Лекции по старобългарска литература


Категория на документа: Литература


 Дамаскини. Сборници със смесен характер.

Сборниците със смесен характер, наречени Дамаскини се появяват в периода XVI - XVIII в. В началото те се появяват като цялостни преводи на сборника на Дамаскин Студит "Съкровище", по-късно и не всички преводни части от творбата му. "Съкровище" е съставен за целите на богослужебната практика, включващ общо 36 слова, свързани с църковния календар. Чрез тази творба, Студит слага и началото да се пише на новогръцки език, т.е. избягващ традиционната тенденция да се пише на старогръцки. Творбите включени в сборника представляват творби със смесен характер - обработки или преводи на по-стари произведения. Те дават редица научни познания за света.
През XVII в. Дамаскините претърпяват промяна. Правят се частични преводи, но на новобългарски език. Същинските еднотипни сборници на Студит, постепенно намаляват и на тяхно място биват компилирани преводи от сборници за извънцърковно четене - характеризиращи се в нравоучетелната тендеция.

Софийска книжовна школа

През XVI в. книжовната дейност на България е съсредоточена в Западна България - София и Рилски манастир. Така се и обособява т.нар. Софийска книжовна школа, чийто най-видни представители са Поп Пейо и Матей Граматик.
Поп Пейо пише "Житие на Георги Нови Софийски". Матей Граматик пише "Житие на Николай Нови Софийски". И двете жития са посветени на мъченици, които на са приели турската вяра на сила, написани и по повод скорошната им канонизация.Със своите творби, представителите от Софийската книжовна школа, внасят сериозни изменения в житийния жанр. Герои в творбите обикновено са занаятчии, а не както е редно - църковни дейци. В житията, двамата мъченици са представени в чисто човешки план - с техните слабости и грешки, което не е характерно за този вид жанр. Поп Пейо и Матей Граматик внасят един нов вид жанр, а именно автобиографичния. В житията авторите участват вътре, непосредствено вземайки участие в живота на мъченика. Поп Пейо е духовен наставник на Георги, а Матей посещава в килията Николай, за да повдигне неговия дух.
Творбите между Поп Пейо и Матей Граматик, въпреки сходствата и единната композиция, имат и съществени различия. Поп Пейо следва точно евангелски разказ, като не прави отклонения, фразата е стегната, изчистена, а стилът му е близък до народния говор. Матей Граматик прави няколко обширни отклонения, правейки пълно описание на София и нейните забележителности, на хората и града. Стилът на Матей Граматик е архаичен, с богата украска на Евтимиевата книжовна школа. фразата е пищна, но тромава и често - трудна за възприемане.

Йоан Екзарх

Един от видните представители на Преславската книжовна школа и канонизиран от църквата е Йоан Екзарх. Предполага се, че бил изпратен да продължи образованието си в Цариград. След завръщането си от Цариград, той се среща с учениците на Кирил и Методий, усвоявайки славянското писмо. Йоан Екзарх започва дейността си в Плиска, след Преславския събор, на който столицата е преместена от Преслав в Плиска. На него му е даден и духовен сан - презвитер, а заедно с това и званието - екзарх.
Най-ранната творба на Йоан Екзарх е "Небеса", превод на третата част от произведението на Йоан Дамаскин "Източник на знанието", наричан "Богословие". От 100 глави, Йоан Екзарх подбира 38 глави. "Небеса" започва с пролог, което е оригинално дело на автора. В него авторът отразява различни чувства и вълнения. Йоан Екзарх обяснява своите преводачески принципи, обявявайки се срещу буквалния превод. Същинското съдържание на "Небеса" е богословско. То се отличава с философския си погледи и използваните богато изрази. Едновременно с богословската си ориентация, "Небеса" съдържа в себе си и други дисциплини - география, естествени науки и др. Най-крупния интерес представлява работата на Йоан Екзарх в "Шестоднев". Той също така пише и похвални слова, прозаични слова, посветени на празници. В няколко похвални слова, той взима наготово няколко пасажа, като ги дооформя със свои думи, издавайки неговата склонност към размишления, а понякога връщайки се на първоначалната си тема - това е и интересното на Й. Екзарх,, което го прави и по-труден за разбиране от Климент Охридски. Основните трудове на Йоан не са предназначени за извънцърковно четене, имат образователна и възпитателна цел.

