Литературата като подражание


Категория на документа: Литература


Литературата като подражание (мимезис)
Позната като подражание още от Античността. Темата за подражанието се налага от Аристотел и Платон. Съществува до 18в. Най-често е подражание на материалния свят.
18в. – Просвещение – разпада се теорията за подражанието и се налага виждането, че литературата е израз на авторовата личност, т.е. творецът е водещата фигура, през която се обястнява същността на литературата.
19в. – Реализъм/Позитивизъм – приоритет е личността на автора.
20в. – последователи и на двете идеи;
 Идеята за това, че лит. Подражава е възобновена през 50-тте г. от Чикагските критици; Ацербах;
 Идеята за това, че лит. е плод на авторовата личност – застъпена от Психоанализа, предимно класическата – Фройд; школата на феминизма
 Други идеи, през които да бъде обястнена литературата
 За да разберем лит.произведение, трябва да познаваме отделните съставки, да анализираме; Защитници: различни формалистични и структурални школи – Якобсон, Сосюр
 За да разберем лит. произведение, трябва да анализираме начина на четене, фигурата на читателя; школи: Рецептивна естетика, Читателско литературознание
 За да разберем лит. произведение, трябва да видим в какви връзки влиза то с други текстове – Интертекстуален подход (въведен от Юлия Кръстева)
 За да разберем лит. произведение, трябва да познаваме контекта, да го анализираме; школата: Нов Историзъм
 Литературата може да бъде по-скоро повод, за да се говори за по-големи неща – проблеми като национализация, свързани с идентичността и тн. Школи: Културни изследвания
1. Платон – налага темата за подражанието в съчинението си „Държавата”. То се счита за 1вата утопия, която се създава в Зап. Евр. традиция.
 утопия – текст, който представя идеалното общество и идеалните граждани
-хиперболизирани идеи
-може да защитава противоположни идеи на тези, които защитава в държавата
-някои считат, че държавата трябва да се разглежда като опит за социологически анализ; твърдят, че Платон се опитва да възстанови модела на най-ранната държава
2. Аристотел – поетическо изкуство;
2.1. Дебати – а) Дали поетиката е авторски текст на Аристотел? – Изследователи считат, че са лекции, записани от негови ученици.
б) Дали е запазен целият текст или не? - Изследователи считат, че съществува още 1 част, която е насочена към старогр. поезия
3. Платон, когато говори за подражанието - наличието на свят на вечните идеи (ейдоси) – божествен свят. Вечните идеи са красиви, добри, полезни, т.е. те отговарят на всички естетически, етични категории с положителен знак. Те са КОНСТАНТНИ, не се променят и са недостъпни за човешките сетива.
-за всяко нещо в материалния свят съществува идея и в божествения, т.е. материалният свят е подражание на този свят на вечните идеи.
-Изкуството /литературата/ подражава на мат.свят или природата, но от друга страна мат.свят подражава на света на ейдосите, т.е. изкуството и литературата са двойно подражание.
-Мат.свят винаги деформира нещата, затова и те могат да бъдат, както добри, така и лоши. Този свят е тип деформация, т.е. той е променлив.
-Литературата и изкуството са още по-голяма деформация; Поетите лъжат, затова те нямат място в едно идеално общество. От дейността им няма практическа полза, както от лекарите и законодателите.
-Особено вредни – трагедията и комедията
 трагедия – кара хората да демонстрират слабост/съчувствие, а да се демонстрира слабост на публ. място е недопустимо
 комедия – кара хората да се смеят на неща, от които би трябвало да се срамуват; нарушава се добрият модел на поведение
Според Платон най-популярният античен поет е Омир. Той изтъква несъгласията си с него –
1. Представя боговете по недопустим начин в „Илиада” и „Одисея”.
2. Боговете твърде много приличат на хората и изпадат в недостойни ситуации, т.е. Омир недопустимо скъсява дистанцията ЧОВЕК – БОГ
3. Начинът, по който Омир представя войните като страхливци, които желаят да избегнат участие в една или друга битка – Одисей и дават лош пример на идеалните граждани в идеалното общество (според Платон – войните)
В държавата – проблема за подражанието с родовото явление на литературата говори за 3 типа подражание:
1) Класическо подражание – типично подр. – когато говорят само героите;
Драма – трагедия и комедия
2) Когато говори само поетът (рапсодът) – чист прост разказ – диагезис (diegesis)
* диагезис (diegesis) - 60тте години на 20в. – важно!
Разл. поетически видове
3) Смесено подражание – говорят и героите, и поетът – епос
4. Аристотел – по-изчистена схема за подражание
-не говори за божествен свят, т.е. литературата е подражание на природата, на мат.свят
-подражание в изкуството е изведено от подр. при човека изобщо
-подражанието е нещо вродено; всяко малко дете започва да подражава на родителите си, т.е. подражанието е начин за усвояване на модели и социализиране.
-подражава се на истината, независимо дали е красива, или грозна
-литературата също е подр. на истината
-Аристотел сравнява литературата с историята; За разлика от историята, която описва само факти, литературата може да представя и действителността и това, което би могло да се случи, т.е. показва и представимото; Литературата смесва факти и фикция (измислица) – по-философска е и по-сериозна от историята.
-поетика – също обвързва проблема за подражанието с родовото деление на литературата – отново 3 основни принципа на подражание:
1) Какъв е начинът, по който се подражава. Средствата, чрез които се подражава и типа човек, на който се подражава.
 Начин: драмата – подр. чрез действие, а епосът чрез разказ
 Средства: епос – водещ е езикът /словото /, а в драмата – освен словото и жестовете, и танците – по-голям синкретизъм на изразни средства.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Литературата като подражание 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.