Лекции по История и литература


Категория на документа: Литература


Лекции по История и литература

ЕТНИЧНОСТ
Етимологията на етнос е старогръцка и назовава група от хора с общи биологични и културни характеристики;група от хора,които са различни от другите,т.е.етничноста се утвърждава като социална категория,ключова за разбиране на света.Етничноста е една от главните оси на групиране и разделение,както в предмодерния,така и в модерния свят.В книгата си “Национална идентичност”Антъни Смит определя етноса въз основа на шест характеристики:
1.Общо собствено име,идентифициращо и изразяващо същността на общността.
2.Общ произход,който често не е факт,а е мит,но и в двата случая подхранва чувството за роднинство,за онова,което възприемаме като едно голямо семейство.
3.Споделена историческа памет за герои и събития.
4.Един или повече елементи на обща култура,език,религия,обичаи.
5.Връзка с родина,в която може да е територията,където е населен етносът,но може и да се изразява в символична привързаност,към земята на прародината.
6.Чувство на солидарност.
Етническите връзки се разглеждат като първични,по отношение на социалните.Те са даденост,онова с което индивидът се ражда,което наследява по кръв,по произход,което не може да избира.
Познанието се конструира от колективната памет,но за разлика от историята,паметта не е познавателен интерес към миналото,а по скоро интерес,обусловен от идентичността,т.е.идентичностите се конструират около разкази.Литературата е изключително активна при създаването на тези разкази.Много често те се основават на символната етничност,което не търси автентичноста на традицията,а силата на символа,т.е.тя е създадена от културни конструкти,които създават нов разказ.В този смидъл езикът е изключително функционален при изясняването на етничността.Етносът е фаза в развитието на групата.Той може да бъде фрагмент от нацията.
НАЦИЯ
Идеите за нацията.Теории за нацията.
Първа основа-Езика и съществуването му в печатен вариант.
Една от най-активните теории е теорията на Бенедикт Андерсън-понятието нация трябва да се разбира като плод на културна промяна.Той определя нацията като въображаема общност.Според него първата основа е въображаемата общност на езика,която се появява през 17 век,във връзка с разширяващата се употреба на местни езици,но най вече по повод разпространяването на писмени текстове,което е възможно,заради изобретяването на печатницата и появата на пресата.Печатното слово създава идеята за равенство и общност от равноправни членове,които го ползват по един и същи начин.Макар членовете на тези общности да не се познават,между тях съществува хоризонтално другарство,което заличава различията между отделните индивиди.
Втората основа според Б.Андерсън за национализма е съществуването на една гражданска религия,,която замества божествения ред,която визира край на усещането на неизбежност и е свързана с началото на историческия смисъл.Тази теория може да бъде изразена в няколко точки:
1.През периода 14-17 век се променя схващането за време.Теоцентрично мислене,циклично мислене.
2.Променя се идеята, че общото е естествено организирано под и около някои центрове-монарси.Преодолява се съществуващото до сега не разграничение между космология и история
3.Разрушава се идеята че езикът е привилигирован достъп до една онтологическа истина,а не проста система от знаци.
4.Под влияние на разширяващото се ограмотяване и печатането ,свещените езици-гръцки,латински и еврейски,загубват водещата си роля и са все по често и по настойчиво измествани от местните езици,които стават все по широко използваеми-появяват се филологически науки ,речници.
Важна роля изиграва Реформацията като оспорване на религиозния ред на езика на религиозните елити.По това време започват да се разпространяват идеи на говорим език.До 18 век думата нация носи смисъла на гилдия,корпорация,асоциация и родно място.Тя е равностойна на думата страна.Свързването на нейния смисъл с политически институции датира от 18 век.Именно тогава термините нация,държава и народ суеверен са свързани по между си с идеята за гражданството като споделяне на общи политически интереси,борба срещу привилегиите и преодоляване на политическите свободи.Свързват понятието нация с Френската Революция.
Нация и национализъм.
Нацията е културна общност.А национализмът се мисли като идеология на съвпадението между нация и държава.При изграждане на националното съзнание,държавните институции са най-активни-училището,казармата,издателската дейност и литературния канон,всичко това е подчинено на задачата да се формира чувство за национална идентичност в романтична светлина.Ботев създава националното съзнание.
ВИДОВЕ НАЦИИ
1.Нация от етнически тип-балканските нации.Българската нация-независимо от другите,доминираща нация.
Етнически тип нация-принадлежност по-кръв,по-произход.Свързаност с една родна култура,по- рождение,приемаш всички като братя и сестри.
2.Граждански тип-американска нация,към която можеш да се приобщиш по избор,т.е.приобщаването към нея е субективен акт.Именно в този смисъл гражданския тип нация преодолява разграниченията,там доминиращи са консолидационните сили.И при двата случая,основното в нацията е духовният принцип,общият исторически спомен и на общата воля за живот в настоящето.Георги Каприев твърди,че формирането на българската нация е резултат от масирани митологизиращи процедури.Според него тя съвпада с наличието и експанзията на държавата.Легитимираща себе си като национална и с интерес на съответния държавно-политически елит.
Александър Кьосев-“Българският канон”-Списъци на отсъствието.
“Българската национална култура,като визия на нацията ,възниква като болезнено присъствие на отсъствията.”
Според него тя е плод на усилия да се попълнят и отстранят травматичните липси ,чрез създаването на заблуждаващи рационализации,които като смислопораждащ митологизъм са сходни с митологичното мислене.
1.Раждането на нацията се представя като възраждане на нацията.Така се налага идеята,че собственото историческо време е възникнало много преди травмата и тя е само период,който ще бъде преодолян.
2.Почвеничеството.То се изразява в идеализираната истинска същност,припомнят се и се търсят нейните изменения,преди да бъде опорочена от чуждото.
3.Прави се опит за обръщане на отношението между свое и чуждо.Травматичните колективи преживяват символни опозиции-добро/зло,ред/хаос,истина/лъжа,от към тяхната тъмна страна,т.е.своето е белязано с отсъствие.
Когато говори за нация А.Смит подчертава,че фундаментални черти на националната идентичност са:
1.Историческа територия или отечество.
2.Общи митове и исторически спомени.
3.Обща масова публична култура.
4.Общи юридически права и задължения на всички членове.
5.Обща икономика и териториална мобилност.
Други термини във връзка с понятието нация:
Нация от латерален тип-образувана от аристократи и бивши духовници,свързана със Съсловния дух-английската нация.
Нация от вертикален тип-при която се обединяват различните класи,заздравяват се етническите връзки,чрез традициите и общите цели.По-силна етноцентрична енергия.Българската нация е вертикален тип.А иначе е етническа.

НАЦИОНАЛНА МИТОЛОГИЯ
1.Митове:
• Архаични-възникват спонтанно в усилията на човек да обясни природата и себе си.
• Първични митове са:
1.космогонични-сътворение на света.
2.антропогонични-сътворение на човека.
3.есхаталогонични-за края на света.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по История и литература 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.