Лекция АЗЕЛ


Категория на документа: Литература



Митологично пространство

Пространството, както и времето е сакрално и профанно. То е изградено на принципа на опозицията сакрално-профанно, свое-чуждо, небе-земя, земя-подземен свят и т.н. Своето пространство е космосът, а природата е хаосът. Традиционна задача на митологичния герой е да подреди хаоса – да го промени в космос.

Елизиумът, е подобен на християнския рай. Тук идват героите, загинали във войни, като преди това са се прославили. Това е единственото хубаво място на запад.

Герой – Роден от съчетаването на смъртен и божество или имат божетсвени предци. Героите са смъртни и задължително се покровителстват от боговете.

Културен герой – роден от съчетанието на смъртен и божество. Извършва геройства за племенната общност. Учи племето на занаяти, изкуства. В дейността на културния герой се съчетават два мотива: добиването или открадването на някакво благо.

Има два типа герои. Надарени с физическа сила – Херкулес (лат.) Херакъл (гр.). Другите залагат предимно на своите умствени способности.

Основна функция на културния герой е да бъде посредник между боговете и хората. Например Прометей. Културният герой обичайно има своя пародиен дубльор – антигероя. Това е трикстер (измамник, мошеник). Например Прометей – Епиметей. Понякога съзидателната и деструктивната функция се съчетават в вдин герой.

Демиург – Творец, създаващ за хората. Той твори културни блага за общността, като сам ги изработва. Демиургът може да бъде бог, който създава света – като го изработи в своята работилница и чрез назоваване, тоест чрез магията на словото. Например бог Хефес.

Инициация – ритуал на посвещаване. След навършване на определена възраст юнушата трябва да премине през определени препятствия. След тяхното преодоляване той се превръща в мъж – изкачва се в йерархията.

Инцест – кръвосмешение – допускане на брак между хора с близка родствена връзка. Според повечето митологии има два типа инцест. Единият е разрешеният и той е разрешен само за боговете. Другият инцест е инцестът табу, това е забраненият инцест. Той представлява отклонение от нормата. Най-често мотивът за инцеста се свързва с мотива за незнанието – най-често героите не искат да встъпват в определени отношения с близък роднина, но съдбата така е отредила. Инцестът има чисто практически фунцкии за племето. Забраната на кръвосмешението говори за преминаване от дивачество към цивилизация. Инцестът по принцип повишава значимостта на героя. Той прави нещо, което е полезно само за боговете, научава божествени тайни. Затова и в литературата инцестът е добиване на божествено познание.

В различните епохи от своето съществуване старогръцката митология претърпява промени. Два етапа:

Ранен (доолимпийски или хтоничен (земен)). През този етап се създава светът и първите богове – благодарение на съчетанието на Уран (небето) и Гея (земята). Появява се земният релеф.

Вторият етап е наречен олимпийски (класически или героически). Тогава боговете се заселват на олимп. Идва поколението на олимпийските богове, ръководени от Зевс, например Афродита, Артемида, Хермес, Атина Палада.

/Георги Батаклиев – “Антична митология”, Дияна Николова – “От разказа към мита”/

12 са основните божества, обитаващи Олимп. Това е етапът, на който действат познатите ни герои. Героичната митология се дели на: Ранен героизъм – характерни са герои, които блясват със своята физическа сила. Основно занимание на тези герои е да се бият с хтонични чудовища. Такива герои са Херакъл, Персей, Тезей и др.
Късен героизъм – героите придобиват слава благодарение на умствените си качества. Например героите участници в Троянската война, най-типичен е Одисей.

Основни митологични цикли: Важни са:

Цикъл за аргонавтите; Троянски цикъл и др...

Видове митове:

1 Теогониични митове – разказват за появата на боговете.
2 Космогонични митове – разказват за пространство/времевите параметри – за създаването на цялата вселена.
3 Антропогонични митове. Разказват за създаването на човека.
4 Тотемични митове – Всяко едно племе има свой тотем – растение или животно. Разказват за появата на тотемите.
5 Зооморфни митове – за създаването на животните.
6 Етиологични митове – за произхода на определено явление.
7 Календарни митове – свързани с календара и цикъла.
8 Есхатологични митове – за края на света.

Етапи в развитието на митологичното съзнание.

1 Етап на фетишизма (обясняване на предмети). Най-архаичният етап.
2 Анимизъм – обожествяване (или по-точно одушевяване) на природата.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекция АЗЕЛ 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.