Лекции по литература за деца и юноши


Категория на документа: Литература



Лириката му не е голяма по обем. По тематика не се откроява с никакви неразработвани проблеми от дотогавашната традиция. Тя обаче се ползва с респектираща популярност, защото е освободена от гръмката патетичност и декларативност на предходните автори. Два са водещите мотиви в поезията му - обичта към бащиния край и детските игри. Най-популярни и днес творби на патриотична тема са: "Родна стряха"; "Я, кажи ми облаче, ле бяло", като последната е създадена в стила на гурбетчийската народна песен. В известен смисъл тези стихотворения могат да се възприемат като аналог на Вазовите и Славейковите "Аз съм българче", "Татковино"; "Де е България". Ако се направи съпоставка между тях, могат отчетливо да се проявят развойните тенденции в пътя, по който еволюира детската ни литература. Ако при Славейков и Вазов тонът е театрално приповдигнат, гръмко тържествен, при Ран Босилек той е интимно-лиричен и носи топлотата на съкровеното споделяне. Ако при Вазов и Славейков образът на родината е хиперболизиран до необятносту при Ран Босилек е налице тенденция: родното е представено чрез литота и свежда обичаното пространство до "бялата къщурка с две липи отпред".
Ако при Славейков и Вазов доводите на патриотизцма са от исторически или социален характер, то при Ран Босилек те са пречупени през познатото за всяко дете - безгрижните игри, родителската любов, веселието на детството. В този смисъл, чрез проследяване на пътя, който изминава патриотичната тема в детската литература, можем да направим изводи за промените в художественото съзнание на самите автори. Те търсят начин все по-тясно да се доближат до детето да погледнат на света през неговите очи, да се освободят от сухия дедактизъм.

Издал е няколко сборника с преразказани народни приказки, сред тях "Неродена мома"; "Незнаен юнак"; "Момче и вятър"; "Чудната кутийка". Когато обработва фолклорни мотиви, авторът не се задоволява само със стилистино осъвременяване на езика. Той търси актуалното в идеята и поставя нравствен акцен върху нетърпимостта към натрупаното по нечестен път богатство, лъжата и арогантността. Преобладават приказките с битов сюжет, в които разказвачът изгражда модела на патриархално-моралния човек: беден, но честен, благородно състрадателен, но и несломим пред неправдата.

Най-голяма известност получава със серията от разкази под заглавието "Патиланско царство". с тях авторът поставя началото на една специфична форма - римуваната и ритмизираната проза, която по-късно ще бъде талантливо продължена от Асен Разцветников.
В продължение на 20 г. почти във всеки брой на "Детска радост" излиза поредното късо разказче за авантюрите на патиланци. Фактът, че творбите имат постоянна аудитория и днес недвусмислено говори за художественото качество. Спецификата на цикъла са следните особености:
- Творбите са кратки, защто са предназначени за периодичния печат и трябва да се вместят в една страница. Ограниченият обем предпазва овтора от обстоятелствена многословност и го подтиква да се стреми към динаминото развитие на сюжета: случката бързо се движи към своята кулминация и иразвръзка.
- Тъй като са в римувана реч макар и прозаични, творбите се четат леко и бързо са запомнят. Децата често дори ги рицитират наизуст.
- Написани са в еписторална форма, като писмо (епистола- писмо) между двама приятели. Самият избор на имена Патиланчо и Смехурко дава възможност всяко дете -читател да се идентифицира с героите.
- В основата на всеки сюжет е залегнала комичната случка и това допада на децата. Смехът обаче има различни източници: хумор на ситуациите; хумор на недоразумението; хумор на несответствието между претенции и възможности.
- Хуморът обаче не е самоцелна забава, той се оказва параван, зад който авторът деликатно прокарва важни възпитателни идеи, но го прави без да унижава, дори без да усети педогогическите послания - за силата на колектива; за социалната значимост на труда; за отговорността в приятелството.
- Във всеки от разказите преобладава диалогът. Това е предпоставка творбите лесно да се поддават на драматизация, разигравани като сценки по училищните тържества.
- Всеки един от героите е щедро индивидуализиран като име, портрет, поведение или реч. Взети заедно обаче пресонажите обобщават типичната представа за детето и детството като цяло: жадно за приключения и настроено оптимистично към света.
Написани са на великолепен български език, който хем е близък до детския говор, хем с чувство за мярка, тук-там е орнаментиран с някоя по-архаична битова дума, която обаче съвсем не затормозява възпитанието.

