Литература за деца


Категория на документа: Литература




Васил Стоянов-поглед през очите на детето.

Eсе

Българската поезия за деца..изявила е право за съществуване,натрупала е богат опит,завоювала е свое място в общата съкровищница на литературата ни.
Някога за нея се е спорило много.Спорило се е дълго и настървено преди всичко върху това:може ли да съществува поезия за деца или не.Времето решава този спор в полза на поезията..Всеки,който от малък се заслушал в нейния шепот,пази свиден спомена за нещо неизказано близко,мило,родно.
Поезията за деца е особена,но неделима част от общата поезия.Тя се подчинява на същите закони,на които се подчинява и поезията за възрастни,поезията за деца трябва да бъде поезия и за възрастни.
Васил Стоянов е от онези творци,за които с право можем да твърдим,че са родени за детски писатели.Но не поради причина,че творчеството му главно е посветено на деца,има нещо по-дълбоко...характера на творчеството му!То е образно,достъпно,наситено с "полезни факти",но факти,които с нищо не натрапват опид да дадат,какъвто и да е било урок.
В произведенията му за животните и птиците изпъква именно този негов творчески характер.
"Пиле,пиле,

аз те знам,
Искаш нещо

да ти дам.
На ти житце

Да кълвеш,
Че петле да

порастеш.
С изтъкването на едни или други техни белези-авторът цели да запознае малкките си читатели-слушатели с най-важното за техния бит и привички.Но очевидно ролята на популяризатор не го задоволява.Стихотворенията му са реалистични,правдиви,но непринудени,сладкодумни и чистосърдечни,той сякаш вижда през пречупената призма на детския светоглед.Така детето получава знания неусетно,непреднамерено,спонтанно
Наистина любопитно подхожда автора,дъли ще предпочете да харктеризира особеност в героите си(птици или животни)или ще предпочете цялостна характеристика,авторът се стреми преди всичко да заинтригува ,да прикове вниманието и тогава неусетно някак внушава и знанията,които са заложение,а и към,които се стреми.Най-често постига това увличане чрез игра,характерен звук,чрез движение.Няма стихотворение,което да не е научно издържано,но тези знания се дават ,без децата и да подозират това.Ето ук поетът пак по детски сякаш надкитрява и самите деца.
В поезията за най-малките,където чистота на замисъла,простотата на случката и малкото изразни средства са почти задължителни,Васил Стоянов умее да проявява въображение,находчивост,което осигурява яркост и пъстрота на образите му,един типичен пример:"Хапе ли?"
Аз утидох да се мия

На реката,
Но побързах да се скрия

Зад върбата.
Че не питах мама,баба,

Нито кака-
Хапе ли оная жаба

кривокрака?
За него животните не са предмети,те са живи,често съперничейки си по ум и хитрост,проявявайки качества и недостатъци.Но не живи в смисъла на алегорията,в смисъл носители на нравствени идеи,а живи като твари,живи като всички нас.
Стихотворенията на Васил Ив.Стоянов са най-често кратки ,непринудени и свежи.Но богато съдържание е скрито под тази външна форма "кратки".
Интересна нотка в неговите творби придава и хуморът.От всички състояния той предпочита жизнерадостните,веселието,шегите и смеха.Макар да не влиза в рамката "хумористичена автор",повечето му творби лъхат на весел ободряващ хумор,който тъй ярко блика в стихотворението "Баба и внуче"
Баба внучето приспива
И му пее тя сънлива:
-Нанкай,внуче,Сънчо дойде,
Из горица да те води.
Там играй ти колко щеш,
мило,тъй ще порастеш.

Баба клюма,клюма,пя,
После сладичко заспа.
Внучето се понадигна



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Литература за деца 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.