Лекции по антична литература


Категория на документа: Литература



Написал е около 130 комедии, от които до нас са запазени 21 творби. По-известните от тях са “Гърне”, “Менехми”, “Амфитрион”, “Войникът-самохвалец”, “Робът-измамник”, “Хитрините на паразита” и др.

Малко са сигурните факти за живота и личността на Плавт, който заедно с Теренций полога основите на комедиографията в древен Рим. Ръкописите, в които са запазени творбите му са силно увредени и създават проблеми на учените, които ги разчитат и изучават. Въпреки това литературните и драматични умения заложени в комедиите му им придават особена значимост до днес в западноевропейската литература.

Според граматика Фестус /2 или 1 век пр.н.е./ Плавт е бил роден в североизточна централна Италия. Годините на раждането и смъртта му са възприети благодарение на споменаванията на Цицерон през 1 век пр.н.е. за него. Под въпрос са дори трите имена, с които е познат днес – Тит Макций Плавт. Те са може би сценичен псевдоним или производни от някаква шега с тогавашния театрален жаргон. Макус е например постоянното име на клоуна в “комедия ателана”. Плавт, според Фестуст, произлиза от planis pedibus /лат/ - дюстабанлия и поражда асоциация с танцьора в пантомимите. Според традиционната представа Плавт е свързал живота си с театъра от ранна възраст. Една отдавнашна легенда гласи, че той е изгубил печалбите, които натрупал като драмописец в необмислена, рискована сделка и затова по-късно бил прлинуден да си изкарва прехраната като работник в някаква мелница.

Римските предшественици на Плавт взаимствуват интриги и персонажи от Древна Гърция. Дори когато разработват теми, взети от римския живот, те ги представят в гръцките форми, мизансцен и одежди. Като тях Плавт взаимства по голямата част от интригите си от пиеси, написани от гръцки автори в края на 4 и началото на 3 век пр.н.е., най-вече от Менандър и Филемон, които разработват новоатическата комедия. Но Плавт не плагиатства грубо: макар че нравите в пиесите му на повърхността са гръцки, те вече са просмукани от духа на римските обичаи, тъй като той все по-често използва латински термини, понятия и привички. Той упоменава градове на Италия, порти, улици и пазари на Рим, позовава се на римските закони и правила в търговията, въвежда римските магистрати с техните отговорности, героите му почитат римските институции, например, Сената.

Все пак не всички реалии са романизирани в драматургията му. Явно е, че Плавт не е държал много на съдържанието, заложено в пиесите му, тъй като оставя редица алюзии за гръцкия начин на живот, които оставали неразбрани за плебейската римска публика. Теренций, по-високо образованият и по-перфектен римски комедиограф, отбелязва немарливостта на Плавт като преводач и го укорява, че е пропуснал цяла сцена в една адаптация на гръцка пиеса. Трябва да се знае обаче, че тогава плагиатството не подлежало на законови санкции. Плавт си позволявал много свободи в адаптирането като не се страхувал да комбинира сцени от две оригилни гръцки пиеси в латинска комедия /процедурата е известна като контаминация/.

Много по-важен е подходът на Плавт към езика. Действието в пиесите му е живо, динамично и изпълнено с шутовски шеги. Бил е способен да разсмее зрителита само с една находчива дума. Той експлоатира удачно живостта, пикантността и разговорната непринуденост на делничния латински език. Разнообразява стихосложението.

Не може категорично да се определи дали тези характеристики на езика му идват от изгубените гръцки оригинали или се е ползувал от местната бурлескна традиция. Последното допускане по-оправдано. Доказателството е, че пиесите на Плавт се възприемат до днес не като адаптации, а като иригинални творби. Негового остроумно използване на простолюдния латински език буди възхитата на Цицерон. Често се казва, че езикът на Плавт бил грубоват и вулгарен, но явно това е бил литературен идиом, който черпел колорит от делничния език на тогавашните римляни.

Интригите в пиесите на Плавт са понякога добре организирани и интересно развити, но много по-често те формират рамката, в която се разполагат типично фарсови сценки. Този автор залага предимно на интригата, на подменената самоличност и на подобен кръг похвати. Плавт е наистина драмописец за народа, у когото комичните ефекти произтичат от преувеличението, бурлеската и често грубоватия хумор, динамичния развой на действието и изопаченото /”с главата надолу”/ описание на живота. При него често слуги дават заповеди на господарите си, родители са мамени от синовете си, които се нуждаят от пари, за да задоволяват прищевките на момичетата, търговци или войни-самохвалци са надхитрени и се провалят в ухажването или покоряването на желаните момичета. Плавт все пак признава добродетели като честността /в “Бакхидите”/, почтеността / както в “Captivi”/ и благородството / в героинята на “Амфитрион”/.

