Лекции по антична литература


Категория на документа: Литература


Въпреки дълбоките промени в устройството на Римската държава през периодите на Царете, Републиката и Империята тя доказва своята стабилност и приемствеността в законите и нравите, които създават и охраняват самобитността й. Тези обстоятелства допринасят за налаганито на специфичния начин на живот в нея. Здравите местни традиции просъществуват в нравите, обичаите и постигането на благоденствие. Хората от Империята, населяващи Гърция са много по-високо образовани и рафинирани, отколкото варварското население на отдалечените северозападни провинции Галия и Британия. И все пак гърците, галите и британците принадлежали на един самобитен римски свят.

КУЛТУРАТА НА ДРЕВЕН РИМ

Римското общество: От древни времена римското е разделено на висше патрицианско съсловие и плебеи, които представляват останналата част от населението. Патрицианските фамилии се групират в кланове, които вероятно са отразявали вътрешната структура на древните латински племена. Един от тези кланове, Юлиевците, захранва със свои именити представители първата имперска династия на Древен Рим. Принадлежността към силен клан осигурява достъпа на потомците му във войската, съдийската колегия и администрацията. Всъщност на административни постове били издигани и синовете произхождащи от конническото съсловие, което обединява нисшите слоеве на римската аристокрация.

С течение на времето различията и ограничаването на достъпа до висшите административни постове отпадат. През периода на Ранната република тези постове са все още запазени за потомците на патрицианската каста, на още през периода на Ранната империя до тях започват да се издигат и мниго талантливи и напористи представители на конническото и на плебейското съсловие. Патрицианският произход остава само повод за кастова гордост, но вече не е осигурено предимство в изграждането на обществена кариера.

Друго важно различие е премахнато през 212 година пр.н.е., когато императорът Каракала дава право на всички жители на огромната Римска империя да получат римско поданство. Така хората от провинциите се изравняват по права със жителите на метрополията.

Около патрицианските и коннически домакинства се групира прислойката на к л и е н т и т е, която по примера на висшите класи търси икономическа мощ и административна позиция. Типични стават случаите, в които клиентът търси подкрепа от покровителя си /патриций или конник/ за да си осигури някоя обществена длъжност или концесия за търговия. Покровителят може да упражни властта и влиянието си, но очаква след това клиентът да му се отплати по подобен начин. Системата на к л и е н т и л и з м а представлява важен аспикт на римския частен и обществен живот. По-известните мъже събират около себе си все по-широки общности от клиенти, определят им приемни часове и дни, така че голяма част от обществените и търговски дела на Рим се осъществяват в рамките на системата от клиенти.

Висшите класи в Древен Рим имат силно развито чувство за обществен дълг: независимо колко голяма е богатството му римският патриций е призван да обслужва res publica / буквално, “обществените дела”/ в гражданската и военната сфера. Младият син, произхождащ от управляващата класа, се впуска в състезанието за постигане на кариера cursus honorum, което означава готовност да се поемат отговорностите на няколко административни и правораздавателни поста. За някои последната цел е управлението на някоя провинция, макар че често издигането на такъв пост да зависи не само от произхода, но и от таланта. Службите в съда и в Сената са винаги възнаграждения за честта и високопочитани задължения. Те играят важна роля в публичния живот на класата, която отделя по-голямата част от живота си на инвестирането и търговията.

Свободнородените плебеи се радват на равни права и привилегии, отначало охранявани от кастата на патрициите /поне по принцип/, а по-късно от техните собствени магистрати - плебейските трибуни tribunus plebeiorum, избрани от самите тях. По-голямата част от населението на Империята има търде малко права, тъй като древноримската икономика е основана върху робството.

Роби от всякакви народности могат да бъдат открити във всяко кътче на огромната Римска империя: те са работната сила, която римляните използват в мините и кариерите, в големите ферми, в първите индустриални фабрики и цехове. Много от тях служат като домашни роби, зависят от добродетелността на стопаните им, някои от които се отнасят грубо с тях, а други им имат доверие и ги приобщават към семейния си кръг. По-късметлиите сред робите можели да се откупуват, да осигуряват свободата си, да влизат в класата на о с в о б о д е н и т е liberti, която придобива много от правата на свободните граждани /макар че предразсъдъците срещу новоосвободените роби са силни и трайни/.

