ЛИС над "Дядо Йоцо гледа"


Категория на документа: Литература


 Вазовият разказ "Дядо Йоцо гледа" въвежда проблема за духовния взор на българската национална принадлежност. Да определиш себе си като българин във време на духовна криза, за Вазов е висша проява на дълбоко почувствана и осъзната национална принадлежност.

Авторът поставя силен акцент върху изключителността на дядо Йоцо. Това е постигнато чрез противопоставяне на твърдението, че никой не е възкръснал и чрез числителното "един". Въвеждането на героя като "дядо" го отнася към отминалата епоха на високия национален дух. Авторът подробно се спира на слепотата на дядо Йоцо. Тя отново го отделя от другите герои. Нещо повече, тя го отвежда от социалния живот, затънал в прозата на живота. Сякаш слепият е този, който прозира вечните истини. В разказа те са силно ограничени във времето на следосвобожденската епоха и националното пространство, но това е неизбежно във времето, в което твори Вазов и то с проблематика, посветена на конкретната действителност.

Дядо Йоцо е "осемдесет и четири годишен старец", който неслучайно живее в "един висок усоен валог" на билото на Стара планина. Оттам иска да "види" и българското. Неговият "поглед" към духа на България сякаш идва от високото баладно пространство на легендата, запазила красивия спомен за Освобождението. А легендите носят усещане за духовна извисеност и по традиция художествена среда за разгръщане на сюжетното действие е Балканът. Той е място за среща между легендарно минало и реално настояще. Душата на дядо Йоцо Живее на границата между две епохи, но винаги търси жадуваното свободно бъдеще. Слепотата на Вазовия герой е художествено одухотворена. Тя го извисява над грубата реалност на действителността. Желанието му да види българското носи въздействието на легендата, придава особено романтично очарование на погледа му, като още по-контрастно очертава реалната позиция на Вазов към времето, в което живеят авторът и героят. Дядо Йоцо "вижда" духовното битие на свободна България с патриотичния порив на своето робско минало, което е епоха на светли надежди за освобождение. И той иска да "види" не друго, а свободата. За него тя има материален образ, до който изпитва желание да се докосне, след като е загубил зрението си. Той вижда по друг начин - с душата си, в която носи почти детска вяра и обич към България. Сетивният допир до свободата на българското за него е достатъчен. Той вече "вижда" свободна България и търси среща с нея. За дядо Йоцо това е единствен мотив за живот.

Текстът има ясна сюжетна организация.Въвеждането на изключителния дядо Йоцо съответства на експозицията в сюжета. Разкриването на мечтата на героя заявява завръзката на текста. Срещата с "българското" в лицето на околийския началник и войника кулминира в образа на железницата.Тя е наречена "железен път" и символизира развитието и прогреса. В представата на дядо Йоцо тя е силата на възстановената българска държава, черпеща сила от своята вековна традиция. Неслучайно сюжетът на разказа "среща" дядо Йоцо с духа на нова България: "Разнесе се слух, че ще прокарват железен път из клисурата на Искъра".
"Клисурата на Искъра" е ново метафорично пространство, което трябва да бъде преодоляно, за да се разкъса мрака от разочарованието в човешките души. И "срещата" между предосвобожденския патриотизъм на миналото и гордостта от свободното настояще да се превърне в реалност. Разочарованието да отстъпи и духовно озарените души на автор, герой и съвременници да се "срещнат" с българското и с неговото свободно настояще. Единствено душата на дядо Йоцо "вижда" съградения мост между епохите. Й той възхитено поема пътя към бъдещето: "Изпълни се душата на дядо Йоца с въхищение... Сега "българското" му се представи нещо велико, могъществено, необятно... Неговият убоги ум не можеше да побере всичкото това величие."

Срещите с околийският началник, с войника и с железницата въплъщават славното минало на България - българската държавност, българската войска, българският творчески дух. В съзнанието на стареца нова България не просто се ражда, а възкръсва отминалата си слава. Дядо Йоцо всъщност има чудната дарба да вижда с душата си и поради това да обезплътява, да дематериализира най - материалното, да го преобразява в метафора на вечно българското. Едно от основните напрежения в разказа е между слепия, който "вижда" свободна България и зрящите, които заслепени от дребнавите грижи на всекидневието, не могат, а и не искат, да прогледнат свободата си.

"Дядо Йоцо гледа" е романтичен разказ за възкресението. В него се случва чудото - слепият проглежда за новия живот. Наистина "честит слепец!" И тук както в други свои разкази Вазов търси са покаже градивното, доброто въпреки разочарованията.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
ЛИС над "Дядо Йоцо гледа" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.