Личните имена в "Старопланински легенди" - анализ


Категория на документа: Литература



Индже- Това е прякорът на един от най- известните кърджалийски главатари, размирници от български произход. Името е превод от турски означава тънък, строен, изящен (Игнатов 2001). Този герой израства във времето, пт най- злия грабител се превръща в най- добрия закрилник. Неговата съдба е трагична, защото без значение промяната у него , той трябва да бъде наказан от съдбата за греховете си. Индже в известен смисъл изкупва вината си пред народа като се превръща в негов пазител, но вината пред Пауна и сина си, може да бъде изкупена само по един начин, той пада прострелян от ръката на своя собствен син, когото някога е осакатил за цял живот. Това е смърт трагична, но и заслужено наказание за делата.

Пауна- Паунът е свещената птца на Хера коятоолицентворява царственост и красота, качества притежавани от Йовковата героиня ( Игнатов 2001). Пауна е силна жена, майка, която се бори срещу препятствията на съдбата. След посичането на детето Пауна напуска Индже, защото в противен случай би поела част от вината за моралното престъпление върху себе си.

Найден- Възможно тълуване на името е да бъде намерен- от късмета, от добрата съдба. В тпзи случай героят е намерен от стара жена и в известен смисъл от късмета си, защото оцелява, писано му е да живее. Но не би могло и да бъде по друг начин, защото той е едиственият, който може да накаже Индже.

Яна Калмучката- Това е име на действителна личност. Прозвището калмук се дава на отпуснати или нечисти хора. То фиксира един особен статус на старицата, който я представя като същество от друг свят - в аспекта на инициационната практика героинята е посветителка (Игнатов 2001).

Дядо Гуди- Героят предвожда група копачки. Като глагол лексемата означава коря, одумвам. Думите на стареца отварят вътрешното зрение на Индже към неговия страдащ народ. Куда е и стар български танц за пречистване от зло (Игнатов 2001). Героят помага на Индже да се пречисти с думите си, лекува душата му и му помага да осъзнае кое е важното в живота.

„ОВЧАРОВА ЖАЛБА“

Стефан- Под собственото му име е описан котленецът Стефан Цоцкин (Кючук Караджа, Кючук Стефан) ( Игнатов 2001). Името стефан означава венец, корона. Този герой е влюбен и желае да се венчае за любимата му мома, но семейството му не му позволява като скроява измамата, огорчен от всички става хайдутин и негов дом става гората.

Елена- Името Елена означава слънчева светлина и поражда у нас асоциации за митичната красавица Елена от „Илиада“, която става символ и еталон за женска красота. Според българската народна поезия в ела се превръща девойка, насилствено разделена от любимия си (Игнатов 2001).

Димчо Чорбаджи- Визира се вуйчото на Стефан- Васил хаджи Великов- но при изграждането на образа писателят се придържа към типа „чорбаджи Димчо от Жеруна“ - самоуверен богаташ; снаха му носела пет върви жълтици до пояс (Игнатов 2001). Чорбаджията в разказа иска за схана богато момиче, което да е равнопоставено на Стефан, той не одобрява Елена и разделя двамата млади с плана си. Но същевремено с това нанася дълбока рана на майката на Стефан, защото Стефан не сприра да я обвинява за това, че ги е разделила с Елена.

Дядо Никола- Св. Никола е „покровител на семейството и рода, пазител на дома, имота и стоката“.Същите функции изпълнява и героят на разказа, който е баща на Елена (Игнатов 2001).

Дядо Вълю- Носителят на това име според Др. Петров е „персонификация на българския прадед-закрилник, намерил израз в образа на тотемния вълк“; „покровител и символ на родовата българска неизкоренимост“ (Игнатов 2001).
„ПРЕЗ ЧУМАВОТО“

Хаджи Драган- Използвано е името на действителна личност. За съселяните си той е „драг“, защото той крепи надеждата им, но за Тиха , той е този, който я разделя с любимия Величко формално, защото не става ясно до края чие е решението за сватбата. Ясно става само, че и двамата са участници и драмата, защото очите им са зачервени от плач, от скръб, но хамбарите на Хаджи Драган спасяват селото от глад повреме на сватбата.