ТЕМА 5
АНГЕЛ КАРАЛИИЧЕВ – ПОЕТ НА ПРИКАЗКАТА. СПЕЦИФИКА НА ПОЕТИКАТА НА ПРИКАЗКИ В „ ПРИКАЗЕН СВЯТ“

А. Каралийчев за разлика от елин пелин и ран босилек ан. Каралийчев дължи голямото си име на своите прозаически творби. Въпреки че времето в което започва да твори се характеризира с доминираща роля на поезията то създава и първия голям прозаик в детската литература. Работата му на творческо поле на детска лит се свързва с името на ран босилек и неговото списание „ детска радост“ именно по поръчка на ран босилек ангел каралиичев написва първата си приказка за деца „ житената питка“, „ грехът на дяда ивана“ , „ и жълтици“
През 1925 г. излиза и първата му книга за деца - сборникът "Мечо" с разкази и приказки за най-малките. Известен е и като автор на две повести - "Ането" /1934/ и "Тошко Африкански" /1937/. Все пак литературните историци признават за най-значима творбата му - тритомнникът "Приказен свят", който излиза съответно през 1929, 1930 и 1932 г. Този сборник съдържа жанрово неединородни произведения, които трудно се поддават на класификация. Не е лесно да се разграничи дали текстът е приказка или разказ, дали доминира фантазното или реалистичното. Много често повествователните похвати на битовия реализъм неусетно преливат в приказна условност и обратното. Още първата му творба "Житената питка" заявява за тази Каралийчева специфика. За битовия реалистичен разказ свидетелстват описанието на уютната кухня на бабата, след това преминава в приказна условност - приключенията на остроумната питка и след това пак се връща към битовия реалистичен разказ - след прибирането на питката.
Друга особеност, която придава неповторимост на Каралийчевото повествование е силната емоционална наситеност на речта. Не случайно критикът Симеон Султанов го нарича поет в прозата. В неговите разкази водеща не е случката, а чувствата. Събитието, ако въобще има такова в творбата, остава на втори план, а на преден излиза емоцията и психологическите преживявания на героя. Каралийчев рядко се интересува от външната поведенческа активност на персонажите си. Той надниква в тайните лабиринти на интимния им свят, в най-съкровенния вътрешен мир на човека. Оттук идва и психологизмът в неговата проза, който по принцип не е много често явление в детската литература.
На пръв поглед сборникът "Приказен свят" ни среща с много пътра песонажна система. Героите са представители на всички епохи - от античността до времето на автора; те са хора от етноси, вери, куртури - бъйлгари, цигани, турци, деца на ханове и ратаи, майстори каменоделци или слепи гадулари, побойници или осиротели птички. При цялта им разноликост има нещо невидимо за очите, което ги свързва: те са неуморни търсачи на доброто, защитници на красотата, разбиране в най-широкия смисъл на думата. Дори, когато са бедняци, като дядо Божил, те са аристократи на духа, които вярват във висшата правда, в някаква честност, която рано или късно ще възтържествува. В този смисъл Каралийчевата проза в приказен свят утвръждава нравствения модел на българския патриархат, макар времето му да е изтекло.
Самите герои на Каралийчев сякаш едновременно живеят в два свята - приказен и лъжовен. Колкото и да е странно реалният свят, в който протича тяхното истинско битие, на тези герои им се струва "лъжовен" - те го отхвърлят, не го приемат заради грубостта, лъжата и агресивността, които владеят в този свят. По-истински им се струвасветът, който носят в мечтите си. Макар да не е реален, за тях той е много по-примамлив, защото е ръководн от принципите на благородствотго и вярата в доброто. В реалния свят героите на А. Каралийчев често търпят ударите на съдбата, отхвърлени са като аутсайдери, неприети са от околните, остават самотни. Това обаче нито ги обезверява, нито ги озлобява. Те продължават да вярват в красивото, само че се затварят в свой вътрешен свят, в който мечтите за доброта и отзивчивост продължава да е жива. Многократно е изтъквано колко много си приличат Каралийчев и Андерсен. Едно от сходствата между тях е интересът им към герои от типа "малък човек". Каралийчевите персонажи никога не респектират с физическа мощ, дори например авторът съзнателно акцентира на детайли за тяхната крехкост - болнави бабички, грохнали старци, невръстни дечица, слепи гадулари, пропукани гърнета, счупени керемиди, сакати птици и пр. Тези акцентни детайли никак не са случайни, те осветляват една важна за автора идея - колко лесно ранима е добротата, колко небрежно подминаваме истински стойностното в живота, което не блести с лъскава фасада, а е скрито зад външната видимост. Това е всъщност деликатното напомняне на читателя, колко много се нуждае човечеството от разбиване, нежност и състрадание.
Тема 6
Българската детска лит м/у двете световни войни.

