Лекции по старобългарска литература


Категория на документа: Литература


Азбучна молитва - Константин Преславски

Това стихотворение заедно с един прозаичен текст представлява предговор към учително евангелие. Двете творби на пръв поглед изглеждат различни, но в идейно и емоционално отношение са твърде близки и сходни. На първо място трябва да се отбележи, че творбата е построена в азбучен акростих. Всеки стих започва с поредна буква от азбуката. Преславски избира азбучния акростих за да възхвали азбуката и да демонстрира възможностите, които тя дава да се твори на нея и поезия. Гордост, че той е един от последователите на славянския първоучител, че върви по неговите стъпки. Изпитва колебание несигурност дали ще може да се справи с трудната задача да направи явно евангелското слово. По своята форма творбата е молитва към бог. Преславски неслучайно избира точно тази форма според религиозните схващания на средновековието всичко започва и свършва с бог. Затова в началото и в края на всяка работа православния християнин отправя молитва към бог. Константин Преславски моли Бог да вдъхне в сърцето му словото за да може успешно да се справи с останалите задачи. Той моли мъдрост, моли за херувимска мисъл и ум, моли бог да го избави от фараонска злоба. Константин преславски моли бог да превърне скръбта му в радост. Прави впечатление, че творбата съдържа 40 стиха, а азбуката се състои от 38 букви. Това разминаване не е случайно. Така творбата придобива и философско значение. Тя е свързана с мъчително очакване, след което идва радост. И със своето съдържание и със своята композиция и форма, азбучна молитва отразява най- важните моменти от епохата. Тя отразява най щастливото събитие на славянския народ- създаването на азбуката. Творбата на Преславски осъществява прослава и защита на славянския език и делото на Кирил и Методий със средствата на поезията.

Черноризец Храбър - "За буквите"

Съществуват многобройни хипотези за появата на творбата.
Предполага се, че е създадена в края на IX - X в., написана по повод Преславския събор. Но по- вероятната хипотеза е, че творбата е създадена по времето на княз Борис и Симеон, във връзка с твърдение на самия Ч. Храбър, че са живи още онези, които са видели учениците на Кирил и Методий.
Съществуват и многобройни хипотези за личността на Ч. Храбър. Според една от тях, под този псевдоним се крие личността на Климент Охридски, а според други Йоан Екзарх. Според други е братът на Симеон, но най-вероятно е самия Симеон.
1. Увод. В тази част се представят трите етапа в писмената култура на славяните. Като най-висш етап, както самия автор посочва, е създаването на азбуката от Кирил и Методий. Авторът отбелязва, че славянската азбука също е дадена от Бог. В своя защита Ч. Храбър говори, че част от буквите на Кирил са създадени по образеца на гръцките, така, както гръцката с тези на еврейската, доказващ едновременно равноправието на славянската азбука. В края на увода, авторът обяснява как трябва да се изговарят буквите от славянската азбука.
2. Същинска полемика. Храбър избира 3 слабости, които сочат противниците на славянската азбука, за да ги обори. Първата е с броя на буквите 38, втората е свързана с разбирането за триезичеството, като доказва, че и трите езика нямат никакво предимство през славянския. Като трета слабост, че тя не е доусъвършенствана, но Ч. Храбър отново ги оборва в този спор. Чрез контрасти, Храбър не само защитава славянската азбука и правото й на съществуване, но и изтъква нейните предимства пред гръцката.
3. Заключение. представлява възхвала на ученолюбието на славяните. Храбър заявява, че рядко някой измежду най - образованите гърци може да каже кой и кога е създал гръцката азбука. Докато и най - малкото славянско азбукарче ще отговори - кой и през коя година и по времето на кой владетел е създадена славянската азбука.

Григорий Цамблак

Бащата на Цамблак принадлежи към висшата търновска аристокрация. Цамблак е племенник на друг виден книжовник - Митрополит Киприян. Цамблак получава своето образование при Евтимий. От него възприема и идеите на исихазма. Около падането на Търново, Цамблак вероятно става монах в някои от търновските манастири. По-късно продължава своето образование в Атон, след това остава в служба на цариградската патриаршия.Последните години на XIV в. става игумен на Деганския манастир. В честа на патрона на манастира, Цамблак пише " Житие на Стефан Бечански".Цамблак се кандидатира за киевски митрополит и бива избран през 1414 г. По-късно е отлъчен от църквата, тъй като това противоречи на Цариградската патриаршия и Московското княжество.
Като все още митрополит, Цамблак присъства на събор, като произнася реч за обединението на православната и католическата църква.
Цамблак умира през 1420 г.
Цамблак твори в областта на агеографската литература. - "Житие на Стефан Дачански", "Мъчение на Иван Белиградски", "Разказ за пренасочване на мощите на Св. Петка от Видин в Сърбия" Цаблак създава и "Похвално слово за Евтимий", "Надгробно слово за Киприян", "Похвално слово за Димитър Солунски" и др. Като киевски митрополит, Цамблак пише реч "Изповедание на вярата".
Той е първия български писател, който проявява съзнателен стремеж за худ. изображение на природата. Поставя и началото на изобразяването на народа в масови сцени, твори и в съмсем нов стил - автобиографизъм.

