ЛИС "Бай Ганио"


Категория на документа: Литература


Литературно интерпретативното съчинение е научно-учебен жанр, който доразвива уменията, придобити при създаването на съчинение разсъждение и поставя пред пишещия по-мащабни изследователски задачи. Докато съчинението разсъждение разработва проблем, свързан с едно художествено произведение, литературно интерпретативното съчинение най-често изследва група текстове, обединени от общ мотив.Тази особеност предполага по-широки познания върху художествените творби, по-задълбочено вглеждане в литературно историческите процеси и повече умения за анализ и синтез, за гъвкаво боравене с усвоените знания.
ЗАГЛАВИЕТО (ТЕМАТА)Литературно интерпретативното съчинение винаги се изгражда по точно формулирана тема. На нея са подчинени твърденията във всички композиционни части на съчинението. Затова осмислянето на заглавието е първата, определяща стъпка в работата на пишещия. Заглавието може да е ориентирано към различни аспекти на художествения материал - смислово-съдържателни, образни, естетически. От начина на задаване на темата се определят и акцентите в разсъжденията. Върху едно и също литературно явление могат да бъдат зададени различни теми и именно от тях зависи интерпретацията. От друга страна, една и съща тема може да бъде зададена към различни литературни явления. Затова много ясно трябва да се възприеме и разбере заглавието, да се съобрази с него подходът към литературното изследване.
ОСНОВНАТА ТЕЗА Зададената тема изисква изказване на основно твърдение по нея, на базата на което да се разгърне интерпретацията. Водещата теза трябва Да бъде целенасочена, изчерпателна, синтезирана, ясна.Особено труден е балансът между изискванията за изчерпателност и синтезираност на твърдението. От една страна, е нужно да се маркират всички аспекти на проблема и да се зададат всички посоки на предстоящото разсъждение. От друга, тезата трябва да се предпази от излишно разпростиране и да се изчисти от елементи на аргументация. В зависимост от целите на съчинението и времето за неговото създаване тезата може да бъде по-сбита и лаконична или разширена. Не е все едно дали се работи в рамките на два учебни часа, по време на петчасов изпит или за неограничено време у дома. Но принципът на работа винаги е един и същ и се ръководи от стремежа към формулиране на основи твърдения по зададената тема.
УВОДЪТ Определящ фактор за неговото изграждане е целта на интерпретацията. В зависимост от нея пишещият избира дали да започне съчинението си с кратко въведение, или да създаде пространен увод, предхождащ същинските разсъждения по темата. В изпитна ситуация е препоръчително да се направи по-обширно въведение, съобразено със зададената тема, защото по този начин фиксираният в нея проблем ще се постави в по-широк контекст и ще се обвърже с цялостния литературен процес. Уводът е мястото, където могат да се демонстрират литературно-историческите знания без пишещият да бъде обвинен в отклоняване от темата. Разбира се, и обемното въведение трябва да е създадено с мярка и да се придържа към информация за авторовата личност, за епохата, за литературното направление, за жанровата специфика на разглежданата творба и т. н.Всички тези елементи, характеризиращи литературното явление, имат по-голямо или по-малко значение за изясняването на зададения проблем и тяхното коментиране изцяло зависи от него.