Патриарх Евтимий

Животът на Евтимий е е сравнително добре подчертан в творбата на неговия ученик Григорий Цамблак - " Похвално слово за Евтимий". Предполага се, че Евтимий е роден в Търново, в периода 1332 - 1335 г. Най-вероятно, първоначалното си образование е получил в някои от търновските манастири. Веднага след основаването на Хирифарския манастир, Евтимий постъпва там и прекарва дълги години като възпитаник на Теодосий Търновски. Именно в Харифарския манастир, Евтимий се запознава и усвоява с основните идеи на Исихазма. Евтимий престоява в Студийския манастир, след което се установява в Атон, където престоява около 7 години. По това време Евтимий е заточен от византийския император на остров Лендос. Най-вероятно причината за това е опитът на Евтимий да обедини източната и западната църква.
През 1371 г. Евтимий се завръща в България. Около Търново той създава манастира "Св. Троица". Тук, заедно със своите ученици започва превода на много книги и слага началото на своята правописна езикова реформа. Така, той слага и началото и на една нова книжовна школа, която в началото започва с преводи на книги, а по-късно се превръща в лит. школа., която налага нов житиен и панегиричен стил. През 1375 г., след смъртта на търновския патриарх, Евтимий е провъзгласен за духовен водач на България. Като висш духовна глава, Евтимий развива активна обществена дейност. Той води борба с ересите и моралната поквара с обществото. След падането на Търново под Османска власт, Евтимий се проявява и като народен водач на наставник на българския народ, въпреки че е прогонен от църквата. Турците избиват 110 висши духовници, а голяма част от населението е заточено в Мала Азия. Евтимий също е заточен. Допуска се, че е заточен в Бачовския манастир, където прекарва остатъка от своя живот. Първия етап от книжовното дело на Евтимий е неговата преводаческа дейност. Евтимий се стреми към точни преводи, с изискана фраза. Във връзка със своите преводи, той се обявява за единен книжовен език, който да се основава на определени книжовни норми. Във връзка с това, той създава и своята езиково-правописна реформа.Той се придържа към честата употреба на Кирило-Методиевската азбука.Всички жития на Евтимий са пространни, обширни. Това се дължи най-вече на богата интерпретация на фактите от живота на героите. В житията на Евтимий е характерен риторичния начин на изложението на биографичните данни. Риторичния елемент в тях върви паралелно с повествования. Похвалните слова на Евтимий съществено се различават от творците на Преславската книжовна школа.

Историческа, природонаучна и правна литература

Летописната традиция в България продължава и след славянизирането на българската книжнина. Продължава традицията да се превеждат византийски летописни съчинения да се правят обработки. Първата летописна творба на старобългарския език е "Историкий" на Константин Преславски, с акцент върху имената на владетелите, годините на тяхното царуване. В Симеоновия сборник "Сбор от много отци" са поместени повече и по конкретни данни за тяхното управление и за тяхната смърт. Особеното обаче е, че при много от владетелите е посочена неестествена смърт - убит, отровен, ослепен. Това се дължи на желанието да се прокара една своеобразна възпитателна тенденция. През X век в България се превеждат и някои от големите световни хроники. Това са хронография на Йоан Малала, хрониката на Георгий Арматол. Тези световни хроники започват с библейската история след това преминават към антична история и към византийската история. Историята на Йоан е най-старата световна хроника. Тя се състои от 18 книги. Другата голяма световна история на Георгий е позната в България с няколко версии. В първата версия са описани събитията до 842година. По-късните вторични версии са направени след смъртта на Георгий Арматол, и те се отличават с редица допълнителни факти и събития. Средновековният читател проявява особен интерес и към произведения с природонаучен характер. Като резултат от това се появява шестодневка на Йоан Екзарх. В него обаче природонаучните знания са подчинени на богословската идея. Най-рано преведената от нас творба с природонаучен характер е "Физиолог". Като негови вероятни автори се сочат такива Василий Велики и Йоан Златоуст. "Физиолог" е сборник от описание на съществуващи и фантастични животни, растения, минерали. В първата редакция да физиолог са включени 49 описания. През средновековието "Физиолог" изпълнява познавателни, занимателни и поучителни задачи. В друго природонаучно съчинение, което се превежда в X век е "Християнска топография". Неин автор е така наречения Козма Индипоклефт. "Християнска топография" се състои от 11 части. В своята творба той отхвърля езическата представа за кълбовидната форма на земята. Той дава редица географски сведения, описва нравите, ритуалите и обичаите на различни племена. През средновековието християнска топография се превръща в учебник по география и естествознание. По време на цар Симеон се появява и първата правна литература. Непосредствено след въвеждане на славянското богослужение в моравия, Методий превежда "номоканон" или "законоправило". Това произведение има за цел да запълни нуждите от правна литература. По времето на Симеон се превеждат няколко закона - "Земеделски закон", "Закон за съдене на хората".

