкастърска система. Първото Взаимно училище е открито от Неофит Рилски в Габрово на 2 януари 1835 г. по инициатива на Васил Априлов Третият етап е класното училище. В него учениците са разпределени в класове, според възрастта и степента си на образованост. Първото класно училище е в Копривщица, а през 1835 г. е основана Априлската гимназия. Своеобразна разновидност на класното училище са специализираните училища, като от тях особено важно е Свищовското търговско училище.
Развитието на училищната система предполага и създаване на учебна литература. Първата граматика на българския език е тази на Неофит Рилски (1835 г.), който е учителствал в Габровката гимназия. Появява се и "Първичка българска граматика" на Иван Богоров. Появява се и интересът към географията и редижа географии. Интересът към географията до голяма степен е свързан с оживлението в областта на икономиката и търговията. Географията разширява и хоризонтите на българските деца, защото ги запознава с чужди култури. ("Всеобща география за децата" Иван Богоров", "Общо землеописание" Константин Фотинов).
Като детска литература в съвременните номенклатури днес е установен определен списък от книги, които се изучават като детски, предназначени за определени възрасти от ранното развитие на човека. В българския каталог за ДЛ за първа детска книга се счита "Рибен буквар" на Петър Берон от 1824 г. Първото дестско списание "Пчелица" или "Ред книжки за деца" излиза 1871 г. и е редактирано от П.Р.Славейков. Първата детска стихосбирка е "Детска гусла" от Васил Попович през 1880 г.
Христоматията на Райно Попович е интересно явление от периода, защото тя е знак за постигнатата по-висока степен на приобщаване към градската култура, а движението от селска към градска култура чертае пътя към модерността.

Даскалска поезия - поезия, създадена предимно от учители по време на Българското възраждане. Стихотворенията са предимно с дидактичен характер, в патриотичен дух, със слаба художествена техника. Даскаласката поезия свидетелства за интереса на възрожденския читател към стихотворни творби. Тя допринася за популяризиране на стихотворната форма, събужда интерес към поезията. Типични нейни представители са
Атанас Гранитски; Йордан Хаджиконстантинов; Константин Огнянович; Кръстьо Пишурка; Стоян Изворски; Харалан Ангелов.

Художествена литература през периода:

Петко Славейков: Работи на територията на Отоманската империя. Попада в затвора по отношение на статията "Касти и власти". Роден е през 1828 г. в Търново, работи и като учител. Той е родоначалник на българския детски периодичен печат създава списание "Пчелица" през 1871 г. Славейков осъзнава, че всеки тип аудитория чете различна литература, така че създава и женско списание. "Пчелица" - залгавието заема от руско списание. Акцентът е върху ученолюбието. Списанието има енциклопедичен характер, в него са поместени научнопопулярни текстове и художествени четива. Издава сборник "Смесена китка" след Освобождението. Той създава творби, в които се побират научни текстове ( стихотворение за водата и звездите). Славейков въвежда и темата за родолюбието - "Хубава си татковино", въвежда мотивът, че земята е рай. В рамките на това клише се движат също Вазов, Цветан Радостинов (автор на българския химн). Славейков пише е хумористични стихотворения. От детските произведения такива са "Голям Пенчо, малък Пенчо", стихотворението е посветено на малкият му син Пенчо Славейков. Петко Славейков пише и 2 учебника "Първа читанка", "Детска читанка",преводач е на басни и побългарител на белетристиката (превежда от гръцки и руски).

Любен Каравелов: Роден в Копривщица. Изпратен в Одрин да учи за чирак, връща се в Копривщица, а по-късно е изпратен в Цариград. Тук вместо да се заинтересува от търговия, той се интересува от политически въпроси от Кримската война. Паралелно с това си записва и материали за изследователска работа по фолклор и етнография. В 1857 г. заминава за Москва през Одеса, но не се записва в кадетския корпус, а се записва като слушател в Историко-филологическия факултет на Московския университет - поради наклонност към литература, история и славянски езици. Тук живее и работи заедно с българите К. Миладинов, Р. Жинзифов, В. Попович, Н. Бончев и др. Образуват българската дружина "Братски труд". Започват да издават списание "Братски труд", където Любен Каравелов печата първите си стихотворни опити - "Загорец", "Желание", "Пастир" и революционната статия "Славяне в немско".
Има 10 тома съчинения. Дейността му е разностранна. Занимавал се е също с фолклор. Издава сборник със старобългарски текстове. Каравелов пише и стихотворения, адресирани към децата. "Учете се мои птички". Привърженик е на идеята "бяла дъска" - tabula raza. В "Мамино детенце" поставя идеята за възпитанието. В повестта "Главчо", Каравелов много рязко отхвърля идеята за бащиното дете. Бащата тиранин е отхвърлен.
След трагичната гибел на апостола на свободата Васил Левски, Любен Каравелов ревизира своите младежки революционни възгледи и започва да издава списание "Знание", научно-популярни книги и сборници. Изхожда от това, че не можеш да пожелаеш нещо без да знаеш какво е. В списанието има много научни текстове, редом с художествените. Заедно с това той издава една природонаучна библиотека - 4 книжки, които разказват за най-модерните по онова време постижения на физиката, химията, биологията и т.н.
Чете много Белински, Херцен и Чернишевски (революционни авторитети и образци на критиката и философията), Гогол, Шевченчко и Вовчок, други литературни автори. Пише статии в "Наше время", "Московские ведомости" и "Русская речь". Пише повестите "Войвода", "Неда", "Сирото семейство", "Дончо" и "Българи от старо време".
Редактира вестник "Свобода" (1869-1873), където съавтор му става Христо Ботев (1872-1873). По-късно двамата редактират вестник "Независимост" (1873-1874). По това време Любен Каравелов оглавява Българския революционен централен комитет в емиграция.
(1857-1867) Москва - Л. Каравелов издава "Памятники народного быта болгар" (1861), "Страницы из книги страдании болгарского племени. Повести и рассказы (1868), "Българи от старо време" (1867).
(1868-1869) Белград - на сръбски език издава "Крива ли е съдбата", "Сока" и "Наказал я Бог".
??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Литературата за деца през Възраждането 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.