Литература по време на византийското робство

С падането на България под византийска власт, настъпват и редица съществени изменения. Българската патриаршия е напълно унищожена. По това време започнала смяната на българските служители в църквата с гръцки, а в последствие и богослуженията на гръцки език.
Първи, който пише през този период е Теофилакт - охридски архиепископ. Той пише "Пространно житие за Климент Охридски. Тази творба е и основен източник за живот на Климент Охридски.
Димитър Хоматиан създава "Слово за Климент Охридски". Георги Скилициа надписва "Житие за Иман Рилски" на основата на "Народно безименно житие на Иван Рилски", в което липсва увод, започвайки направо от живота на светеца. В "Народно безименно житие на Иван Рилски" са включени много легенди, митове и предания.
Всички книжовници от Византия унищожават всички свои оригинални източници, с идея да се четат само гръцки език.
По времето на византийското робство, продължават да се превеждат енциклопедични сборници, които играят роля на занимателно-художествено четиво.
Всички български оригинални творби са анонимни, като голяма част от тях са написани от духовници от нисшото общество.
Други жития от тази епоха са: "Житие на Гаврил Лесновски", "Житие на Прохор Пишински", "Житие на Яким Осоговски". "Български анонимен летопис" също е от тази епоха. "Солунска легенда" - свързана е с живота и делото на Кирил и Методий, но е написана с антигръцка насоченост. От тази епоха е и "За буквите" на Черноризец Храбър.
През периода на византийското робство, литературата съдържа в себе си народно-патриотичната тенденция.

КИРИЛ И МЕТОДИЙ
Извори за живота и делото на Кирил и Методий

По своя характер изворите за проучване на живота и делото на Кирил и Методий могат да се разделят на исторически и литературни. Към историческите спадат някои папски писма, в които са отразени моменти от живота на Кирил и Методий, както и писмото на папския секретар Анастасий до Епископа на Велетри Галдерик. Това писмо е свързано със създаването на сборник посветен на римския светец Папа Климент Римски. Мощите на Климент Римски са открити в Херсон ( Русия ) от Константин Кирил Философ и затова писмото на Анастасий се съдържат моменти от живота на Кирил и Методий. Към литературните източници спадат кратките и пространни жития за Кирил и Методий, похвалните слова и службите посветени на тях. Към литературните източници се отнасят и някои предания и легенди както и свидетелства на български автори. Литературните източници са значително по-обширни и многобройни по количество. В тях действителността е по - слабо засегната и отразена от колкото в историческите. Те са преди всичко художествени произведения. В езиково отношение изворите за живота на Кирил и Методий са гръцки, латински и славянски. Гръцките хронисти от 9-10 век не са отдавали значение на делото на Кирил и Методий. Паметта на солунските братя не е била чествана във византийските църкви, причина затова е фактът, че делото им не е дало желаните от Византия резултати. Гръцките извори за живота на Кирил и Методий са по- късни и най-често са създадени под влияние на славянски извори и на на предания и легенди. Най - важно място от гръцките извори заема житие на Климент Охридски, дело на охридския архиепископ Теофилакт, то е създадено по времето на византийското владичество. Към тях спадат папските писма, писмото на Анастасий Библиотекар до Валдерик Валдерийски, и литературната творба "италианска легенда". Писмото на А. Библиотекар е свързано изключително с дейността на Кирил. То е автентично документално писмо. В него липсва хиперболизация и преднамерена тенденциозност. Самият Анастасий лично познавал Кирил и в разговор с него е бил запознат с фактите около откриването на мощите на папа Римски. Писмото съдържа оценката на един високо образован римлянин за дейността на Кирил. Папските писма са свързани най - вече с дейността на Методий като архиепископ и учител в Моравия. Първото писмо от папа Адриан Втори до князете Ростислав Светополк и Коцел не е запазено в автентичен вид. То е запазено в житие на Методий от житийната редакция на автора. Другите писма от папа Йоан Осми до немските епископи Методий и Светополк са запазени на латински език и документират най- тежките драматични моменти от живота на Методий. Останалите папски писма, които са писани след смъртта на Методий засягат важни моменти от съдбата на славянската писменост в Моравия. Литературното произведение "италианска легенда" разказва за откриването на мощите на папа Климент Римски и отнасянето им в Рим. Сред латинските извори за живота на Кирил и Методий могат да се посочат и няколко творби, които имат моравски произход. Това са една служба за двамата братя и едно литературно произведение наречено "Моравска легенда". Тя е с по - късен произход и е доказателство за живия спомен за двамата братя в Моравия много години след тяхната смърт. Следват славянски извори за живота на Кирил и Методий. Те могат да се разделят на старобългарски, които са написани на кирилица и хърватски, които са написани на глаголица. Хърватските представляват служби, които са бедни откъм житийни факти. Като литературни и исторически източници най - голямо значение имат старобългарските паметници. Повечето от тях са дело на преки ученици на Кирил и Методий. В тях се съдържат действителни факти от живота на славянските първоучители, превеждат се реални оценки за тяхното дело. Сред старобългарските извори на първо място трябва да се поставят пространните жития на Кирил и Методий, похвалните слова и служби. Пространните жития са достигнали до нас в по- късни преписи, но редица доказателства от исторически литературен характер ги причисляват към 9 век. Те принадлежат към най- ранните паметници за Кирил и Методий. Житията са богати на конкретни факти и данни, споменават се имената на действително съществуващи личности. Те са лишени от анахронизми, които са присъщи на преданията и легендите.След смъртта на Методий неговите ученици са били преследвани и не са имали възможност и подходящи условия за да напишат житие за Методий. С пристигането си в България обаче те са радушно посрещнати от княз Борис и са имали подходящи условия за работа за да го създадат. Най - спорен и труден е въпроса за авторството на двете жития. Според различни мнения житието на Кирил е написано от Методий, Климент или на друг неизвестен ученик. Днес се приема, че най - вероятно авторът на житието е взел сведения от Методий, но в своя окончателен вид то не е дело на Методий. Днес най - защитена и аргументирана остава тезата, че автор на пространно житие на Кирил е Климент Охридски. Много учени поддържат тезата, че Климент Охридски е автор и на пространно житие на Методий. За житие на Константин Кирил се счита, че негов безспорен автор е Климент. Въпросът около авторството на житието на Методий е спорен. Хипотезата на негов автор е Климент Охридски е силно разколебана. Житие на Методий е много по - кратко по обем от житието на Константин Кирил Философ. Това се дължи на начина по който са изложени фактите и по който са интерпретирани. Житие на Методий библиейските цитати са използвали по - пестеливо. По своето изложение то е по -просто и по- правдиво. Всичко това налага извода, че негов автор е писател, който притежава стил различен от този на Климент Охридски. Като най - вероятен автор на пространното житие на Методий се счита Константин Преславски. Един от аргументите отново води към стила на автора. Предметния, лаконичен стил е присъщ на по - голямата част от творбите на Константин преславски.

