Личните имена в "Старопланински легенди" - анализ


Категория на документа: Литература


Косан- С това име се пожелава на героя на има красива коса, а тя е символ на божествена сила и мощ . Друго възможно тълкувание на името е, че героят покосява всички зли планове на Дарагота с цената на живота си , за да защити любимата си девойка (Игнатов 2001). Целият конфликт започва с една неволна постъпка на Косан , следва жесток побой от турчина, Косан става хайдутин след това и започва да води битки срещу турската власт. С цената на живота си Косан се бори, за да защити всичко и всички, които обича.

Хаджи Емин- В превод от турски името на този герой означава верен. И той е точно такъв верен на своите, верен е на инстинктите си на господар и потисник. За българина той не е от правата християнската вяра и съответно антропонимът се насища с други смисли- безверник, поганец, антихрист (Игнатов 2001). Той е жестокият човек, който отвлича дъщерята от дома и насила я потурчва.

Амфилохий- Възможно етимологично значение е ,че името е произлязло от думата амвон- издигнато място за проповед в църквата. Точно така се издига над другите и този герой (Игнатов 2001). Това е Йовковия герой, който останалите герои смятат за най- мъдрия, най- добрия, най- достойния човек, след неговата ужасна смърт манастирът загива.

Марга- Името произлиза от гръцки и означава бисер (Игнатов 2001). Героинята е майката, стопанката, домакинята в къщата на Димчо кехая. Майката, чието дете е отнето от турчина, въпреки всеаческите усилия на майката да го предпази.

Димчо кехая- Името е умалително от Димитър (посветен на богинята Деметра, богинята на плодородието). Това умалително съответства на нрава на героя- той е плах и плашлив , неуверен в себе си (Игнатов 2001).

Поп Лукан- Името произлиза от латинска дума, която означава светлина. Възможни са и асоциации с Лукавия, защото ученика Дарагота трябва да заприлича на учителя си (Игнатов 2001) .

Кара Имам- Името е презряно в Добруджа, заради жестоко убийство от действителна личност, носела това име (Игнатов 2001). В разказа това е лукавия шут, който забавлява господаря си, при първото посещение у Марга , героят постоянно прави неуместни шеги към Ранка и я кара да се срамува.
„БОЖУРА“

Божура- Красивата циганка има име на пролетно цвете, възпято в народните песни. Името съответства на темперамента на героинята- красива, буйна и първична. Същевремено загатва за нейната трагична съдба, защото в друго свое произведение Йовков пише, че всеки божуров цвят прилича на рана (Игнатов 2001). Божура става жертва на на етиката и е венчана с мъченически венец, със своята трагична любов, която я довежда до края. Единственото престъпление на Божура е, че се е влюбила, но в неподходящия човек, от когото ражда дете, което води винаги със себе си.

Ганаила- Така се е казвала кръстницата на Йовков, която поради злочеста съдба остава незадомена. Писателят използва името, за да подчертае, че на героинята не е писано да се омъжи щастливо (Игнатов 2001). Йовковата героиня е много красива девойка, на която Божура завижда, Ганаила има всичко в материален аспект, но нейната душа е празна.

Василчо- Името в превод от гръцки означава царствен, царски. . Героят е с подобаващ на името му външен вид: „левент, с рус перчем под накривения калпак, с развени чепкени отзад.“ (Игнатов 2001) Героят е свободолюбив, също самотен , защото не му е позволено да се ожени за Ганаила, която отива да иска от баща й, после прелъстява Божура, която се влюбва болезнено в него и вярва на всяка негова дума. Героят е обречен, въпреки всичко и умира в края на разказа.

Калуда- Името има циганския лексикален корен калд- черен. В българските митове Стара Юда е дева майка като Стара Божа майка. Митична владетелка на дивата природа, тя е превъплъщение на Великата Богиня и се свързва с един от нейните атрибути - хурката. Калуда продава вретена (Игнатов 2001).

