Лазаровден от Пиринския край


Категория на документа: Литература



Ой ти (...името) китко разшарена,

ногу си се рано разцветила,

и по си, ле, бърже прецветила,

не ти ле ежално за твоята майка,

за твойта майка и твойто татко,

за твойте братя и сестри,

И да ми е жално, що да чиня -

Църна земя лесно не се дига...

След богатото угощение на поляната следва надбягване на момичетата около стар параклис, които излязат първи, ще се омъжат най-напред. Този обреден момент пак подсказва женитбените желания. Завършек с песента " Койдена " с която се отправят към игралището в центъра на селото. Там играят и пеят песни с общо съдържание.
Отбелязаните гнезда очертаните мотиви не изчерпват цялото тематично - сюжетно разнообразие на лазарските песни от Пиринския край и мястото им в общобългарската песенна култура. Тяхното представяне изисква по- разгърнат тематично- художествен анализ.

Във всяка къща лазарките биват дарявани с пари, яйца и в накои петрички села за тях правят и баници. След като обиколят по този начин селото, лазарките оставят събраните продукти в дома на някоя от тях. С част от продуктите се прави обща трапеза, а останалото делят помежду си. Следобед всички лазарски групи се събират на площада и там играят пред всички. Хората гледат играта на лазарките, а някои от тях избират между лазарките бъдещите си снахи. След Лазаровден девойките слагат вече моминската премяна и могат да носят и накити.

През първите десетилетия на нашия век в изпълнението на лазарските игри настъпват известни промени, отнасящи се както до стесняването на тематичният кръг на лазарските песни, така и до отпадане на някои обредни моменти. Най-далеч този процес отива при реквизита. Така лазарките не ходят вече извън селото, не посещават къщите наред, а само тези, където има млади хора и малки деца.
Процесът на отмирането на обичая на отделните селища на Пиринския край протича неравномерно - в някои селища западането на лазарските игри започва непосредствено след 1900 г. ( с. Илинден, Падеш ), при други - след Първата световна война, когато в обичая взимат участие циганки, а при трети - към средата на 20 в., когато лазарките започват да играят с обикновени дрехи, привързани с червен пояс, и главите им биват окичени с китки и червени панделки (с. Гега ), и накрая при четвърти - лазаруването като обичай показва изключителна устойчивост. Тук лазарките, както и преди, играят с хубавите си премени и само вместо алените шамии слагат забрадки от различни цветове - розови, сини, зелени ( с. Пирин, Г. Сишица, Капатово ). В тези села обичаят се запазва до края на 60-те години на 20 век.

Лазаровден, един от празниците, предвестници на пролетта. Празник, с който се обръща внимание на наново раждащата се природа, начало на новия сезон, отнасящ се към облагородяването на майката Земя. Предимно празникът е свързан с женското начало. Участници в него са млади девойки. Може да се каже, че това е денят, в който по приет начин момичетата да се покажат, за да могат момците да си изберат невеста, предвид на дълбоко консервативния характер на обществото в миналото и до някъде запазило се в селските райони, и днес, нищо че живеем в 21 век.

На фона на забързаното ни ежедневие, доста често забравяме, че сме българи, че си имаме свои традиции и обичаи. Нещо повече. В последно време се забелязва, че загърбваме родното и взимаме чуждото. С какво по-хубаво е чуждото от нашето? Възприемайки чуждите обичаи и традиции, сами се заличаваме като народност и нация. Възпитавайки българското още от най-ранна детска възраст, можем да се преборим с тази тенденция на самозабрава. Потапяйки се в дълбините на родните празници, преоткриваме един нов свят, виждаме начина на живот на онези, съхранили в себе си българщината. По такъв начин полагаме основите на нещо, което в последните години е позабравено - любовта към родината, към Майка България. Именно в невинността на едно дете по-лесно може да се влее тази любов, а от там и да се роди един по-добър човек-родолюбец, такъв, който да може да даде нещо на отечеството, да се премахне тази злоба, натрупана в хората, за да се постигне заветната цел - един по-добър свят. та нали казват, че в децата е бъдещето. Дали тази любов ще се съхрани, зависи от самите нас, от тези, които подрастват. Възможно е с годините и те да се влеят в общия поток на самозабравата, но е много по-вероятно това да се случи, ако основата не е положена.Ние, като възпитатели, трябва да положим тази основа в началото,така, че да съхраним и запазим българското (обичай, традиция, празници, и ритуали), защото то е в основата на възпитанието на всяко подрастващо поколение " Дърво със здрави корени - не се страхува от бурята".

Литература: БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ ; Етнографски институт с музей ; ПИРИНСКИ КРАЙ ; Етнографски, фолклорни и езикови проучвания.

??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лазаровден от Пиринския край 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.