АРГУМЕНТАТИВНАТА ЧАСТ Основното й предназначение е да разгърне вече формулираната теза, да я обоснове чрез анализационни наблюдения върху художествените произведения, да достигне до изводи и обобщения по зададения проблем. Съществуват различни възможности за нейното структуриране, зависещи отново от темата и от спецификата на художествените творби. Възможно е аргументативната част да се състои от няколко микро тези, разгръщащи основната, поднесени последователно, подредени по някакъв критерий (от най-дребните към водещите аргументи; от най-съществените към по-незначителните и т. н.) Ако основната теза задава две противоречиви твърдения или очертава два различни пътя на изследване на
проблема, аргументативната част може да се състои от две части, които спорят или взаимно се допълват.Независимо от броя и последователността на микротезите отделните елементи задължително се свързват чрез добре подбрани логически преходи,чиято роля за изграждането на интерпретативното съчинение е изключително голяма. Особено значение за убедителността на аргументацията има коментарът на изразните средства на художествения текст.Откриването на похватите и стилистичните фигури, чрез които текстът осъществява своите внушения, и разгадаването на механизмите, чрез които художествената творба въздейства, винаги имат пряко отношение към изразяването на становище по литературен проблем. Затова са необходими както литературно-теоретични познания, така и умения за тяхното вплитане в логиката на цялостното изложение.В аргументативната част са допустими (понякога желателни)сравнения с други художествени текстове.Подобни отпратки разкриват умение за съпоставяне и обикновено са в полза на пишещия. Нужно е обаче те да се правят много внимателно, за да не разводняват изло- жението, да са много добре мотивирани, за да не звучат самоцелно, да са уместни спрямо заглавието и целта на изследването.
ЗАКЛЮЧЕНИЕТО То е задължителен елемент на интерпретативното съчинение, който окончателно му придава цялостност и завършеност. Най-често в него се преосмисля и обобщава тезисното твърдение,изследвано, проверено и доказано чрез аргументацията.Освен че изрича финално твърдение по проблема, подобно на увода заключението разглежда темата в по-широк контекст. Обикновено акцентира върху функцията и културното битие на художествените творби във връзка с разглеждания проблем, върху ав-торовия принос към литературния живот (отново във връзка с темата), върху сходни нравствени, социални или естетически въпроси, кореспондиращи с вече направената интерпретация.След като изяснихме основните елементи на ЛИС можем да преминем към създаване на план за ЛИС.Темата на нашето ЛИС е Бай Ганъо между европейското и ориенталското.Заглавието ни насочва към основната тема.
1.УВОД: Кратко въведение за творческата история,сюжета,композицията,автора,основните теми,образи и мотиви на творбата.
-Автор- Един писател, морален коректив на своето време, творец с ярка гражданска позиция, получил за прозвище малкото си име, както и нарицателното Щастливец такъв е авторът на знаменития сборник „Бай Ганьо” и на не по-малко популярния пътепис” До Чикаго и назад.” Алеко Константинов е едновременно автор и герой на своето творчество. Той съчинява, но и участва като антипод на изобразеното, той влиза в произведението и същевременно се дистанцира от сполучливо пресъздадения социален тип. Алеко съчетава писателската дарба и моралистичната критика към обществото. Той е явление, оставило трайна диря в българската духовност. Аристократ по рождение, възпитание, морал и душевност, Алеко Константинов се превръща в “будната съвест на своето време”. Под натиска на изродените идеали и опорочената действителност, той търси и намира изход в сатирата, като смело критикува и изобличава “всичко и всички” в “тъгашеска” България. А. Константинов твори в гранична епоха, когато хармонията на националното се измества от дисхармонията на социалното. Това време е преломно за българското мислене, за културната ни идентичност, за националното ни самосъзнание. Колкото по-надолу в обществената йерархия слиза Алеко, толкова по-голяма и безлична става тълпата от марионетки, движени от дребни и низки страсти – кариеристи, политикани, псевдопатриоти, еснафи.
-Творческа история-Книгата излиза през 1895г и се състои от две части.Първата включва девет очерка обединени по заглавието „Бай Ганъо тръгва по Европа”.Втората част включва 3 очерка:”Бай Ганъо журналист”,”Бай Ганъо прави избори” и „Бай Ганъо се върна от Европа”В по-късните издания се добавят всички фейлетони с главен герой Бай Ганъо.
-Жанр-Сборникът Бай Ганьо, с подзаглавие Невероятни разкази за един съвременен българин е разделен на две композиционни части: Бай Ганьо тръгна по Европа и Бай Ганьо се върна от Европа. За жанровата същност няма еднозначен отговор. Творбата е близка до романа, защото има единен герой, характерна е типичната действителност. Отделните части носят характеристиката на фейлетона като събития, време и личности. Близка е и до очерка, защото характеризира един герой.

