ЛИС на тема "Героичното и смешното в главата "Въздухът трепери""


Категория на документа: Литература


Героичното и смешното в главата "Въздухът трепери"
лис

В своето творчество Вазов противопоставя възрожденската епоха на времето след Освобождението. Като представител на реализма изразява своето активно отношение към проблемите на родината. Чрез творбите си той показва на читателите дребните характери и поражда размисли за тесния кръгозор на малкия човек в епохата на Възраждането. Пример за това е произведението му "Чичовци". Творбата представя българската душевност и предизвиква вглеждане в страховете и пороците на нацията.

В XIV глава "Въздухът трепери" Вазов представя героите в 2 плана, които са в комичен сблъсък: на революционността и на страхливостта. Героичното е снизено до минимум. То е само на думи, а идеалите отстъпват в момента, в който трябва да се грижат за себе си. Смешното е наивно примитивната форма, в която се изявяват. Идеята за национално освобождение е снизена в битовото и отдалечена от героичното.

Страхът е определяща черта за вазовите герои. То е в основата на робското им съзнание. Епохата предоставя възможности за отвореност към външния свят, чувстват се възрожденските повеи, но робския страх пречи на чичовците да заживеят истински с новото.

След бурната реч на господин Фратю за българското Liberte, героите, които пресъстват на сбирката се плашат до смърт при появата на заптието:

Ораторът все стоеше прав на камъка, вкаменен и незвижим като древната Галатея. Хаджи Смион се стуши зад дебелия дънер на ореха. Хаджи Атанасия се затули зад Миронча, комуто "бравото" замръзна на устата; останалите зяпаха смаяни

Когато онбашията неочаквано се появява "въздухът трепери", но не от "реванието на Балканский окований лев", а от страхът на дружината. Всички изведнъж загърбват дълга към родината, смелостта и забравят за патриотизма. Няма и следа от тях. Нищо не остава от възторжените викове и от речта на господин Фратю:

Братя! Въздухът трепери! Балканът се тресе и доловете ехтят от реванието на Балканский окований лев...

Пародийното несъответствие на модела за героично поведение в речта му и реакцията на чичовците поражда смях. Героите се втурват да бягат. Най-ценното за тях в този момент е оцеляването, всеки иска да се спаси без да си докара неприятности. "

При повторната поява на заптиетата Мирончо предлага дръзка идея. Но тя е прието с надсмешка. Никой не приема думите му насериозно:

Ако би да идат за нас, елате да се затворим в манастира....

Всички го изгледаха като изумени.

И така чичовците пропускат своята възможност от комични да станат героични, като се опълчат на турците. За тях по-важно е да уцелеят без да имат неприятности, важно и да имат верни преценки и да са верни поданаци, въпреки всички призиви и речи за свобода. След появата на турците целия им ентусиазъм помръква. И отново се връщат към делничния си свят.

В предосвобожденската епоха Вазов вижда и великото и смешното. Непрекъснато осмива героите си и причината за това е, че те не са активни, а пасивни. Чичовците говорят много, но не приемат никакви действия, а ако предприемат веднага се отмятат. Но въпреки това те притежават изключителното качество да оцеляват, независимо дали става въпрос за мнимите опасности, които припознават, или безвремието на робството, на несвободата, в което са принудени да съществуват.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
ЛИС на тема "Героичното и смешното в главата "Въздухът трепери"" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.