Литературата и светът мимезис. Платон и Аристотел.


Категория на документа: Литература


Литературата и светът: мимезис. Платон и Аристотел за изкуството като подражание. Проявления и преображения на миметизма и съпротиви срещу него.

Почти до 60-те години на ХХ в. литературата се е мислела като мимезис - подражание на действителността (като фикция, образи). Въпросът за подражателната природа на литературата се поставя от Платон и Аристотел. Те са най-важните фигури през Древността.

Платон прогонва поетите. Той твърди, че изкуството е "подражание на подражанието". Изкуството е подражание, което стои на третата степен от действителността, тъй като за Платон истинската действителност е не това край нас, а светът на идеите. Този свят на идеите е неизменното, всичко друго е привидност, направено. Идеята е единственото нещо, което се отнася до всички и е действителност, без да е реалност. Тази действителност е създадена от Демиурга (твореца). Писателят, художникът, поетът изобщо не могат да претендират да са творци, те са само майстори, тъй като подражават на подражанието, на привидното (което подражава на идеята). Този тип подражание не е истинно, не е ценно. Това е нещо, което Аристотел оборва в своята "Поетика", където разглежда спецификата на литературата като изграждаща действителността. Платон задава миметичната природа на литературата като онтология, отдалечено от действителността и истината . Затова литературата не дава истини. Когато подражава на привидното, тя заблуждава и заради човешката природа, която е склонна към грешки. Според Платон поезията е вредна, защото е невъзпитателна, защото разчита на неразумната страна в душата. За Платон душата прилича на колесница, която се кара от два коня - единият на разумната природа, другият на неразумната природа. Това, което не е разумно, има две значения: просто неразумно и лошо, лудо, диво.Авторът се намира в божествена мания, лудост. В литературата има много неразумно и затова тя превъзхожда философията. Това не означава, че е на по -ниско ниво. При Платон има акцент върху разумността.

За Аристотел действителност е обкръжаващият ни свят, не светът на идеите. За него поетическото изкуството е "подражание на възможното да се случи по вероятност и необходимост". Изкуството да съществува редом с човека. Подражанието се смята за нещо хубаво и трябва да присъства в живота на човека, защото така се учи. То всъщност прави така, че внушава повишено знание и полезност от удоволствие. При Аристотел представянето на "възможното по вероятност и необходимост" означава една активна намеса, при това подражанието на природата се разбира като подражание на принципите в тази природа т.е начинът, по който съществуват нещата, а не тяхната конкретност





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Литературата и светът мимезис. Платон и Аристотел. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.