-Композиция- А) Първа част - един некултурен българин, прост, стиснат, алчен, циничен ,безпардонен, недоверчив, пътува из Европа. Образът е комичен, анахроничен спрямо Европа,цивилизацията, модерното. Той е самотен- подтеми: България и света; ние и другите; трагичното и комичното; Доброто и Злото. Сатирата разобличава, критикува, смехът има пречистваща сила.Б) Втора част - В България пътят на героя е с посока назад и надолу. Затвърждават се чертите от първата част. Вече не е сам, има братя. Героят става норма, тип, проявление - изменчив, динамичен. Трагичното измества комичното.
-Заглавие - подзаглавие - Невероятни разкази...(-жанрова връзка с анекдотите и вицовете) ...за един съвременен българин - актуален за всички времена, в които подобен герой може да съществува. Образът излиза извън страниците на книгата и заживява като непреходен герой. Поведенческият модел на Бай Ганьо се свързва с тезата за болестотворния обществен организъм - Бай Ганьо е характерен само за боледуващи общества (метастази на Злото).
Основна тема- Книгата е организирана около две композиционно обусловени тематични ядра - първата част - пребиваването на българина в чуждия свят, а втората - пребиваването на героя в българска среда. Тези две части очертават и двата духовни портрета на героя, колкото тъждествени, толкова и нетъждествени. Различията в тях откриваме в различни аспекти. Докато първата част акцентира върху безобидно битови пороци, плод на културна изостаналост, то втората част разкрива кинетизацията на потенциалните социално опасни недостатъци (безобидният простак от първата част се превръща в хищник във втората част); докато в първата част …път за пораждане на комичното се базира върху ситуационния сблъсък на два типа битово поведение (нашенското и европейското), то във втората част комичният модел е трансформиран, той се базира върху принципа на несъответствието между социалното поведение на героя и неговата истинска морална същност; докато в първата част водещ комичен аспект е хуморът, то във втората част е сатирата.

-Сюжет-Всеки разказ има свой собствен сюжет и не е свързан с другите разкази.

-Образи- централен персонаж е Бай Ганьо. Алеко използва интересен похват, за да въведе героя си като център на събитието, като обект на тематика и идейно единство между отделните очерци. Присъстват образите на разказвачите, чрез които авторът изразява мнението си.
2.АРГУМЕНТАТИВНАТА ЧАСТ: Тук се разкрива основната теза , излагат се подтезите и се защитават с аргументи,примери и цитати.
Образът на Бай Ганьо въплъщава в себе си низките , тъмни заложби на българската нравственост. Той е вулгарно- прагматичен материалист - "келепирджия", груб и недодялан, парвеню, "простак". Бай Ганьо е тарикатстващ политикан, безпринципно мятащ се според вятъра, заради личната си изгода.Той е човек на живота, разбиран в най-вулгарния чувствен смисъл.За Бай Ганьо патриотизмът е "бош лаф", гола дума без реално покритие, ако от нея няма никаква лична изгода, никакъв келепир.И , ако националната гордост на Бай Ганьо, по време на приключенията му из Европа, е израз повече на национална ограниченост, примитивизъм и своеобразно преобразен страх от Европа, патриотизмът на политикана Бай Ганьо в България, който вече надменно спекулира със своето "познаване на Европата", е изпълнен с най- вулгарно политическо сметкаджийство и груб личен интерес. Из европейския свят героят присъства предимно телесно. Яденето например за него не е обикновен битов акт, то е своеобразен борчески акт, завоюва се в борба с другите, буквално се изземва от тях – крушите , измъкнати от учените в трена, стомната дигната от бебето, гозбата отвоювана у Иречек, яденето в хазайката на Ботков са все бойни трофеи, спечелени в сложната битка на надхитряването. Битките са изгубили своята историческо съзидателна насоченост, те са съсредоточени върху псевдоценностни обекти и поради това са жалки, комични. Навсякъде из Европа Бай Ганьо разнася образа на България и активно заявява различията между българите и европейците, нещо повече - героят се опитва да пробие европейското чрез българското.