Лекция АЗЕЛ


Категория на документа: Литература


в) Епиталам – Сватбена песен.
г) Епиникия – Прослава на воинските подвизи на някакъв герой.
д) Хипорхем – песни изпълнявани заедно с танц.
е) Други жанрове.

Време Автор Жанр (лир. дял)
7в пр.н.е. Калин Елегия
7-6в пр.н.е. Архилох – въвежда подигравателния тон в лириката
Сафо – отправени към жени
Алкей – голяма част от творчеството му е посветена на гражданските борби. Ямб + елегия.
Края на 6в пр.н.е. Солон, Анакреон, Теогнид. Хорова лирика
6-5в пр.н.е. Бакхилид, Пиндар (епически), Симонид. Хорова лирика

Старогръцка класика. Атически период. Атическа трагедия. Произход и развитие на старогръцката трагедия.

5-4в пр.н.е.

Обща характеристика на периода.
Най-силният елинистичен период. Времето на най-активни обществено-политически промени. Полисът вече е в разцвет. Той е основна административна единица. За разлика от архаиката тук има ясно обособени културни центрове – Атина и Спарта. Атина има много силни позиции. Основна културна област е областта атина с основен културен център – Атина. Това е времето на Перикъл. Той е водачът на партията на демократите. Въвежда новости в административното делене на полиса. Формира около себе си кръг на културни дейци, като Херодот. Основни автори са Есхил, Софокъл, Еврипид – автори на трагедии. Атина – атинската демокрация – все още има роби и ясно разделение на обществото според възраст, пол и социална принадлежност. Можем да очертаем йерархичната стълбица:

1 – Гражданин. Има политическа, свобода, гражданска свобода, свобода в частния си живот. Политическата свобода се отнася единствено до мъжете. След 10 (20) години имат право да участват в НС.
Гражданска свобода – да купуват и продават земи и да ги наследяват. Частната свобода – само тук влизат и жените.

2 Метеки – хора, чужденци. Понякога това са роби, впоследствие освободени. Те нямат политическа свобода.
3 Роби. Абсолютно обезправени. Има обаче изключения – по време на празник всички са равни. Това са най-вече елевзинските празници.
Всеки един топос в политическото пространство има ясно диференциуран смисъл. Метеките и робите не могат да посещават определени пространства.
490г. пр.н.е. (началото на 5 век) – битката при Маратон – атинската войска побеждава персийските войски.

Трагедия

Ясна регламентция в редуването на празник и делник. Първият най-голям празник е празникът на Панатенеи. Първоначално е атински празник, а по-късно се превръща в общогръцки. Важна част от празника са състезанията, в които се представят трагедиите. Празникът на Тесмофори. Свързан отново с плодородието. Неомъжените жени получават допълнителни свободи. Елевсински мистерии – свързан с представянето на драматични произведения. Дионисиевите празници  Счита се, че по време на тях се появява трагедията. Те са от декември до март. Посветени на бог Дионис. Основен атрибут е дървеният фалос (символ на плодородието). По време на тези празници всичко е разрешено, защото се счита, че по това време се съединява животът със смъртта. Обикновено през първия ден е шествието, което се води от корифей. Той има за задача да подхвърля реплика, а шествието да отговаря в хор. Първите представления възникват именно от корифея – понеже неговите реплики се увеличават в сравнение с тези на хора. В един по-късен етап ролите се разменят. Така се появява първият актьор. На следващ етап се добавя втори актьор. Тук са важни диалозите между двамата актьори. Именно на този етап се ражда драмата. Тези двама актьори могат да изиграят множество роли. Хорът пък има функцията на посредник между зрителя и автора. Първият Първият автор е теспит – 534г пр.н.е. Той представя първата драма пред публика. През 5 век пр.н.е. Есхил се счита за баща на трагедията. Именно той въвежда втория актьор. Софокъл и Еврипид следват Есхил, но променят трагедията.

Структура на трагедията

Основни части: Пролог; Редуване на епизоди и стазими.

Епизодии – тези части, в които се случва нещо, аналог на днешното действие.

Стазим – част, в която се появява хорът. Те са диференцирани от епизодите. Хорът се обръща към публиката за да разясни нещо, представено в епизодите. В старогръцката трагедия реалните събития стават зад сцената. За тях се разказва от вестител.

Аристотел “поетика” – осн. стр. елементи на трагедията.

Патос – това, което героят мисли за себе си.
Етос – това, което героят мисли за себе си.
Перипетия – обратът на действието в противоположна посока.
Катарзис – в хода на трагедията зрителят се пречиства заедно с основния герой.
Основен принцип в гръцката трагедия е спазването на трите единства – това са време, място и действие.
Единството на време – действието не трябва да едно денонощие
Единство на място – на едно място.
Единство на действие – един сюжет.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекция АЗЕЛ 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.