Лекции по антична литература


Категория на документа: Литература


Останалите фрагменти от “Сатирикон” трудно могат да се сравняват с “Гощавката”. Дотолкова доколкото може да се открие някаква морална позиция в творбата като цяло, това е обичайния, доста изроден тип хедонизъм. Целта на “Сатирикон” е очевидно била преди всичко да се опишат някои аспекти на съвременното общество. Когато се разглежда така романът придобива огромна стойност с поразяващите детайли открити в разговорите, в излъчването, в поведението и обкръжението на характерите. Те са завладяващо предадени.

Изобилието от изтънчени алюзии за лица и събития от времето на Нерон показва, че творбата е била предназначена за съвременните читатели. От някои уточнения можем да заключим, че в публиката влизат Нерон и неговите близки царедворци. Реалистичните описания на развратния живот напомнят за увлечението на Императора да “се потапя в средата на бедняците и аватюристите”. Съчетанието на литературна изтънченост с изтънчена непристойност е в съответствие с желанието да се гъделичка разврътния вкус на Двора.

Ако в романа на Петроний има някакво послание, то е по-скоро естетическо, отколкото нравствено. При представянето на обяда у Трималхион постоянно се подчертава контраста между вкуса и липсата на вкус. По отношение на стила “Сатирикон” отговаря на представата, която създава за създателя му(arbiter elegantiae) историкът Тацит. Езикът на разказа и на възпитаните гости е чист, непринуден, елегантен. Остроумието в редица пасажи е брилянтно. Но общото впечатление е, че романът е бил написан набързо и някак си без особена грижа от пишещия. Той явно не е бил подвластен на никаква дисциплина, тъй като е осъзнавал забележителната си дарба да измисля. В романа и в живота си Петроний е постигнал славата благодарение на ленността си.

Гощавката у Трималхион: 49. Трималхион още не беше издумал всичко и масата се зае от голяма табла с огромно свиня. Чудехме се на бързината и се кълняхме, че дори петел не би могъл да се свари тъй скоро. Толкоз повече, че свинята ни се виждаше много по-голяма, отколкото глиганът, сервиран преди малко. Но ето че Трималхион започна да се взира в нея все по-внимателно и по-внимателно и се развика: “Какво, какво, свинята не е изкормена? Не е, бога ми! Викай, викай по-скоро готвача тук!” Когато готвачът се яви натъжен пред масата и каза, че е забравил да изкорми свинята, Трималхион отново се развика: “Какво, забравил! Би помислил човек, че той никога не е пипал пипер и кимион. Съблечете го!” Незабавно готвачът бе съблечен и застана между двама мъчители. Всинца започнаха да се молят за него: “Случват се подобни неща. Молим те, прости му! Ако повторно го направи, никой от нас не ще се засдтъпи вече за него.” Аз останах жестокосърдечен и строг и не можах да се сдържа, но се наклоних към ухото на Агамемнон и му подшушнах: “Тоя роб трябва да е истински негодник. Да забрави да изкорми свинята! Не бих му простил, бога ми, дори ако би пропуснал да изкорми риба.” Но не и Трималхион, който, усмихнат, с разведрено лице, пак рече: “Понеже паметта ти е слаба, хайде изкорми я сега пред нас!” Готвачът, след като получи тогата си, взе ножа и разряза предпазливо корема на свинята вдясно и вляво. Веднага през разрезите, които се разшириха поради натиска извътре, се изсипаха наденици и кървавици.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по антична литература 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.