Личните имена в "Старопланински легенди" - анализ


Категория на документа: Литература


ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ“

ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

КУРСОВ ПРОЕКТ ПО БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА СЛЕД ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
ТЕМА: ЛИЧНИ ИМЕНА И ПРОЗВИЩА В „СТАРОПЛАНИНСКИ ЛЕГЕНДИ“ ОТ ЙОРДАН ЙОВКОВ

ПЛОВДИВ, 2012

Съдържание
1. Увод............................................................................................................................... 3

2. Имена и прозвища в „СТАРОПЛАНИНСКИ ЛЕГЕНДИ“ – опит за етимологичен анализ и за анализ на съотношението „име – персонаж“.....................................................................................................................3

3. Заключение................................................................................................................13

1. Увод

Периодът след войните и годините прекарани от автора в румънската столица са неразривно свързани с неговата духовна биография. Това е време на тежки социални условия, но това не попречва на Йовков да създаде едни от най- запомнящите си произведения – „Песента на колелетата“; „Старопланински легенди“ и други.

Времето, в което се раждат „Старопланински легенди“ , е обезверено, но Йовков не губи вярата и нравствеността си, пред него стои един огромен творчески замисъл: да съхрани в образ и слово историческия георизъм на нацията. „Легендите“ се раждат в чужбина, но сърцето на автора все още живее в Жеравна и Добруджа. За около двадесет месеца той завършва своите легенди. Всичко в тези образи е уголемено, мащабно, уедрено. За тях е изписано много мастило, но една от най- точните фрази е – „образи, приличащи на Микеланджеловия Моисей, съизмерими с човешкото тяло и все пак свръхчовеци“ . Тези образи са представени като обикновени , но те не биха били същите, ако трябва да се изобразят в затворено пространство, те не могат да се поберат в нашия предметен свят. Биха загубили своето обаяние, ако ги лишим от пейзажа на планината (Султанов 1980: 37- 43) .

Легендите въздействат на сетивата ни с всичките си компоненти- пейзаж, персонажи, дела , дори със своите имена и имената на героите в тях. Името дадено на автора на всеки персонаж не е случайно, защото и то е натоварено с определени внушения и разширява възможностите за комуникация между автора (творбата) и читателите. Твърди се, че Йовков дълго е обмислял как да назове своите герои и че извлича антропоними от разнообразни източници. Подходите в избора на имена у Йовков са разнообразни -изхожда от име, което внушава „цяла история“ , или търси такова, което „най-добре да изразява същността на лицето“ (Игнатов 2001) .

2. Имена и прозвища в „СТАРОПЛАНИНСКИ ЛЕГЕНДИ“ – опит за етимологичен анализ и за анализ на съотношението „име – персонаж“.
„ШИБИЛ“

Мустафа Шибил: Действителна личност, чието истинско име е Шебиоглу Мустафа- градешки циганин и разбойник (Сарандев 1980: 34) . От тази действителна личност авторът е взел само името, защото съдбата на този човек е съвсем различна от събдата на Шибил от едноименната легенда. Личното име на героя Мустафа в превод означава „Избраният“, едно от прозвищата на пророка Мохамед. Героят на първата легенда е избран да се влюби, да направи всичко за тази любов, избран е да бъде спасен, да бъде прероден, избран е да наруши хайдушката си клетва в името на любовта, защото любовта извисява съзнанието и пречиства, и смирява духа.

Прозвището на героя Шибил има турски произход и в началото на разказа навява у читателите асоциации с глагола шиб(в)ам , който пък от своя страна предполага бой, насилие и злодеяния (Игнатов 2001). Въпреки това, у този герой има нещо величествено и респектиращо. Той е величествен на външен вид – прекрасен млад момък , висок и строен , облечен в най- красиви дрехи, красотата му запленява дори неговите убийци. Красотата му го доближава максимално с божественото, тя е божи дар, създаден за радост или за скръб на земните ни часове и земните ни дни.

Рада- Красиво българско име, което означава- да бъде радост, да радва света и близките си, авторът го дава на героинята може би с пожелаение- да бъде радостна през живота си. За предишния живот на Рада легендата мълчи, но след срещата си с Шибил и след като се влюбва в него до смъртта си редом с него , героинята е щастлива. Въпреки това за любовта на Рада и Шибил , светът е тесен , той би я ограничил и смалил и затова едиственият път за тях е смъртта, която ги освобождава от оковите на земния свят.