Жанровете м/у войните до момента до които се появяват специално създадени лирически произведения. Свързващо звено в еволюцията на прозата до пълното обосноваване на жанровата форма са народните приказки, те стимулират първите жанрови образования, като предоставят като образец своята поетика и същевременно подпомагат в пълната жанрова диференцияция. Това формиране в жанровете в българската детска лит е повлияно и от творби от съвременната детска лит. Времето м/у двете воини е време когато детската ни проза добира реалност, развиват се пълноценно жанровите и форми и изграждат конкретни пълнокръвни образи. Това което е заложено в нея до този етап като морална норма за детско поведение, като нравствена оценка за добро и зло тук получава своя конкретен художествен изказ. Идеала за матариалната чесност и справедливост става доминиращ идеал внишаван от изобилна литературна продукция- изобилна и по количество и разнообразие на жанровите форми.
Жанровите форми които се утвърждават това са: разказ, повест, роман, оригинална авторова приказка. Значително място за този период заемат и авторизираните или преразказаните нар приказки. Приказките могат да бъдат различни като приказки от различен тип или от модерен тип. Приказки от модерните- Стефан Цанев „ Анени приказки“ ; Кина Къдрева „ черупката“
Повестта приказка - „ през гори и води“ от Е СТАНЕВ. Има разкази спомени, исторически разкази, които отразяват тогавашната действеителност и такива които отразяват българския патриархад. Такива писатели разказвачи са А. Каралийчев , Георги Петканов и др.
първият български роман за деца е „ златно сърце“ излиза през 1729 от Калина Малина. Роман е от всякакъв вид, битов, приключенски, исторически фантастичен.
Повести – Ангел Каралийчев „ Ането“ ; Дора Габе „ Малкия Доброжанец“ ; Орлин Василев „ Дивата гора“.
Темите и сюжетите в тези произведения имат широк периметър и не са само от областта на детския живот, новото и същественото при тях е че детето читател се превръща в събеседник на автора. Главна тенденция е сближаване на критериите на детската литература с критериите на възрастните. Героите от прозата за деца този период със доста широк социялен произход. Беспорно централен герои е селянчето или детето от малкото еснавско градче.
Идейно нравствения модел на българската детска литература още от самото и начало е именно модела на тази соц група. Доброто изцяло, хубавото и грозното се измерват чрез епичните норми на патриархата. Тази лит утвърждава морални норми като учи на доброта, внушава жизненото начало и позитивизма и оптимизма. Чесността и добрината рано или късно се възнаграждават, несправедливостта се изкубва с добро или смърт. Това е хармоничния модел на патриархата които носи национален смисъл.
ТЕМА 7
Дора Габе

