Лекция АЗЕЛ


Категория на документа: Литература


Решението на Парис, Рубенс, Национална галерия, Лондон

Всички богове били поканени на сватбата на Пелей и Тетида, с изключение на Ерида. Обидена , тя отишла невидима и подхвърлила под масата златна ябълка, на която пишело Kallisti (На най-красивата) . За ябълката заспорили Хера, Атина и Афродита. Свадата станала ожесточена, но никой от боговете не смеел да отсъди за коя е ябълката, за да не си навлече омразата на другите две богини. За да разреши спора, Зевс поръчал на Хермес, да заведе богините в планината Ида, където пасял стадата младият троянски принц Парис, заточен, защото имало пророчество, че той щял да подпали Троя, и той да отсъди. Богините се опитали да подкупят Парис. Атина му обещала мъдрост, умения в битка и възможността да стане един от най-великите воини. Хера му обещала политическа власт и контрол над цяла Азия. Афродита му обещала любовта на най-красивата жена на света . Парис присъдил ябълката на Афродита и се върнал в Троя. С това си решение той превърнал Хера и Атина в свои смъртни врагове. В резултат на това при последвалата война Хера и Атина поддържали ахейците, а Афродита - троянците. След като взел решението Парис отишъл на гости на Менелай и в неговото отсъствие, с помощта на Афродита, убедил Хубавата Елена да стане негова жена . Това и станало повод за началото на продължилата 10 години Троянска война.

Елена е един вид богиня на плодородието.

“Илиада”

Самата “Илиада” започва от войната. Представя само последната, десета година и то само 52 дни от тази последна година.
- Спор за жена, но това не е самата Елена.
- Военни действия.
- Сюжетът на “Илиада” се опира не върху историята за открадването на Елена
- Интересно построен сюжет – напомня на приказките – налице е една бинарност – липса-получаване.

Композиция – Гневът на Ахил – Експозиция.
- Завръзка – Агамемнон връща дъщерята на Хриз.
- Изложение – организирано около епическите битки.
- Налице е геометрична композиция.
- Фолклорен стил

В гръцката лирика въобще няма символика. Първото произведение на гръцката лирика се появява през 7в пр.н.е.
- Времето в Илиада не съответства по отношение на времето според изследователите. Според Зелински – говори за закон за хрон. несъвместимост. – невъзможност да се описват синхронни събития.

4
Епоха на архаиката. Старогръцка лирика.

Старогръцка лирика – Антология, 2000г.

Архаиката обхваща 7-6в пр.н.е. Значително по-отворена и динамична епоха в сравнение с предходната епоха – геометричната. Има множество културни центрове, между които има равноправие – тоест противопоставяне между център и периферия няма. В края на 7в пр.н.е. се появяват писаните закони. Те регламентират обществения ред. Те се противопоставят на устните закони, тоест на неписаните. На мястото на родовото право идва полисното право. Появява се нов обществен герой – това е човек с аристократичен произход, той е мъдрец по природа. Типичен представител е Солун. Демократизация на елинската войска. Основна фигура е. гражданинът. Полисът има вече ясна структура – градът е мястото зад крепостните стени. Полисът има значеща топография. Важно място има акрополът (светилището). Той е разположен някъде нависоко. Важно място има агората – това е административен център – градският съвет. Пред агората е площадът. Важните въпроси се решават в агората и отпред на площада.
Тиран – местен управник. Отделният гражданин все още не е подчинен на градската власт, въпреки наличието на писани закони. През този период се появява лириката. Старогръцката лирика – от лира, под чийто съпровод се изпълняват лирическите произведения. На епоса е присъща мащабност, обективност, докато лириката използва афинитет към фрагмента и субективният елемент е водещ. В епоса не винаги имаме фиксиран автор, но в лириката имаме авторство. За първи път се появява авторството. В епоса имаме сюжет, а лириката е анаративна – липсва сюжет. В епоса има персонажи, докато в лириката няма, а единствен герой е авторът.

Особености на лириката
Изключителната проблемност. Тя третира проблеми непознати за днешната лирика. Лирическият поет (певец) много често е обожествяван. Той е своеобразна форма на Аполон. По структура лириката е много близо до оракула: Много от поетите са сравнявани с богове. Например Сафо с Афродита. Лирическото общуване е своеобразна форма на култа. Лирическите произведения се произнасят по време на големи празници.
Представянето на лириката има състезателен характер. Лирическите изпълнители са снабдени с опредлени атрибути – специални дрехи, венци, цветя, украшения, особени обувки и задължително музикалния инструмент. Лириката задължително се изпълнява под музикален съпровод.

В старогръцката лирика Аз-формата е позната, но самите лирици имали доста разминаващи се понятия за “Аз”.
В периода 6-7в пр.н.е. лирическият говорител започва да се отделя от автора. Старогръцката лирика не познава движението на чувствата. Когато говорят за чувства те обикновено споменават Ерос – Купидон (лат). Под Ерос разбират състояние на богозавладяност. Любовта за тях е нещо пратено от боговете и човек няма как да й се противопостави. Тя се възприема като болест, страдание, физическа болка. Страстта, емоциите се представят изцяло с външни белези  Болка, гърчове, изпотяване, онемяване.
За разлика от епоса, който активно работи с мита, лириката създава своя собствена митология. Това се пренася от поезията в биографията на самите лирически поети. През този период абстрактните понятия тепърва се изграждат, затова лириката е конкретна.

Лириката според начина на изпълнение е индивидуална (солова, монодия), хорова, песенна (мелическа) и декламативна.

Основни жанрове:
1 На индивидуалната лирика
а) ямб – кратко лирическо стихотворение, което най-често има изобличителен, присмехулен характер.

б) Елегия – Означава жалба, по-късно стихотворение с морално-поучителен характер.
в) Епиграма – според някои изследователи – надпис, кратко лирическо стихотворение с произволен характер.

2 На хоровата лирика
а) Ода – Песен. По-късно под ода се резбира стихотворение, което прославя някого.
б) Дитирамб – Песни, които се пеят по време на тържествата в чест на бог Дионис, Свързани са с плодородието. По-късно се пеят и в чест на други богове.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекция АЗЕЛ 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.