Пиесите на Плавт са най-ранните литературни творби, написани на латински, съчинени в стихове, достигнали до нас. В тях най-често се използва шест стъпния ямбичен стих (senarius) и седем стъпния трохеичен стих (septenarius), които откриваме и в комедийния театър на Менандър. Но Плав разнообразява метриката с по-дълги ямбични и трохейни стихове. Метриката е изкусно избрана и предназначена да подчертае настроението на говорещия или ритъма на действието. the action. И тук може да се допусне, че тази разнообразна метрика е вдъхновена от ритмичното разнообразие и изобретателност на изгубените гръцки оригинали. Но по-правдоподобно е да се допуска, че Плавт е използвал народните италийски драматични традиции. Senarii-те (разговорните стихови редове) са били изговаряни, но останалите части били изпявани или монотонно декламирани в акомпанимент на двойна или тънка тръстикова флейта. С тяхната метрична динамика и музикална живост представленията на пиесите на Плавт вероятно са приличали на мюзикълите, които се появяват по американските и европейските сцени в средата на ХХ век.

Творчество /21 комедии/: “Амфитрион”, “Азинария” /Комедия за магаретата/, “Аулулария” /Гърнето/, “Бакхидите”(The Two Bacchuses), “Пленниците”, “Casina”, “Ковчеджето”, “Менехми”, “Curculio”, “Epidicus”, “Търговецът”, “Воинът-самохвалец”, “Mostellaria” /Обитаваната от духове къща/, “Персиецът”, “Poenulus” /Малкият картагенец/, “Pseudolus” /Псевдол/, “Въжето”, “Stichus”, “Trinummus” (Three Bob Day), “Truculentus”, “Vidularia” (фрагменти от “Приказка за пътуващата торба”).

Публий Теренций Афър /195 - 159/ - живот и творчество: Роден е в Картаген, Северна Африка /днес Тунис/, умира в гърция или по време на пътуване по море /159?/. След Плавт е най-значимия римски комедиограф, написал в стихове шест пиеси и дълго възприеман като автор писал на чист /висок/ латински език. Пиесите му полагат основите на “комедия на нравите”.

Написал е шест комедии, които са достигнали до нас дори с указания от автора как да бъдат поставени на сцена. Това са “Девойката от стров Андрос”/166/, “Свекърва” /165/, “Евнух” и “Формион” /161/, “Братята” и “Самонаказващият се” /160 г./.

Непознатият в Рим сенатор Теренций Лукан взема със себе си момчето и се установавя в Рим. Той е впечатлен от сръчността и способностите на младия си роб, дава му либерално образование и по-късно го освобождава.

Липсва надеждна информация за живота и драматургичната кариера на Теренций. От четири източника се черпят сведения за биографията му: кратката, изпълнена с много клюки, история на Светоний, написана три века по-късно; тенденциозната версия на коментара на пиесите му, направен през 4 век от Аелий Донат; постановъчните препоръки, предшестващи текста на пиесите му, както и детайлите около първите им постановки; от пролозите на Теренций към собствените му пиеси, които, въпреки полемичния патос и изкривяването, разкриват някои подробности в драматургичната му кариера. По-голяма част от имформацията изяснява драматургичната кариера на този автор. През краткия си живот той е създал шест пиеси, чието завършване е отбелязано точно: “Девойката от Андрос” /166 г.пр.н.е./, “Hecyra” (“Свекърва” – 165 г.), “Heauton timoroumenos” (“Самонаказващият се” – 163 г.), “Eunuchus” (“Евнухът” – 161 г.), “Phormio”( “Формион” – 161 г.), “Adelphi” (“Братята” – 160 г.). През 160 г. пр.н.е. са осъществени две последователни постановки на “Свекърва”. Тези дати предизвикват въпроси. “Евнух”, например, е имала толкова голям успех, че нейното представление било повторено и донесло рекордни постъпления за Теренций. Но прологът на “Свекърва”, който той написва година по-късно за третото поставяне на пиесата, създава впечатлението, че дотогава авторът не е постигал голям успех на сцената. Но алтернативно предложените дати също не задоволяват.

От началото на кариерата си Теренций е имал щастието да се възползва от сътрудничеството на един изтъкнат тогава актьор Луций Амбивий Турпий. Същият актьор е допринесъл много за успеха на предхождащия Теренций комедиограф в Древен Рим Сесилий. На преклонна възраст този актьор допринесъл много и за славата на Теренций. Не всички пиеси на този автор обаче имат успех. Представянето на “Свекърва” се проваля два пъти: първото представление се провалило, защото сред публиката плъзнал слуха, че наблизо някакъв акробат ходел по опънато въже, а край него се състезавали двама боксьори; публиката на второто представление набързо напуснала театъра след като разбрала, че наблизо има гладиаторски борби.

