Лекции по антична литература


Категория на документа: Литература


Сребърен век / 14 г. - 117 г. от н.е., когато умира император Траян/

Късен императорски период /117 г. - 476 г. от н.е., когато пада под властта на варварите Западната римска империя/

Първите писмени паметници
От фолклорния кръг на трудовите песни е оцеляла до нас Песента на гребците. Към същия кръг някои причисляват и стигналият до нас Химн на братята орачи.

Запазен е и химнът на жреческата колегия на салиите???
Древноримските народни песни били съчинени в тъй наречения сатурнийски стих.

За първи образци на римската проза се считат летописните записи, които започнали да водят жреците /п о н т и ф и ц и т е /, а по-къснонякои прославени оратори също започнали да записват речите си.
Фабула ателана

Название на интригата в най-ранно възникналия местен италийски фарс, изпълнен с комични импровизации върху селските нрави и носещи типични маски устойчиви характери. То произлиза от името на града Атела в областта Кампания /Южна Италия/. Фарсовете били представяни от самодейни актьори от племето о с к и на техния диалект.

Фарсовете с фабула ателана стават популярно развлечение през “периода на републиката” и “периода на Ранната империя” в Древен Рим. Тогава те били играни на латински изпъстрен с диалекта на оските и техните наименования на селищата им. Следвали се сценарии от устната традиция, а по-късно /1 век пр.н.е./ придобиват статуса на литературен жанр. Оцелели са само няколко фрагмента от творби на Луций Помпоний от Бонония, Новий и други писатели. По-ярките типови характери в тях са: Макус – смешникът /клоунът/; Буко /Тлъстобузестият/ - глупакът; Папус – старият глупак; Досенус, т.е. Гърбушкото и Мандукус – вероятно лакомникът. За тези фарсови представления не се съобщава след 1 век от н.е., но някои от типовите /фиксирани/ характери са преминали в италианската commedia dell'arte /ХVІ век/.

Първи творци в отделните жанрове
Първият римски поет е бил грък, произхождал е от Тарент, казвал се е
Л и в и й Андроник /284 – 204 г.пр.н.е./

Роден е в Тарент /велика Гърция/ Magna Graecia/ и е почитан като основоположник на римската епическа поезия и драмата.

Бил е гръцки роб, освободен от член на фамилята на Ливийте. Вероятно е бил пленен като юноша, когато през 272 г.пр.н.е. Тарент се предава на Рим. Като освободен роб той преподава частни уроци по латински и старогръцки, за да се препитава.

Главното му творение е “Odyssia” /Одисия/, превод на “Одисея” от Омир, който вероятно е бил направен за учебни цели и е бил включен в учебник. Написана е в необработена италийска Сатурнова метрика. От този превод са оцелели по-малко от 50 стиха. За него имаме сведения чрез коментариите на Цицерон и Хораций. Въпреки всичко това е първата поема, написана на латински език, първият художествен превод. Изборън е разумно направен, за да се въведе римската младеж в гръцкия свят.

През 240 г.пр.н.е., по време на Ludi Romani (ежегодните игри в чест на Юпитер), Ливий завършва превод на гръцка пиеса, вероятно трагедия, а може би комедия. След първото изпълнение в Рим той продължава да пише, поставя и понякога изпълнява трагедии и комедии. След 235 година пр.н.е. той влиза в съперничество с Гней Невий. До нас е оцелял само един фрагмент от неговите три комедии. Само по-малко от 40 стиха са стигнали до нас от 9-те му трагедии. Заглавията им показват, че той е превеждал предимно трагедии от тримата гръцки трагедиографи Есхил, Сафакъл и Еврипид.

През 207 г.пр.н.е., за да предотврати заплашителни предзнаменования, той написва по поръчка химн, който е бил изпълнен по време на шествието в чест на Авентинската Юнона. Като награда за творческия му успех той получава от гилдията на поетите и актьорите, чийто предводител е бил, подслон в храма на Минерва на Авентинския хълм.

Приписват му преводът на “Одисеята” и на много древногръцки трагедии и комедии, както и едно авторско съчинение - Химн за Юнона.

Първият римски драмописец е Н е в и й, който пише трагедии и комедии като ползвал свободно фабули и персонажи от древногръцките трагедиографи и комедиографи.
Първият римски поет, който пресъздава историята на Древен Рим до неговото време бил Е н и й.

За основоположник на римската проза се приема К а т о н С т а р и, който е автор на първото прозаично съчинение - трактатът “За селското стопанство”. Днес се почита като автор на около 150 речи, исторически и медицински съчинения.

Основоположникът на римската сатира Г а й Л у ц и л и й /180-102г. пр.н.е./ е написал 30 книги със сатири. Почитан е като първосъздател на поетичната сатира в Древен Рим. Името на този жанр произлиза от безформената латинска satura (мешано блюдо). Характерната му особеност е критическият коментар.

Произхожда от заможна и образована фамилия. Поддържал е приятелски връзки с високо образовани гърци и познава добре древногръцките нрави, които се превръщат в началото в цели за ироничните му нападки. Бил е в близки отношения с военачалника Сципион Емилиян, при когото служи в Испания. По-голямата част от живота си прекарва в Рим. Започва да пише в зряла възраст, след като натрупва богат житейски опит.

Творбите му били събрани в посмъртно издание от 30 книги. До нас са оцелели около 1,300 стиха, по-голямата час от които са написани в хекзаметър. Те оказват влияние върху късните римски сатирици Хораций, Персий и Ювенал.

Бил е егоист с кипящ темперамент, с проницателен интелект и твърдо установени мнения. Използва сатирата за да изказва собствените си възгледи за живота. Разработва теми, които са породени от и в делничния живот: политическите нрави, разврата, брака, деловитостта и странстването по света.

РАННАТА РИМСКА КОМЕДИЯ

/П л а в т и Т е р е н ц и й/

Тит Макций Плавт /254-184/ - живот и творчество: Роден е вероятно в Сарсина, област Умбрия. Той е първият значим комедиограф в римската литературна история, който свободно адаптира за сцената предимно новоатически гръцки комедии.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по антична литература 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.