Лазаровден от Пиринския край


Категория на документа: Литература


ЮЗУ "Неофит Рилски" - Благоевград

Факултет по Педагогика

Курсова работа

Тема:

Празнично обредна система.

" Лазаровден от Пиринския край

Изготвил:
Виолета Димитрова

Лазаровден от Пиринския край

Един от жизнерадостните и обичани пролетни празници е Лазаровден. Той е винаги в събота преди Връбница.В него взимат участия предимно моми, а някой села и момичета от 8 до 12 години (с. Г. Сушица, Г. Порой ).Приготовленията за празника започват по-рано, още от Сирни заговезни, когато момите се събират в дома на някоя възрастна жена, която добре знае лазарските адети "обичаи" и песни. Там те разучават лазарските песни, приготвят лазарските премени и избират помежду си една за водачка на групата, която в отделните селища на разглежданата област има различни наименование - изводачка (с. Гега, Капатово, Г. Порой), извождачка (с.Г. Сушица) и чаушка (с.Габрене). За водачката на лазарската група се избира лична мома, която е вече лазарувала, не е срамежлива и е гласовита. Тя също трябва да умее да води лазарското хоро. Лазарките ходят по 5, 6, 7 в група и по махали, така че в едно село може да има по няколко лазарски групи.

Лазарките в Пиринския край са облечени в местна празнична моминска носия, в която същевременно има и елементи от невестинско облекло (накити, червен пояс със сребърни пафти и т. н. ). Отделните компоненти на лазарската премяна са еднотипни по своя състав в разглежданата облас , обаче те твърде се различават по терминология и отчасти по тяхната украса. Лазарките са облечени с бели везани кошули ( в с.Тешово с руби), върху които слагат сая или антерия (с. Г. Порой). Върху кошулята и саята връзват тъкана престилка, наричана перегач ( с. Г. Порой, Габрене, Гега ), скут ( с. Пирин ) и ирам ( с. Долен). Отгоре слагат лазарски пояс,специално тъкан за празника.
В края на 19 в. и началото на 20 в. лазарски пояс тъкат две жени - майка и дъщеря или свекърва и снаха - през нощта, без да продумат нито дума. Лазарският пояс се предава от поколение на поколение ( последното само в петричките села). Поясът е различен в отделните селища - той е или тъкан на резки (с. Долен, Капатово), или е червен (с. Пирин, Г. Сушица), или сребърен, изшит със сърма (с. Г. Порой, Пирин). Поясът се закопчава със сребърни пафти. Отпред или по хълбоците върху пояса и престилката са закачени тъкани кърпи, наричани ялъци (с. Габрене), кръпчини (с. Гега), пошове ( с. Капатово, Пирин, Г. Сушица). На главите си лазарките имат копринени шамии (алени или розови), отстрани украсени с китки от градински цветя, наричани също чомбри, същите шамии са богато украсени с нанизи от маниста (с. Капатово, Пирин, Г. Сушица) или кавраци (с. Гега). В някои сандански села (с. Г. Сушица, Пирин ) едните от лазарките носят на главите си чомбри, а другите - слагат тасове ( тас украшение за глава, оформено във вид на диадема с нашити плътно върху тъмен плат дребни сребърни монети). В с. Тешово и Парил лазарките слагат на главите си капи, по същия начин украсени с китки от градински цветя.

Сутринта на празника всички лазарки, облечени в приготвените от рано премени, се събират в дома на водачката на групата. Оттам , водени от нея, тръгват да обикалят нивите край селото, като пеят лазарски песни. След това ходят по къщите, където играят и пеят песни, в които наред с темата за плодородие по ниви и стада широко е застъпена и темата за здраве и предстояща женитба. Лазарките пеят песни за орач, за възрастна жена, за ерген, за мома, за малко дете и други. Специално внимание заслужава лазарския обреден фолклор , който до 50-60 -те години е битувал в естествената си среда, но изоставянето на практиката дава отражение и в песента. Този жизнеотвърждаващ пролетен празник е свързан със събуждането на пролетта. Характерно за лазарските песни е величалният характер, а основна тема е сговорът в семейството, плодовитостта и женитбените мечти. Редица песни предават моминските грижи и тревоги от настъпващия празник, който ги заварва неподготвени - "ризата ми в памуко, сукмано ми фов вълната" (с. Покровник ). Тревогата иде от това, че не е "руба ле праила".

Леле, мили Лазаре,

Каде си ми воювал?

Воювал съм, воювал

В царовите градини,

Що работи царицата?

-Мажко дете държеше,

Шапчици му шиеше.

(с. Габрене )

Честа тема в песните е и задявката между мома и момче.

А, бре момче, зайгоринче

Кат ми йодиш ут Зайгоре,

не найде ли нейде цвете

да набереш, да донесеш

на момите лазарки.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лазаровден от Пиринския край 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.