Лабиринтът през вековете


Категория на документа: Литература


СПЕЦИАЛИЗИРАНО ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ ПО БИБЛИОТЕКОЗНАНИЕ И ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ

КАТЕДРА „КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО”

ДИСЦИПЛИНА „ТЕОРИЯ И ИСТОРИЯ НА КУЛТУРАТА”

РЕФЕРАТ

ЛАБИРИНТЪТ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Лабиринтът, като обект на изследване, предлага възможности за разнообразно и разностранно проучване, не само поради богатата литература, която съществува както в книжен формат, така и в по-достъпен интернет вариант, но и поради своята дълга и интересна история. Въпреки големия интерес, който предизвиква в продължение на стотици години, около лабиринта все още витаят неразкрити и трудно обясними тайни. От научна гледна точка са документирани множество конкретни обекти, намиращи се на територията на Европа, Азия, Северна Африка и на други места от земното кълбо, анализирани са формата и видът на откритите различни лабиринти, преосмисляни са смисълът и значението на символиката му. И все пак – лабиринтът, като източник на познание и вдъхновение, не се е изчерпал, дори напротив – обогатил се е и се е разраснал, защото човекът и човешкото съзнание са неговата храна. Лабиринти са съществували през отделни епохи, в десетки култури, сред твърде различни по бит и светоглед хора. Трудно е да се каже категорично дали става въпрос за традиция и приемственост или по-скоро за културни влияния и взаимодействия, още повече, че конкретни видове лабиринти са били характерни за всяка култура. По-склонна съм да смятам, че в същността си лабиринтът представлява едно цяло, което обаче е интерпретирано и пресътворявано по различен начин от отделните народи и техните култури. Според мен е грешно да се приема една линейна представа за възникването и развитието на лабиринта от древността до днес. Възможно е да е имало не едно „изобретяване” на лабиринти, вероятно свързано със съответно ниво на познание на „посветените” на дадена култура и духовните нужди на „непосветените”.

Произходът на думата „лабиринт” се проследява до времето на древногръцкия историк Херодот, който в своята „История” разказва за построения в Египет комплекс, наречен „Лабиринт”. След Херодот и други древногръцки класици споменават този комплекс. На една плочица, намерена в Кносос и изписана с Линеар-Б, се разказва за господарката на Лабиринта. В легендата за Тезей и Минотавъра, описана в „Илиада”, се говори за лабиринта, като за съоръжение, от чиито лъкатушещи коридори никой не е успял да излезе. Това са и най-старите писмени свидетелства за създадени лабиринти. Самият произход и значението на думата „лабиринт” не са изяснени, като въпросът остава отворен за предположения. Факт е обаче, че съвременната дума „лабиринт” е на повече от две хиляди години, преминала в латинския език като „labyrinthus”, а от него и в днешните западноевропейски езици в почти непроменена форма. На френски, освен „labyrinthe”, често се използва и думата „dédale”, идваща от името на строителя на Критския лабиринт – Дедал, като и двете означават място, където можеш да се заблудиш и изгубиш. В английския език също се употребяват две думи: „labyrinth” и „maze” (доста често и „hedge maze” или „turf maze”), които са имали синонимно значение, но всъщност назовават различни типове лабиринти – първата се отнася до класическия тип лабиринти, а втората – до съвременните видове градински лабиринти. Общоприетото тълкуване на понятието е свързано с изобразяването или построяването на обект със сферична форма, имащ вход и център, до който се достига по непрекъсваема и извита пътека.
Разбира се, днес съществуват десетки разновидности на формите, размерите, материалите и техниките за рисуване или изграждане на лабиринти. Най-различни са и приложенията му в съвременния живот – от стотиците видове игри до използването му за лекуване на специфични заболявания при деца и при хора с психологически проблеми. Също така смисълът, в който се употребява самата дума лабиринт днес, е по-модерен и се отнася за конкретни обекти, като например мегаполисите, или се използва в по-малка или в по-голяма степен като метафора за всякакви усложнени и заплетени ситуации, мрачни и стресиращи състояния, неясни и нелогични събития и т.н. Днес лабиринтът е символ на абстрактното, на духовното лутане, на пътуването през живота в търсенето на собственото „Аз”. През ХХ век се развива практиката за т.нар. вървене през лабиринт, който най-често е с класическа форма и е изработен от естествени материали като камъни, или е върху тревна площ. Смята се, че практикуването на подобно ходене спомага за подобряване на енергийното равновесие на човешкото тяло и укрепване на психическото здраве. Това обяснение е свързано с идеята за създаваното специфично енергийно поле, дължащо се на скритата спираловидна форма на лабиринта и въздействащо върху човешките енергийни центрове. Пътеките на лабиринта могат да се използват за психологическа и духовна промяна, основана на личното преживяване на вървенето през лабиринта или на очертаването с пръст на нарисуван такъв, на английски „finger labyrinth”, използван при релаксиращи и медитационни практики.