Богомилството - поява, същност и разпространение.

През X век в България възниква най-голямото средновековно еретическо движение -богомилството. То представлява християнска ерес, но по своята същност е социално и обществено движение облечено в религиозна форма. То е насочено срещу официалната православна църква. Богомилството обхваща широки слоеве от обществото. Разпространява се и извън България и просъществува с векове. Като основоположник на богомилството се сочи поп Богомил. Съществува спор, дали е съществувала такава личност.
Най - ранният извор за богомилството е "Беседа против богомилството" на Козма. Козма се спира на техните социални възгледи. Богомилството по своята същност представлява дуалистично движение. То обяснява злото по света с това, че дявола е творец на всичко земно. Богомилското учение влиза в противоречие с църквата по почти всички нейни възгледи и ги отрича. Богомилите отричат стария завет, Мойсеевия закон и признават единствено евангелието, но го тълкуват по свой начин. Богомилите се делят на съвършени, вярващи и слушатели. Съвършени са богомилските проповедници. Те са абсолютно крайни. Отказват се от всички земни блага. Не се женят и се издържат от останалото общество на богомилското движение. На по ниско стъпало стоят вярващите. Това са обикновените богомили, те са организирани в отделни братствата в общини и църква. На най низшето стъпало стоят слушателите. Те са извън богомилските общини. Самите богомили свидетелстват, че заради своята вяра са били преследвани и измъчвани. На специални църковни събори, богомилите са били прогонвани. В България богомилството умира през XV век. Богомилите изцяло приемат новия завет, но най - много ценят евангелие на Йоан. Един важен въпрос, е въпроса за участието на богомилите в литературния и книжовния живот. В науката се допуска, че богомилите са се намесили в някое от най старите апокрифни творби. Днес са запазени известни само две богомилски произведения - "Тайната книга на богомилите" и "Катарски требник". Богомилите са били подложени на преследване и тяхната книжнина е била унищожавана.

Периодизация на старобългарската литература

Първи подпериод се характеризира с отражението, пряко или косвено, в литературата явления . - войните с латинската империя и държава, и татарското нашествие. В църковно отношение, в литературния живот намират отражение събития - съборът против богомилите и възстановяването на българската патриаршия. През XIII век се отбелязват и първите по-значителни успехи в литературата. Творбите, които се появяват, продължават да бъдат анонимни. От друга страна, по това време започва да се формира официалната литература, която има своите покровители. Разцвет бележи летописната книжнина - "Разказ за събор на богомилите", "Разказ за възстановяване на българската патриаршия". През този период успешно се развива и житийната литература. Появяват се житие на Михаил Воин. Житие на патриарх Йоаки, както и житие на свети Иван Рилски.
Официалната литература все още не е била в състояние, в стилово отношение да се издигне на едно по-високо равнище.
От времето на Иван Александър до втората четвърт на XV век бележи нов разцвет на старобългарската книжнина. През този период се обособяват и нови книжовни средища - Килифаревския манастир във Видин, изтъкнати книжовници са Димитър Кантакузин, Владислав Граматик. По това време, в България започват да се разпространяват интелектуални движения като исихазма и варлаамидството. Те оказват голямо въздействие върху духовния и интелектуален живот в България. Тези две учения навлизат в България от Византия. По това време се появява и така нареченият стил "Плетение словес"
Този стил изисква към едно съществително да се сложат няколко сложни епитета, което оформя богато украсен стил. Най- значим момент от книжовния живот по това време е появата на книжовната школа на Патриарх Евтимий. В книжнината се налага високо организиран риторичен житиен стил. През тази епоха се забелязва тенденция на сближаване на жанровете - житие и похвално слово.. Писателите от това време притежават високо образование.
Третия период обхваща българската литература от втората четвърт на XV век до средата на XVIII век. Това е епоха на османското владичество. Този период се характеризира с големи политически, демографски, духовни и материални изменения и загуби. Книжнината по това време притежава ярко изразена патриотичност. Тази тенденция се проявява в борбата за запазване на християнската вяра.