Посещението при Иречек например е мотивирано тъкмо от възможността да се съгради общо пространство, обозначено с името България.Ако домогването до трапезата на Иречек изисква упоритост и хитрост, то самото ядене се нуждае от вдъхновение.Седнал на трапезата Бай Ганьо плюска, събра, поти се, "трие люти чушки в чорбата, потънал в наслада". Басеинът е друго такова пале, където върху наслаждението отново се поставят граници.За немците басеинът е социално регламентирана зона, а за Бай Ганьо то е едновременно вода, поле на първичните наслаждения и плацдарм , където става себедоказването . Поведението на Бай Ганьо е до голяма степен резултат от разминаването между ориенталската и европейската култури.Героят е образ, чрез който става болезненото изживяване на несрещата между българина и европееца.Затова единственият възможен път на героя из Европа е този на симулациите и преобличанията. Още в началото на романа е заложено такова преобличане - върху ориенталския ямурлук героя намята белгийска мантия и всички казват, че той е "цял европеец" .Появава се мотива за преобличането. Според митологичния модел преоблича се поклонникът, облича нови одежди, което го прави свещен, осъществява се преминаването от едно равнище на друго.Във възрожденската литература героите се преобличат, за да оцелеят, за да се спасят.Ето защо преобличането на Бай Ганьо е с цел да се приспособи към другия свят,защото той е заплашителен, враждебен. От тук нататък Бай Ганьо ще слага европейски дрехи, но под тях ще си запазва атрибутите на националната носия, ще се опитва да говори чужди езици, да пее Верди, но никъде няма да може да изгради стойностен контакт с Европа, да оформи обща идейна ситуация с нея. Незнанията на Бай Ганьо се проявяват тъкмо в зоната на контакта.Всеки опит да излезе от собствената черупка води до объркване на комуникативните кодове, до недоразумения.П очуда , присмех и негодувания са единственото отношение на европейците към героя, затова из чуждия свят Бай Ганьо постоянно търси уюта и защитата на българското, единственото, което знае и познава.Той не е просто пътник, а пътуващ българин, не само търговец, а български търговец. " Булгар" е възглас и на гордост, но и на границата, той е вик на прокудата, затова на пътя си из Европа героят не просто среща, той буквално търси и намира само българското.Бай Ганьо прави опит да етнологизира Европа, да я превърне в българска и от там идва невъзможността му да вникне в европейската култура и да диалогизира успешно с нея.За повествователят пък Европа е пример за следване и еталон за развитие, разказвачите са културни преводачи, които превеждат на Бай Ганьо културния език на Европа, но отказват да преведат на Европа културния език на Бай Ганьо, защото се срамуват от него.Постоянно излагащият се Бай Ганьо подсилва стремежа у повествователя към съхраняване престижа на нацията.Героят е плод на една доскорошна робска съдба, която го обрича на културна изостаналост Едва когато се завръща от Европа вече с чувство на собствено достойнство и преимущества срещу обкръжаващите го, човекът "врял и кипял" из Европа, героят проявява цялата си непривлекателна същност на новоизлюпен политикан и грабител.В началото на книгата е самотен оригинал, в края е заобиколен от цяло войнство себеподобни - Гочоолу, Дочоолу, Данко Харсъзина, Спиро Копоя.Това му дава социално самочувствие и го превръща в обществена напаст.В началото той е смешен чешит от балканската провинция, в края е политическа сила, господар на положението, тържествуваща социална стихия, човекът-тълпа. В духовното пространство на българина Бай Ганьо най-вече остава като синтез на отрицателните качества на етнопсихологият а ни, които активизирани от конкретен обществен момент намират в него пълната си реализация.Но на зловещата сила на Бай Ганьо противастои друг не по-малко български образ, този на повествователят , който със своя протест превръща жестокия образ на Бай Ганьо в спасяващ националния образ В него прозира желанието на положителната “черта” на народа да скъса с ориенталщината , да се издигне на нивото на културните хора и да загърби феодалното невежество и простащина,оста нали в наследство от петте века тъма и гнет Бай Ганьо между ориенталското и европейското .