Тиха- Вероятно Йовков използва името в българския му контекст- кротка, смирена, добра, което е в унисон с харакреристиките на героинята, но и като жива илюстрация на фразеологизма „Тихата вода е най-дълбока“ (Игнатов 2001). Тиха престъпва дадената дума към Величко, което е грях, подобен на греха на Дженда, която изоставя мъжа си, затова и двете са наказани. Тиха е наказана не някой друг, а от самата нея, защото не съществува друго решение на този конфликт. Тя е мъченица , която се самонаказва. Но от друга страна, ако приемем, че по желание на баща й не се състоява сватбата с Величко, Тиха е всеотдайната любима, която последва любимия в смъртта, символ на всепобеждаващата любов.

Величко Дочкин- Това е име на жеравненски овчар, съвременник на писателя,. Името отпраща към Велес, лошия бог, който разваля сватби, дори краде жената на Гръмовержеца77, и към прозвището на Сатаната Велиал (Инатов 2001). Това е героят, който е заслужил сърцето на Тиха и единственото му желание е да се омъжи за нея, тоба става възможно, но само в смъртта, тяхната любов е твърде голяма и не може да се побере в оковите на земня свят.

Дочка- Майката на Величко, вдовица (Игнатов 2001).

Рада, Вълко- Имена от общобългарския антропонимен фонд (Игнатов 2001).
„НА ИГЛИКИНА ПОЛЯНА“

Димитър Крайналията- сборен образ. Име на хайдутин. Антропонимът Димитър е конвенционално обозначение на хайдутин в Сливенско след Хаджи Димитър, Димитър Захралията, Димитър Дишлията. Героят отпива от зелената паница, разговаря с племенника си и си спомня хайдушкото минало. Мотивът е разработен в класическата народна песен „Стар Димо в двори седеше“ - фонетична корелация между имената. Чрез коренната омонимия с дим, сянката на огъня, антропонимът напомня за огнената същност на боговете на бурята и стихиите в индоевропейските митологии и техните въплъщения, например войните (Игнатов 2001). В срещата между Крайналията и Стоян се усеща дълбоко емоционална тръпка, защото от корена на старото дърво е израстнало ново, усеща се взаимно приемствеността при хайдуте. Вечерта преди заминаването старият споделя с младия, че трябва да пази другарите си, да се старае да стои в планината и да не се предоверява на жените, колкото повече успее да се старае да не се влюбва, толкова повече ще живее. Но истинското предаване на опит може да стане само там горе на игликината поляна, не затворени в рамките на стаята, на игликината поляна е погребана тялом и духом неговата любов- Курта- където умира и самият Димитър Крайналията.

Стоян- В образа на героя се съсредоточава перспективата на освободителната борба, установяването и отстояването на българщината и на общочовешките ценности, защото само свободният човек живее истински (игнатов 2001). Младият момък е дошъл да почерпи опит от стария хайдутин, иска да познае света на борбата и да отдаде живота си на този борба, но за да стане това пълноценно, той трябва да научи някои неписани закони за хайдутите.

Божил Кехая- Кехая е типов маркер за богат чорбаджия. Оформя се във връзка с Божил Съботников от Котел, живял през кърджалийската епоха, ликвидиран през 1809 г. заради безчинствата му. Антропонимът произлиза от Бог, а достойнството чорбаджия го изтъква като лице с висок социален статус в селото (Игнатов 2001).

Курта- Това е име на действителна личност. В превод от турски означава вълк, вълчица и квалифицира носителката си като лика-прилика на хайдутите, сравнени от Крайналията с вълци. Историята на Курта повтаря мита за отвличането на Аид на Кора, дъщерята на Деметра и Зевс (Великата Богиня и Бога Син-Баща) (Игнатов 2001). Историята за тази легендарна красавица е трагчина, както историята всеки хайдутин, тя умира, заради любовта си , убита е от ревност, но въпреки всичко не е предала и изневерила на сърцето си.

4. Заключение

Винаги, когато нашите чувства, посипани от делничността, издребнеят, ние трябва да се връщаме към книги като „Старопланински легенди“, към техните монументални образи, за да ни повее от тях големият вятър на големите човешки страсти. Владимир Василев пише за Боевата поезия „И ако някой някога загуби своята вяра в народа ни – нека вземе Ботевите песни. Те ще му я върнат... “. Това финал би момгъл да се повтори за няколко книги в българската история, но една от тях със сигурнист е „Старопланински легенди“ от Йордан Йовков.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Личните имена в "Старопланински легенди" - анализ 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.