Лекции по антична литература


Категория на документа: Литература



През I и ІІ век от н.е. в изграждането на терми, търговски сгради и дворци започват да се ползват по-сложни конструкции като сводовете и куполите. През същия период планът на традиционни сгради като храмовете и базиликети се обновява благодарение на използването на свода и цимента. Най-запазеният архитектурен пример в Рим е П а н т е о н ъ т, издигнат по времето на Адриан през десетилетието 118-128 година. Посветен на всички римски богове този храм е допълван от Антоний Благочестивият и е реставриран от Септимий Север. Но той е запазил огромния си купол, разделен на квадратни кесони от времето на Адриан. Построен е от цимент, диаметърът му е 43,30 метра – а на централното “ о к о “ в средата - 9 метра. Сводът покрива една кръгла с е л а /ложа за статуите на боговете/, в която са поместени седем ниши.
.................................................

В края на републиканския период обграждането на полукръговата арка с прикачен и надграден над нея олтар представлява нововъведение, което има бързо разпространение. Най-добрият пример е външната фасада на Колизеума. Все по-нарастващата употреба на хоросана в градежа на сградите свързва постепенно дорийския, йонийския и коринтския ордери, които придобиват декоративна функция, които дотогава изпълняват структурообразуваща функция.

В провинциите се налагат местните материали, техники и форми в архитектурата им. В източното Средиземноморие се запазват местните правила, наследени от древногръцката и елинистичната архитектура. Императорски Рим все пак успява да изнесе към Ориента някои типове строежи като термите, акведуктите и, в известна степен, амфитетрите.

В началото на Републиката храмовете са още етруски: тежък покрив с мното издадени стрехи и масивни декорации от печена земя. Но през ІІ век пр.н.е. местните традиции и гръцките форми се сближават и се ражда една по-елегантна структура: подиумът и дълбокият централен портал от етруско време са запазени, но се възприемат гръцките пропорции и форми. Този храмов стил, общо взето в коринтски ордер, завладява бързо Италия и Запада.

През ІІ век пр.н.е. в Рим се появява базиликата, четириъгълна сграда, предназначена за различни събирания, може би с гръцки произход /от която ще бъдат вдъхновени по-късните христиански базилики/. Обикновено е била издигана във форума на града. Състояла се е от просторна и импозантна централна зала, покрита с плосък таван и зоабиколена от единична или двойна колонада, над която се издигала галерия.

Историята на монументалната триумфална арка започва от около 200 година пр.н.е., но тя придобива класическата си форма през първите десетилетия на Империята. Поддържана е от широки пиластри, централният сводест проход поддържа един надстроен етаж, атиката, на който са разположени статуите от позлатен бронз. Декорацията се изработва катоо се следва един от трите ордера - дорийския, йонийския или коринтския. Тя е включена в постройката и отчасти независима, слиза по пиластрите и прохода. Редом с централната арка често се строят странични арки с по-малки проходи.

За разлика от древногръцкия римският театър включва в цялостна структура сцената, полукръглата орхестра и местата за зрителите. Изгражда се на нивото на земята, ансамбълът е обикновено застроен върху сводести основи, които дублират подстъпите към вътрешността. Ниската сцена е разположена върху елегантно заоблено възвишение оформено с хармонично разположени в полукръг колонки. Цокли от същия тип са издигнати под зоната предназначена за зрителите в овалните театри като Колизея и Циркус максимус, предназначени за нодбягвания с колесници.

От 19 година пр.не. Рим си има огромни имперски балнеокомплекси /термите на Агрипа/ със симетрична форма, снабдени с големи вкопани в земята вани и басейни, които можели да приемат голям брой къпещи се. Човек може да си създаде представа за огромните им размери като песите развалините от Термите на Каракала (212-216) в Рим или централната зала на Термите на Диоклециан ( ок. 298-305 или 306), над които днес се издига римската църква Санта Мария дели Анджели. Един официален регистър от 354 година упоменава повече от 952 публични балнеокомплекса в Рим.

През ІІ век от н.е. обикновената етруско-италийска къща за живеене (domus), със стаи заобикалящи в кръг една централна открита зала (atrium), възприема гръцките форми като се прибавя единичната колонада (pеristyle), изградена около вътрешната градина. Вътре в перистила, на задната страна на къщата, се разгръща градината. В началото на Империята централният атриум се превръща в елегантен хол-антре. Около перистила на градината се подреждат приемните зали за хранене и салоните, вдъхновени от източните образци.

Богатите си построяват крайградски вили, земеделски ферми или места за отмора както Вилата на мистериите в Помпей. При изграждането на някои вили се съблюдава строгата симетрия, но вътрешното разпределение на други не е толкова рационално, претрупани са от поредици перистили, колонади и сводести проходи, както и от допълнителни пристройки, които се вписват в пейзажа. Вилата на Адриан (118-134), огромен ансамбъл, разположен край Тиволи, в покрайнините на Рим, е типичен пример за този тип комплекси.