Още в началото на творбата си Алеко заявява какъв образ-символ представя – “Помогнаха на бай Ганя да смъкне агарянския ямурлук, наметна си той една белгийска мантия – и всички рекоха, че бай Ганьо е вече цял европеец”. “Агарянският ямурлук” и “белгийската мантия” не са просто колоритна характеристика на героя. Това са символи, които имат цивилизационна и обществено- политическа смислова натовареност и отвеждат към ориенталското и европейското , които си дават своеобразна среща в този образ.Напомнят ни , че България току що се е отървала от азиатското турско робство и младото българско общество се стреми към цивилизационнот о европейско състояние. Финалът на книгата ни убеждава, че този стремеж може да се окаже само претенция – “европейци сме ний, ама не сме дотам!”Това смислово рамкиране на книгата разкрива както търсенията, така и позицията на автора. Между “ямурлука” и “мантията” се разкриват чертите на тези, които осъществяват закъснялото ни балканско цивилизационно развитие. “Накривеният калпак”, “бозавите шаечни дрехи” на Бай Ганьо хармонират с типично българските навици и привички – предпочитанието към “лютичко”, консумацията на много хляб, търговията с розово масло. Но в същото време героят излиза от националната си рамка със своята културна изостаналост, която за онова време е типична балканска черта и е следствие от дългите векове на робството, което е отворило духовен вакуум, отблъсквайки българската и балканската култура от европейската.Не е случайно избрано прозвището на героя – Балкански. Пътувайки из Европа, Алековият герой не търси допир до духовните достижения на европейското население. “Какво ще й гледам на Виената. Хора, къщи, салтанати…” – ще каже той и ще остане в хотелската стая, за да пришива нов вътрешен джоб на антерията си. По време на пътуването си в Прага, Виена, Швейцария той е дребен измамник и използвач. Поставил си е за цел да се нахрани и преспи без пари, но не и да се докосне до европейските духовни ценности, да потърси досег с изкуството, архитектурата и културата на Европа.А завръщайки се в България той е със самочувствието на “врял и кипял в тези работи…” и както иронично го определя авторът, той е “вече цял европеец”. Хуморът и сатирата в изображението опровергават представата за “европеизиранет о” на бай Ганьо, показват несъстоятелност та на тази претенция. Не е случайно, че авторът извежда героя от родната му среда и го поставя в чужда за него среда. Между ориенталското и европейското се откроява еднаквият за цялата съвременна цивилизация механизъм – измерването на всичко с пари. Затова динамичният образ на героя претърпява развитие в самата творба. От смешен балкански парвеню в началото, той става страшна социална стихия в края на творбата. Потомците и двойниците на бай Ганьо до днес шестват победоносно в живота и в българската култура.
3.ЗАКЛЮЧЕНИЕТО: Представлява обобщение на основната теза.
С типове като Бай Ганьо българското общество трудно може да извърви своя демократичен път, в който индивидуалните ценности са водещи в обществените взаимоотнишения. С хумора и сатиричното изобличение на героя си Алеко Константинов извършва най- здравословното за нацията творческо дело- демаскира социалните деформации, за да утвърди онези ценности, към които героят му е нечувствителен: почтеност, отговорност, искрен патриотизъм, идеализъм. Героят е актуален и днес като антипод на социален престиж и публична нравственост.„Бай Ганьо” е един от най- големите шедьоври на съвременната литература. Алеко майсторски преплита образи и действия, за да изгради един цялостен модел на поведение на българина и да осмее онези типични български качества, които принизяват човека. И успява. Целта му е изпълнена, а ние, читателите, трябва да се замислим дали има Бай Ганьовци и днес... И кой всъщност е той- един измислен герой, или действителен образ, намиращ се във всеки от нас...



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
ЛИС "Бай Ганио" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.