Лазаровден от Пиринския край


Категория на документа: Литература


(с. Габрене )

С уподобяването се постига нежна топлота и неподправен лиризъм, изказани пестеливо.Началото на моминството, когато малките момичета символично навличат невестинската носия, с която лазаруват, е предмет на целия лазарски песенен цикъл.

Сива ми, бела гълъбица,

На бел Дунав вода пие.

Сви се сокол да я дигне,

Майка му се милно моле:

-Мили ми сокол, мило чедо,

Не ми дигай ти ниранджа,

Нек ми расне, да порасне,

Да си я майка юглаве.

(с. Г. Сушица)
Женитбените трепети са обхванали момъка, чиято уста е погоряла като " кора лимонкова" за момата "от малата".

Тук ми казаха, Лазаре, мома хубава,

Мома хубава, Лазаре, мома гиздава,

Женена ли е, Лазаре, годена ли е,

Ни е женена, Лазаре, ни е годена.

(с. Габрене, Капатово )
Построена на десетосричен стих с трисрично обръщение в средата, песента е възхвала на момината хубост и желанието за женитба. Честа срещана е и лазарската песен на дете с общия за цялата страна мотив " Лаленце се люлее..." Момата, уподобена на блага ябълка, е желана в бъдещото семсйство.

Ранила майка блага ябука,

Уна га ране, други а мамят,

Свекър я маме сус златен пръстен.

Свекърва я маме сус ален гердан,

Юнак я маме сус бели пафти.

( С. Капатово, Н. Ходжово)
Явно това е психическа подготовка за бъдещия семеен живот. На млада жена се пожелава да добие мъжко дете, да го облече със зелено и на портите " да пречека малки моми лазарки " (с. Капатово), а на момък и девойка - задомяване и щастлив брачен живот.

Ой, Лазаре, Лазаре

Тука първо дойдохме,




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лазаровден от Пиринския край 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.