Децата на освободените роби са равни с потомците на свободните граждани, докато издънките от роби наследяват робското положение на родителите си. С еволюцията към политически абсолютизъм по време на Империята се ограничават правата на освободените бедняци, дори и на занаятчиите, чиято гилдия се разраства по време на Късната иомперия, когато чрез закон повечето занаяти и търговски дейности стават наследствени.
=================================
Денят на римлянина

Денят на римлянина започва рано, още със зазоряването. На закуска /ientaculum/ се яде някакво леко ястие и веднага след това започва трудовия ден. През ранните часове клиентите посещавали покровителите си /господарите си/. Осъществяват се частните сделки и се плащат обществените такси и налози. Съдилищата и Сенатът също започвали работата си отрано и заседанията и продължавали до ранния следобед.

В средата на деня се приема първото солидно хапване - обядът /prandium/, на което всеки е добре дошъл. През ранната епоха това е основното за деня хапване, но постепенно вечерята /cena/ става по-важното хапване. Обикновено обядът е бил в тесен семеен кръг, често се е състоял от леки ястия и гости не се канели. След него се е подремвало малко, тази почивка е била особено важна през летните месеци, но е била по-кратка през зимните дни. По време на сиестата спира всякакъв труд. Дори във войскатах са се прекратявали занятията.

Във времето след сиестата римляните се отправяли към гимназиона или към баните. Балнеокомплексите били не само място за поддържане на личната телесна хигиена, но и място за срещи, за “освежаване на духа”. Всички социални слоеве са се възползвали от удобствата на термите /balneae/ . В края на 1 век пр.н.е. в Рим има вече 170 балнеокомплекса. В края на Късната империя техният брой е вече 900.

Много от римските терми се управляват като търговски дружества. Било е почетно задължение за имотните римляни да ги спонсорират и да съдействат за разкрасяването им. Мъжете и жените се къпели в отделни помещения. Баните за жени били по-малки и те се къпели в тях в определени часове. Някои от баните за бедни имали и репутацията на публични домове. Вероятно в тях се е допускала проституцията и други нерегламентирани със закон дейности.

Преди къпане се правели физически упражнения в обособена зала /palaestra/, проектирана за тази цел. В тях са бягали, водели са юмручни боеве, играели са с топка и са плували в басеина към палестрата. След това къпещият се преминавал през поредица от затоплящи и охлаждащи помещения, включваща и сауна с пара (caldarium). Сапун не се е ползвал: къпещият се е търкал с олио /понякога парфюмирано/, а след това е свалял кирта с особен тъп нож (strigil). Имало е тел яци, които осигурявали масаж и други услуги. Господарите идвали на баня обикновено с робите си. В края на къпането следвало изтриване и почивката, по време на която /преди брадата да стане на мода през 2 век от н.е./ някои са си бръснели брадите.

След банята идвала вечерята, централното ядене за деня и най-удобния случай за поддържане на социални контакти. Сигурно е вярно, че в някои заможнни семейства вечерята по времена на Ранната империя е била повод за демонстриране на имане, за прекаляване с яденето и за изява на парвенюшки маниери. Подобен тип предизвикателства явно не са били нормални и са били вземани на прицел от сатириците на времето. Много по-обичайно било кроткото похапване с приятели, така че вечерята винаги била повод да се демонстрират добрите страни на гостоприемството. Трапезата за вечеря често се построявала от три кушетки / triclinium/, на всяка от които полягвали по трима гости, т.е. пълната трапеза се заемала от девет души. Много високо се ценял приятния разговор по време на вечерята, но често тя била съпътствана от развлекателни добавки - музика, поезия или някакви фокуси.

Римляните ценели високо храната, а по-богатите и по-образованите се интересували преди всичко от хубавите сосове и вина. Има много примери с прахосани за поддържане на удоволствието от обилната трапеза състояния. Изобилието на масата било често удобен състезателен повод за извоюване на социален престиж. По време на Републиката са прокарвани различни закони за да се ограничи сумата пари за една добра вечеря и да се изключат екстравагантните деликатеси от масата. Една изрядна вечеря се е композирала от три сервирания: смес от зеленчуци и маслини в малки чинии /gustatio/, основното ястие от меса, риба и зеленчуци /cena/ и десерта от плодове /bellaria/. Поглъщаното количество храна било огромно и чиниите били в повечето случаи препълнени. Много от римските ястия били подправяни с garum или liquamen, пикантни сосове, приговени от риба, месо и сладки плодове или мед. Римляните ценели особено високо рибата и морската риба била приемана в градовете от вътрешността /Рим/ като деликатес. Пиело се вино фалернското /Falernian/. Виното най-често се пиело по гръцки маниер, разредено с вода, но по-издържливите пиячи го предпочитали чисто. Вечерята продължавала докато имало вино и вървели хубавите приказки, но римляните избягвали да вечерят чак до ранните часове на утринта.