Теренций се сблъсква и с враждебността на ревниви съперници, най-вече с по-възрастния от него драмописец Лусий Ланувинус, който отправя поредица от обвинения срещу по-младия си събрат. Главната причина за свадата между двамата бил метода на Теренций. Обичаят бил римските драматурзи да извличат фабули от по-ранните гръцки комедии за богати младежи и трудностите им в постигането на любовта. Адаптациите се различават много една от друга, взависимост от верността на авторите им към оригинала. Плавт, например, много свободно разработвал оригиналните фабули, докато Лусий ги следвал много педантично. Макар че Теренций бил много отговорен при пренасянето на гръцките образци, той бил обвиняван от Лусий, че използвал “ к о н т а м и н а ц и я т а”, т.е. включвал в интригата ситуации от второстепенни гръцки източници. Теренций наистина добавял странични интриги.

В “Момичето от Андрос”, както в “Евнух”, “Самонаказващият се” и “Братята”, той адаптира интригата на гръцка пиеса със същото заглавие от Менандър, но прибавя ситуации от друга пиеса на същия автор /”Perinthia” (“Момичето от Перинтия”). В “Евнух” той прибавя два персонажа, войника и паразита – хрантутник, в пиесата на Менандър “Eunouchos”, които взема от друга пиеса на същия гръцки автор “Kolax” (“Паразитът”). В “Братя” той прибавя разведряваща сцена от пиеса на гърка Дифил, съвременник на Менандър. Консервативни автори като Лусий негодуват от свободата, с която Теренций разработва гръцките образци.

Едно по-късно твърдение упреква Теренций, че пиесите му не са написани от самия него, а са съчинени с помощта на неизвестни високо образовани патриции. Теренций оставя без отговор това злонамерено твърдение. Римляни от по-късно време допускат, че този автор е сътрудничил с творци от кръга на Сципион, възторжени ценители на гръцката литература, сред които най-ерудираният бил военачалника и политика Сципион Африкански Млади.

Теренций умира млад, на 35 години. Той заминал за Гърция и не се върнал от това пътуване. Той е умрял в гърция от болест или е загинал в корабокрушение на връщане. Нищо не се знае за семейния му живот. Известно е само, че е оставил дъщеря и малко имение извън Рим, на виа Апия.

Съвременните учени са били заети с въпроса дали Теренций е бил самобитен творец или обикновен преводач на гръцките пиеси-образци. И двете тези имат ревностни застъпници. Напоследък се налага мнението, че Теренций е бил верен на интригата, етиката и изграждането на характерите в гръцките оригинали. Той е взел от Менанадър хуманността, индивидуализираните характери и деликатния подход към взаимоотношенията и личните им проблеми. Повишеният му интерес към детайла в интригата на “Свекърва” и “Формион” е породен от гръцките образци, най-вече от пиесите на Аполодор от Каристия /3 век пр.н.е./

В открояването на някои важни детайли той доказва, че е нещо повече от обикновен преводач. Той проявява сръчност и оригиналност при включването на ситуации от второразредни образци. Понякога е въвеждал епизоди, които са плод на личната му инвенция. Пресявал е материала през широко сито.

На второ място, той съкращава обстоятелствените пролози, характерни за гръцките образци, и оставя зрителите в неведение както зрителите, така и характерите, за това, което ще се случи. Този “пропуск” увеличава съспенса /драматичното очакване/, макар че за публиката става по-трудно проследяването на интригата, както е в “Свекърва”.

Като се стреми усърдно към изтънчения, но конвенционален, реализъм Теренций изключва от творбите си нереалистичните подходи, например, прякото общуване на актьора с публиката. Той запазва атмосферата на образците, от които черпи, като отчита с точен усет доколко гръцката култура би могла да бъде толерирана в Рим. Той пропуска неразбирамите и трудно обясними за римлянина ситуации от гръцките пиеси. Неговият език е по-чиста версия на говорения тогава латински. От време на време той подчертава индивидуалните характеристики в изказа на отделния персонаж. Тъй като са в по-висока степен реалистични, характерите му не са толкова витални като тези у Плавт /забележителното изключение е Формион/. Но те са изследвани в дълбочина и с по-изтънчен психологически анализ. Някои отделни сцени са запазили въздействената си сила до днес /например, отказването на Бакхида от връзката й с Памфило в “Свекърва”/.

Въздействието на Теренций върху възпитанието на римляните и върху по-късния европейски театър е много голямо. Езикът му е възприеман като образец за най-чист латински, а творбите му са били усърдно анализирани и изучавани през античността след него.

РАННАТА РИМСКА ПРОЗА




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по антична литература 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.