Климент Охридски

Охридска книжовна школа - главен представител и организатор е именно той. Основни сведения за живота на Климент охридски дават житието на охридския архиепископ Теофилакт и Димитър Хоматиан. Цялото книжовно творчество на Климент показва, че той е високо образована личност. Климент остава неотлъчно до Методий до неговата смърт. Той е един от учениците на Кирил и Методий, които са ръкоположени в Рим в духовен сан. Климент е осъден на вечно изгнание и е прогонен от Моравия заедно с Наум и Ангеларий. Той попада в България, където им е оказана висока чест. В Плиска престоява около половин година, след което е изпратен като учител в Кутмичевица. Там Борис предварително подготвя условията за неговата учителска дейност. Сваля от власт управителя на областта и назначава славянин, който се е покръстил и е станал вече християнин. Климент е има около 3500 ученици. С помощта на официалната светска власт Климент изгражда една солидна база за богослужение, училищно обучение и книжнина на българския език. Когато застава начело на властта Симеон премества столицата от Плиска в Преслав. За да спре културното и духовно влияние на Византия, той назначава българи за висши духовници. Във връзка с тези свои планове Симеон отзовава Климент в Преслав. Там той е ръкоположен за Епископ. С назначаването на първите български епископи, един от които е Климент, славянската писменост става официална а старобългарският език се отвърждава като език на държавата, църквата и литературата. Климент умира в 916 г. и е погребан в манастира Свети Пантелеймон край Охрид. Наскоро след смъртта си е канонизиран за светец.
Климент твори в областта на ораторската проза, той е и първият автор на похвални и поучителни слова. Сигурни негови слова се считат 16 слова, които съдържат в надслова си името на Климент. Част от ораторската проза, която твори Климент е учителна ораторска проза. Това са поучителни слова за всички църковни празници Поученията на Климент са кратки, те поставят проблеми от християнски и нравствен характер, чрез тях Климент воюва за преодоляването на езичеството и изграждането на нова християнска нравственост. Той е автор на 9 похвални слова, които в тематично отношение могат да бъдат разделени на 2 групи. Похвални слова за светци и похвални слова за църковни събития. Климент пръв полага основите на църковната поезия в България. Климент е автор на служба за Кирил. В края на своя живот Климент превежда "Цветния триот".

"Беседа против богомилите" - Презвитер Козма

Съществуват различни хипотези за появата на "Беседа против богомилите".Най - широко разпространено и най-добре аргументирано е мнението, че беседата се появява през X.
При запитването на Петър какво да прави с новопоявилата се ерес богомилството, Теофилакт отговаря, да ги предаде на анатема (да ги отлъчи от църквата). "Беседа против богомилите" в идейно и емоционално отношение може да се раздели на две части.
Първата е насочена срещу богомилското учение и има за цел да го опровергае, като изложи основните схващания на богомилството, които противоречат на православната християнска идеология и са враждебни на официалната църква. Тонът на Козма в тази част е гневен, саркастичен и изобличителен. Втората част е насочена към монасите, епископите, болярите, към обикновените миряни. Тя представлява поучителна проповед. За Козма всеки порок и грях са по малко осъдителни от еретичеството. За свещениците той казва "дори да са лениви, те не са еретици". Въпреки че са насочени към различни категории хора и звучат с различен тон, двете части на беседата са обединени от общата цел която имат да спрат широкото разпространение на богомилското учение.

Богомилите отричат духовенството, смятат, че няма нужда от посредник между богомолците и бог. Отричат причастието като казват, че то не е христовата кръв и плът а обикновена храна. Отричат кръщението и се гнусят от децата като ги наричат дяволски изчадия или "мамотчета". Отричат иконите. Когато спори с богомилите Козма използва една точно определена композиционна схема. Като теза излага богомилския възглед. Той го въвежда чрез риторичен въпрос, възклицание или обръщение т.е. със средствата на ораторската проза. Най- често той го прави чрез множество библейски цитати, които за него са най- силният аргумент.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по старобългарска литература 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.