Гостите пристигали на вечеря във вечерно облекло, което се състояло от туника и късо наметало в един и същ цвят. Туниката и наметалото, допълнени с гамаши през зимата, били обичайното облекло за повечето римляни /носели се дори от някои жени/. Този стил на обличане бил типичен за по-бедните слоеве, търговци и занаятчии, и за войниците. Така се обличали понякога и хората от висшите слоеве. В тържествени случаи по-богатите и по-важни римски граждани в продължение на векове си носели все тогата, обемисто наметало от вълнен плат, изрязано край яката в полукръг и падащо свободно, на драперии около тялото. Много стара по произход тогата не била удобно одеяние, тъй като спъвала движенията, била е твърде топла наметка за през лятото и недостатъчно топла за през зимата. Въпреки всичко тя е била характерно облекло за римлянина и е било немислимо да се отиде на сделка или на тържество без тога. Чрез кройката на тогата се е означавало социалното положение: тясната ивица по подгъва (toga angusticlavius) указвала, че носещият подобна тога е от конническото съсловие, докато патрициите носели тога с широка ивица по подгъва (toga laticlavius). Тогата на императора била с широка пурпурна ивица по подгъва.

ИЗКУСТВОТО НА ДРЕВЕН РИМ

Появили се в една много малка област на централно-северна Италия древноримските изкуства и архитектурата остават през Периода на монархията /царете/ (751-509 г. пр.н.е.) и през първите два века на Ранната република (509-310 г.пр.н.е.) силно повлияни от етруската традиция и от другите италийски култури - както и от гръцкото изкуство, чието влияние ce упражнява само в изолирани случаи. Истинското римско изкуство започва да се изявява едва в края на ІІІ век пр.н.е. и навлиза в период на възход едва през ІІ век пр.н.е. едновременно с налагането на хегемонията на Рим, който се превръща в политически център на елинизирания средиземноморски свят. Под нарастващото влияние на гръцките изкуства и архитектура Рим предприема обновление на традиционните норми и форми, които е използувал дотогава в архитектурата, скулптурата и живописта.

Оттук произлиза доста комплексната форма на древноримското изкуство. Например архитектурата на храмовете не отрича древноиталийския си произход, но скулптурата е изцяло повлияна от гръцкото изкуство. От друга страна се появяват изцяло нови архитектурни форми като издигнатите върху свод монументални сгради. Римкото изкуство не възприема само един разред от лесно разпознаваеми форми. В архитекрурата, както и в портретното изкуство, съжителствуват и взеимно си влияят значителен брой художествени течения и традиции. От време на време проблясъци на висока творческа активност вливат живот на една обща тенденция към бунт срещу наследеното минало. Изкуството на римските провинции от Бретания до Месопотамия, от Балканите до Мароко, показва едно твърде голямо разнооабразие от форми и стилове.

До Късната империя най-разпространеният строителен материал е глинената тухла. Която на места е подсилена от дървени траверси, които се използуват в строителството на частните и обществените сгради и храмовете.

Първите римчляни използуват всички видове камъни, които откриват в съответната област, за да строят терасите, основите и укрепленията. Варовиковият камък е обикновено грубовато и в неправилни форми дялан (opus siliceum), докато по-меките скали, като вулканичния туф, се дялат в правоъгълна форма(opus quadratum). През ІІ век пр.н.е шупливият варовик започва да измества туфа и другите материали при градежа на сградите. През последните години на Републиката и през цялата Империя ще се използуват все повече различни видове мрамор /31 г.пр.н.е. - 324 г. от н.е./.

Още от етруската епоха за производството на цигли и други покриващи материали се използва печената земя. Употребата на печена земя почти прекъсва през ІІІ век пр.н.е., когато храмовете започват да се изграждат изцяло от камък. В началото на Империята започва масовото производство на печени тухли, предназначени най-вече за облицоването на циментените стени (opus testaceum).

През ІІ век пр.н.е. изключително устойчивият ц и м е н т (opus caementicium), съдържащ вулканична пепел назоваваща се pouzzolane, замества традиционните материали. Оттогава започва да се строи по-бързо и по-икономично, което довежда до голямата промяна в архитектурата. Оттогава циментът може да бъде наливан във вътрешността на стените или по повърхността на някакво дървено скеле; може да бъде използван и в градежа на по-сложни конструкции, като, например, сводовете. Обикновено циментените стени се облицоват с плоски камъни в неправилна форма (opus incertum) или с правоъгълни камъни, които могат да оформят някакво изображение (opus reticulatum, в началото на І век пр.н.е.), или пък с печени тухли ( към 30-та г. пр.н.е.). Тези облицовъчни пластове служат често за основа на облицовки от мрамор или щук.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по антична литература 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.