Радул- Това име е употребено в негативен смисъл, защото въпреки него героят не радва нито себе си, нито съпругата си и скоро умира.

Баба Жечевица- Действителна личност. За жеравненци олицетворява типа разговорлива селянка. Йовков се придържа към прототипа и пише за героинята: „много знаеше“ (Игнатов 2001).
„ЮНАШКИ ГЛАВИ“

Стоил- Възможно тълувание на името е, че човекът, който го носи истоява на времето, на всички перипети, които му предлага съдбата. Тук героят е смел юнак, който жертва живота си в името на по- висша кауза- свободата на българския народ.

Али- Името е от арабски произход и означава висок, високопоставен, висш (Игнатов 2001). Този герой е турчинът, който преследва българските юнаци и накрая ги убива.

Милуш- от корен мил – скъп, любезен, мил. и наставката -уш (по модела на знаменитото хайдушко имеМануш). Името се дава на обичан човек и на персонаж, ползващ се със симпатиите на автора и евентуално на читателите ( Игнатов 2001).

Люца- Името е носено от действителна жена, която е живяла в Жеравна (Игнатов 2001). Макар да е от друго семейство, героинята е най-близкият човек на дядо Руси.

Останалите имена са използвани като типови знаци: дядо Нейко Бардучката - известен в Жеравна като циник; Пенко Додованяка - „развей-прах“, човек, който много дудне (мърмори, бърбори, кара се), откъдето е и прякорът му; поп Руско - осветил знамето на четата; дядо Руси Сапунджията - искрен патриот, достоверно обрисуван (без в действителност да е баща на въстаник) (Игнатов 2001).
„ПОСТОЛОВИ ВОДЕНИЦИ“

Постол- . Произлиза от гръцката дума пратеник51. В смисъла на библията апостол означава проповедник, мисионер52. В разказа обитателите на водениците са своеобразни пропагандатори на два типа морал и съответни модели на поведение ( Игнатов 2001).

Женда- Името е взаимствано от име на действителна личност- Дженда Георгиева, любовницата на Мустафа Шибилоглу, жена със свободно поведение. Звуково е най-близо до лексемата жена, а се асоциира с понятието жадна, осмислено като устремена към удоволствията на живота (Игнатов 2001). Тази жена трябва да понесе върху себе си възмездие, защото следва друг модел на поведение, различен от патриархалния. Тя е наказана, защото изоставя мъжа си, изоставя и Марин и пак тръгва на път жадна за нови прилючения.

Върбан- Така се е наричал братът на Дженда. Според народните вярвания върбата, от чието название произлиза антропонимът, е прокълната от Света Богородица да не дава плод (Игнатов 2001). Върбан е наказан от съдбата, заради лошия си нрав, освен, че не може да ходи, той е изоставен сам от Женда. Върбан е носител на патриархалния модел.

Дядо Иван- Името произлиза от евангелското ioannes, от старобългарското iоанъ и означава божия благодат ( Игнатов 2001).

Баба Ана- Значението на името на героинята е същото като на съпруга й- благодат. Така се е наричала майката на Дева Мария, която е закрилница на майчинството. Грижейки се за благочестието, героинята на Йовков оправдава избора на името (Игнатов 2001). Тя е носител на старата традиция, критикува свободолюбивата Женда, но също като Върбан е неподвижна.

Марин- Името произлиза от праславянското мар - смърт, болест. Като персонификация на смъртта и неотменимото сурово наказание, това божество, както и героят на Йовков, изпълнява правораздаваща и в определен смисъл религиозноморална роля (Игнатов 2001). Марин е единствения носител на патриархалната норма, който може да се движи, той е лудо влюбен в красавицата Женда, прави й подарък, но в края на разказа се явява като съдия, който трябва да издаде наказание на онези, които са прекрачили нормите, убива ги от ревност, за да запази гордостта си.
„ИНДЖЕ“



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Личните имена в "Старопланински легенди" - анализ 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.