Към края на І век от н.е. върху по-голямата част на Палатинския хълм се разполага огромен имперски дворец. Тази величествена резиденция на върховния владетел е снабдена с най-широките сводове от цимент изграждани дотогава. След епохата на Нерон големите промени внесени в сводестата обществена архитектура се въвеждат и в изграждането на частните резиденции в града. А от средата на ІІ век от н.е. градевоте Рим и Остия са вече изцяло засроени на квартали (insulae) с големи къщи за даване под наем, изградени от хоросан, облицован с тухли, някои от които са запазили до днес двата си етажа.
...................................................

Монументалните скулптирани статуи /от камък, бронз или печена земя/ са използвани за вътрешно и външно оформление, както доказват архитектурните останки. В най-древните храмове са издигали статуи от печена земя - фигуративни или орнаментални релефи върху облицовъчните плочи или пък големи статуи разположени по края на покрива или по фронтона.

По-скъпият материал - бронзът - е често използван за отливане на статуи, понякога позлатени, издигани в чест на заслужили политически мъже и именити граждани. Обикновено те са представяни облечени в тога, понякога на кон, носещи броня, или пък голи или полуголи по гръцки маниер. Свещените статуи на боговете в храмовете са най-често от бронз. Бронзовите копия на най-известните скулпторни творби също много се търсели. Често става дума за скъпи, отляти в края на античната епоха прочути творби. До нас са достигнали малко бронзови статуи, но познаваме много тяхни мраморни копия.

От етруско-италийските надгробни каменни статуи започва историята на древноримската скулптура от камък. С нарастването на интереса към римското изкуство богатите римляни си поръчвали мраморни копия на гръцките шедьоври, които се добавят към творбите издялани по гръцки маниер. Явно се е развила цяла копирна индустрия в гръцкия Изток и в Италия. Тя била развивана от гръцки занаятчии, които изработват редица творби с чисто декоративен характер.

Портретното изкуство е един от големите приноси на древните римляни в скулптурата. В основата му е обичаят да се запазват в къщата маските на прадедите и дедите (imagines majorum) и обичаят да се издигат на публични места статуи в чест на прославени личности. Портретното изкуство на етруски и елини допринася също за развитието на римския портрет. Изображенията на хора, достигнали до нас в мраморни копия, в частност бюстове, с типично римсдка форма, са били на мода в края на Републиката.

Тези портрети са създадени и от други материали като бронза и печената земя. І век пр.н.е. е период на голям творчески подем. Портретите на патриции са толкова реалистично изработени, че изглеждат като изпълнени с живот. Тази традиция ще продължи чак до императорската епоха, но с не толкова голям блясък. По време на управлението на Август ще се появи нов портретен стил, следващ гръцките норми, но той е по-сдържан и склонен да идеализира прототипа. Към началото на ІІ век се появява един по-еднообразен стил, позоваващ се на класическите правила, но той ще достигне апогея си едва през последните години на века. Един друг портретен стим се развива през периода 200 - 250 година, втори период на подем в римското портретно изкуство: за първи път през Античността портретите пресъздават точно лицеизраза на прототипа и отразяват сложните му емоции. През втората половина на века тази тенденция бързо изчезва, портретът става все по-формален, със стегнати черти и горделив лицеизраз, предвестник на късния период на Античността.

През периода на Републиката фигуративната релефна скулптура се използва при разкрасяването на семейните гробници. В Рим и в провинциите по-голямата част от създадените през Империята релефи принадлежат към този тип. Съществува голям брой местни стилове, като се започне от най-примитивните творения и се стигне до най-изтънчените изработки по гръцките канони. Гробниците са украсявани с фрески и пана изобразяващи покойника или зает със земния си занаят, или като благодетел на общността. Най-популярните източници за надгробното изкуство си остават гръцките митове, представени в малките надгробни ниши и в големите мавзолеи, но се срещат там и важни сцени от живота на покойника или бойни сцени. Прооизводството на саркофази от скулптиран мрамор с митологични сюжети започва по време на управлението на Адриан и се разраства впоследствие.

През последните години на Републиката често се прибягва към релефната скулптура за да се припомнят важните исторически събития. Апогеят на историческата релефна скулптура настъпва при царуването на Август и продължава през следващите два века. Тази нова, типично римска форма на изкуство се превръща в ефикасна носителка на имперската пропаганда. Импозантните паметници като арките, олтарите (Ara Pacis Augustae /Олтарът на Августовския мир/, 13-9 г. пр.н.е.) и цоклите на статуите се разкрасяват с релефи, които изразяват чрез разказ и алегории както реални дела така и абстрактни неща. В тези релефи често се разработва раздвижени композиции, изпълнени с живот, които напомнят за живопистта. Някои отделни фигури в тях се приближават до статуарната скулптура.

ЛИТЕРАТУРАТА НА ДРЕВЕН РИМ

Периодизация на римската литература
Най-стар период /754/753 - 240 г. пр. Н.е. когато се появяват първите литературни творби, преведени от древногръцки език/

Архаичен период 240 - 81 г.пр.н.е., когато Цицерон се посвещава на литературно творческа дейност

Златен век
а/ разцвет на прозата /81 - 43 г.пр.н.е., когато се учредява Втория триумвират - Емилий Лепид-Марк Антоний и Гай Юлий Цезар Октавиан/

б/разцвет на поезията /43 - 14 г.от н.е., когато умира Октавиан Август/




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по антична литература 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.