Апокрифи

Апокрифна художествена проза е най- интересния и най- широко разпространен жанр в апокрифната литература. Това са апокрифи с новозаветна и старозаветна. Те показват голямо тематично разнообразие. Част от тях са построени във вид на хронология и разкриват историята на дадено събитие в течение на години. Друга част от апокрифните повести и разкази пресъздават живота на известна историческа личност в един период от неговия живот. Условно те се наричат географични повести и разкази. Част от апокрифните разкази и повести разказват само за една или няколко случки от живота на известна личност. Обикновено те са кратки по обем.
Съществен дял от апокрифната художествена проза представляват апокалиптичните творби. те разкриват тайни свързани с второто пришествие с края на света. Апокалиптичните творби съдържат два подвида - видения и предсказания. Виденията описват пътешествия, които са отредени само за избрани личности. Самото пътуване представлява пътешествие на душата. Виденията имат проста и почти винаги повтаряща се композиционна схема. Те започват с увод, който пресъздава обстоятелствата преди видението. Следва възвишение и обиколка из небесата или адските кръгове, както и описание на видяното по време на пътуването. Най- често по време на пътешествието избраната личност е съпровождана от ангел, който разкрива тайните за свършека на света. Виденията завършват с връщане на избраната личност на земята.
Втората група апокалиптични творби предсказанията също имат за тема - свършека на света, но са по различни по смисъл от виденията. Те представляват поглед и прозрение в бъдещето. Обикновено богоизбрана личност научава бъдещето от бог или от ангел и го предсказва. Тук няма пътешествие.
Един съществен дял от апокрифната литература са апокрифите въпроси - отговори. Те възникват сравнително по-късно. Те представляват резюмирано изложение на апокрифни творби. Те се делят на две групи:
- апокрифни въпроси и отговори, които са свързани с известни авторитетни имена.
- апокрифи въпроси и отговори, които са анонимни и не са свързани с авторитета на известна личност.
Всяка двойка въпрос отговор представлява смислово завършена цялост, която е абсолютно независима от предходната или от следващата двойка въпрос-отговор. Съществуват различни по тип двойка въпроси и отговори. Този тип апокрифна литература има за цел да дава знания, да разяснява и тълкува, да изпробва бързината на ума.
Апокрифните молитви представляват молитви към езическите богове за помощ или заклинание срещу зли сили и болести. При тях словесния текст се явява част от магия. Тази магия е насочена към доброто. Апокрифните молитви не целят никакъв даден резултат. Те се четат и произнасят само при нужда. Понякога те представляват и средство за самоотбрана. По своята форма апокрифните молитви се разделят на молитви, муски, рецепти.
Гадателни книги - също имат древен произход и са свързани с езическата религия и вярвания. Те имат своите корени в фолклора на древните народи. Биват най-различни, взависимост от типа предсказания. Гадателните книги се отличават с специфични формални белези. Всички те са насочени към бъдещето.

"Александрия"
(Животът на Александър Македонски)



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по старобългарска литература 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.