Дебютът й за деца е неочакван и от самата нея след катто дълго време тя е утвърдена поетеса за възрастни. Книгата й "Малки песни" (април 1923 г.) излиза под редакцията на Ран Босилек и печели единодушното признание и на читателите, и на критиката. Критиците откликват с възторжени рецензии. Владимир Василев, Георги Цанев, които твърдят, че след тази стихосбирка детската ни литература просто няма да е същата. Оценяват я като преломно явление. Книгата е за най-малките, не е голяма по обем и въобще не открива непозната до момента тема или мотив в творчеството за деца. Напротив, движи се в кръга на най-баналното: невинните детски игри и хитрости, взаимоотнощенвията между малките и родителите, закачки с животни и кукли, първият досег с красотата на природата. Това, което превръща "Малки песни" в явление не е толкова в съдържанието, колкото във формата на стихотворението
С книгата на Дора Габе детската ни поезия окончателно се сбогува с досадния тон на морализаторството над дедтето. В тези стихове няма и следа от заканително размахания пръст на възрастния, който поучава малкия чожвек. Вместо стария диалог възрастен-дете (който е монолог на зрелия човек пред вечно виновното дете) в стиховете на Габе откриваме друг диалог: между детето и света или между детето и неговото вътрешно аз. Тази поезция просто на детето е предоставен прекрасният шанс само да откривателства пък и дори да греши. Намерен е наистина детският аспект към явлението. В стихотворенията "Баба", "Болна кукла", разкрива дарбата на поетесата да отреагира на спонтанния детски егоцентризъм, на желанието на малкия човек да се изживява като възрастен. Дори, когато се разработва темата за любовта към бащинвия край, (например в стихотворение "Обич"). Патриотичното чувство е сведено до най-съкровените преживявания на малкия човек - потребността от майчина ласка, приказната красота на звездите през ноща, уюта на родния дом. В този смисъл "Малки песни" наистина се оказва етапно явление в детската ни литература. Дебютния успех на поетесата се потвръждава от нейната стихосбирка "Търкулната годинка", "Какво вижда слънцето", "От слон до мравка". С времето авторката започва да пише за по-големи. За ранната училищна възраст са предназначени нейните поеми: "Петьовото сърчице"; "Който се бои, в къщи да стои"; "Слушането най-..." като вече се усложнява и проблематиката. Съобразно с възрастта на читателя, авторката навлиза в сферата на морално-етичните въпроси, за да проследи поведението на детето в ситуации на пиково напрежение, когато то трябва да извърши нравстне избор. Този интерес към морално-етичното се съхранява и в прозата на Дора Габе. За юноши тя създава повестите: "Малкият добруджанец"; "И ние малките", както и историко-приключенския роман "Мълчаливи герои". В тези произведения се проявява стремежът й да се изследва героичното, но авторката схваща тази категория не като физическа храброст, а като воля да устояваш принципите си т.е. интересуват я нравствените измерения на героизма.
В творческия й път по-специфично място заема повестта "Някога" /1924 г./. Владимир Василев я определя като цикъл от малки психологически етюди за душата на детето. Повестта е първото произведение в нашата литература, което утвръждава образа на интелектуалното дете с ранима душа и жажда да разгледа най-философски загадката на битието. Книгата има автобиографичен характер и 9-годишната героиня е проекция на самата Дора Габе, която расте в Добруджа. В търсенията на момиченцето, което се мъчи да обясни какво представлява животът и смъртта, любовтта и страхът, красотата и сигурността, можем да доловим част от онези екзистенциални питания, които вълнуват Дора Габе в нейната лирика за възрастни.
Повестта "Някога" е колкото за деца, толкова и за възрастни. Тя звучи като едно деликатно предупреждение към зрелите да не подценяват интелектуалните възможности на малкия човек.

Тема 8
Емилиян Станев

Това е най-талантливият автор на съвремената българска проза. Не само за деца, но и за възрастни и ако за големите той следва преди всичко българския характер в преломни исторически епохи, за деца и юноши работи само в областта на анималистиката. Тя се реализира както в разкази, така и в повести за деца и юноши. "През гори и води", "Лакомото мече", "Къщичка под снега", "Повест за една гора", "Когато скрежът се топи" и "Чернишка". Когато пише за дивата природа Емилиян Станев е ръководен от няколко принципа, на които никога не изневерява:
1. Описва само българската природа, която като страстен ловец добре познава и обича. Ако понякога на читателя му се стори, че разказът го отвежда в далечни екзотични пространства, то не е защото авторът е изневерил на родната земя, а само защото не я познаваме така добре, като него.
2. Да насища повествованието си с колкщото може повече обективна информация за околния свят. И наистина неговите книги напомнят учебници за дивата природа. От тях може да се научи много за живота на птици, зверове и растения.
3. Никога да не показва своето собствено отценъчно отношение към изобразяваните явления, да не класифицира един герой като добър, а друг като лош. Нещо повече деликатно внтушава и на читателя да не прави това. Писателят мъдро отстоява идеята, че в света на дивото моралните категории добро и зло са неприложими. Те имат място в света на хората, но в гората дори и вълкът не е лош, когя(ато разкъсва грациозната сърна, защото това е естествен феноме за оцеляване на по-силния.
4. Да не спестява на децата истината, че светът е невъзможен, ако няма смърт. Той убедено вярва, че от най-ранна възраст в детето трябва да се възпита разумно отношение към смъртта, която е точтно толкова закономерна, колкото и раждането. В този смисъл той сваля табуто от тази тема и пръв смело говори за края на живота в нашата детска литература.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по литература за деца и юноши 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.