Велико- Пожелателно име със значение да бъде велик и голям (Игнатов 2001). Това се случва на този герой само в социален аспект, защото той е велик само в обществото сред турците, което му носи материално благосъстояние. Никак не е велико обаче в стремежа си да предпазиш дъщеря си, да принесеш в жертва човешки живот, а заедно с него и живота на дъщеря си, макар и без да искаш.

Мурад- Разпространено преди Освобождението по нашите земи турско име със значение искан и желан.В колективното българско съзнание се свързва с петима османски султани и поради това е синоним на поробител и жесток тиранин (Игнатов 2001).
„КОШУТА“

Дойна- Според Анчо Калоянов името „пази връзката си с „доя“ - кърмя, храня, откъдето са и думите дете и дева (девойка, мома)... И в песните, и в поверията, както и в разказа на Йовков, Дойна е кошута и невеста младоженка“ (Игнатов 2001). Тя символизира красотата и добрората на жената , на бъдещата съпруга, тя е тази, която със сините си очи запленява ловеца и го отклонява от пътя му, за да създадат двамата своето семейство, тя е чиста по детски и нравствено красива българска девойка.

Димана- Изкусителката с черните очи, която събужда ловеца у Стефан и възпламенява страстта му. Не мисълта за чернооката го кара да взема двоен хак от торбите с житото, а омразата към хората, които са забравили свещените ритуали на старото героично Време (фактът, че омразата е “актуализирана” от мисълта за Димана не трябва да подменя нейното символно статукво в творбата) (Парушев 1996-1999). И все пак при мисълта за нея у Стефан се събуждат колебания коя девойка да е избере, а това е вид прелюбодейство към Дойна , а прелюбодейството е голям грях, който обаче остава само в мислите на героя.

Стефан- От гръцкото стефанос - венец. Венчаването е брачно свързване на мъж и жена. В някои краища на България венец (венчило) обозначава и самия съпруг (съпруга). Същото име авторът използва и в „Овчарова жалба“, свързвайки го пак с предбрачна любовна история (Игнатов 2001). Стефан е ловеца, който забравя за всичко, когато мисли за дивеча, който иска да убие. Тълкуването на образа е потопено в атмосферата на сложните свижения на човешката психика. Героят се колебае по кой път да поема, но накрая избира правилния и любовта става реалност в нощта, когато Дойна пристава на Стефан и става негова жена.

Муца Стоенчина- Жената създава, носи и съхранява традицията. Тази функция на героинята се обозначава с фамилията Стоеничина. Тя има определен магическозаклинателен характер, понеже означава „стой“, „остани при мене“, „живей с мене“ (Игнатов 2001). В разказа тя е описана като селската врачка и майка на Дойна. Дядо Цоно- Според едно етимологическо обяснение името е от същия корен като Стоеничина. Асиметричността на героя и тоягата му - алюзия за жезъла на мага, алоформа на световното дърво, будят асоциации за неговата принадлежност към отвъдния свят и класифицират бащата на Стефан като посветител. Според Драгомир Петров името е вариант на Чоно, антропонимен маркер на родоначалника и стопанина пазител, оттам и на посветителя ( Игнатов 2001).

Калистрат- Това е героят, който изразява общественото мнение, името му е от гръцки произход и означава добър войник (Игнатов 2001). Този герой оповестява новини, когато е необходимо, изпълнява фукция подобна на тази на хора в поезията.
„НАЙ-ВЯРНАТА СТРАЖА“

Ранка- Възможни тълкувания на името са – да бъде охраняване, да бъде пазена (Игнатов 2001).Това е и действителната съдба на Ранка. Тя е обект на желанията на много мъже – хаджи Емин, Дарагота и Косан. При първото си пленяване е спасена в желанията на Дарагота да я окове още веднъж. Истинска любов Ранка изпитва само към Косан, който е смел момък, най- големия враг на хаджи Емин. Чрез нейното потурчване от хаджи Емин е накърнена българската гордост и конфликтът прераства в национално- политически. В края на разказа Ранка продължава да бъде пазена от най- вярната стража- нейните синове.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Личните имена в "Старопланински легенди" - анализ 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.