За мен беше доста изненадващо да открия, че са минали повече от десет години от основаването на Обществото на лабиринта или The Labyrinth Society, през ноември 1998 г. в САЩ. То е съставено от независими членове от всички части на планетата, които активно се занимават с изучаването и посещаването на лабиринтите от цял свят. Неговото мото е „Да подкрепяме всички, които създават, поддържат и използват лабиринти и да служим на световната общност чрез осигуряване на образование, връзка с глобалната интернет мрежа и възможности за изживяване на промяна”. На интернет сайта могат да се открият много допълнителни сведения за историята и дейността на Обществото, какви са новините и събитията, може да се прочете повече информация за лабиринта и проектите, в които участва организацията.

В чуждоезиковото интернет пространство съществуват не малко добри сайтове, съдържащи най-разнообразна и полезна информация за много от аспектите на лабиринта, като произход, история, типология, линкове към други сайтове, дори библиографски списъци с литература, отнасяща се до конкретната тематика. Някои от тези списъци са по-подробни, други са по-кратки, но по-важното е, че тези ценни данни са систематизирани и описани, така че заинтересованите да могат сами да се запознаят по-пълноценно със същината на лабиринтите. И въпреки това, моите източници са почти и изцяло само сайтове, тъй като от България достъпът до подобни информационни ресурси не винаги е сигурен, но дори е и невъзможен, поради причини, които няма да споменавам тук. И тъй като с материалите от Интернет трябва да се борави предпазливо, съм се стремяла да включа данни, потвърдени от повече от един източник. Смятам, че за рамките на настоящата работа, тези източници дават една основна представа за лабиринта през вековете, като усилията ми са насочени към максимална систематизация и описание на подбраните данни по темата. Ще се спра накратко върху някои от основните моменти от развитието на лабиринта от Бронзовата епоха до началото на ХХІ век. Ограничавам се в споменаването и разглеждането само на най-древните лабиринти и на лабиринтите от ареала на Европа, тъй като обемът е ограничен, а и един по-разширен преглед на лабиринтите от цял свят изисква много по-подробно запознаване с литература, намираща се предимно извън пределите на България.

Най-древните лабиринти. Египетският и Критският лабиринт

Най-старите свидетелства за лабиринти са от преди около 4000 години и представляват издялани в скали изображения, най-често намирани в пещери в Испания, Италия, Португалия, Сардиния, Ирландия, Малта, Великобритания, по долината на река Дунав, край Егейско море и др. Тяхната датировка е несигурна, като се допуска, че някои могат да бъдат дори с хиляди години по-стари от приблизително определения отрязък 2500-1800 г. пр.н.е. Наблюдават се сходства във формата на лабиринтите – кръгла, със седем концентрични пътеки. Местата, където са изсечени каменните лабиринти, се считат за свещени не само от учените, но и от самите им създатели. От този ранен период, освен лабиринтите върху каменни повърхности, са оцелели и останки от керамика с рисунки на лабиринти и рисунки по стени. След началото на Бронзовата епоха направата на издълбани върху камък лабиринти се преустановява.

Класиците на античния свят определят Лабиринта на Египет за едно от чудесата не само в Египет, но и в тогавашния им познат свят. Херодот първи разказва за грандиозния комплекс, който е видял със собствените си очи. Няколко века по-късно Страбон също прави описание на древната сграда, като дава по-точни сведения за местоположението й. Смята се, че само двамата наистина са посетили Лабиринта, въпреки че за него говорят и още редица автори от късната античност. През ХІХ век се провеждат няколко експедиции в търсене на египетски старини, и в частност – на Лабиринта. Но бащата на съвременната археология, професор Уилям Петри, потвърждава през 1888 г. местоположението на Лабиринта след мащабни разкопки в околността. Той открива едни от ориентирите – в античните текстове се казва, че невероятният комплекс се намира край т.нар. Черна пирамида, построена от фараон Аменемхет ІІІ, намираща се в близост до езерото Моерис (наричано на египетски Великото езеро) и Града на крокодилите. Лабиринтът е бил близо 300 м дълъг и около 250 широк, като в неговата площ са можели да се поберат известните храмове от Карнак и Луксор. Целта, с която е построена тази огромна сграда и истинското й предназначение все още не са потвърдени със сигурност, като предположенията са свързани с функциониращ храмов и погребален или административен комплекс.

Може би най-известният лабиринт от всички съществуващи е този на остров Крит, построен от Дедал по заповед на цар Минос. В легендата се разказва още, че царят поставил задача на Тезей да убие Минотавъра, чудовището, обитаващо лабиринта. Но истинската трудност се състояла в това, че никой човек преди не е успявал да се пребори с обърканите безбройни коридори и не е излязъл жив от там. По-нататък историята става още по-интересна, когато дъщерята на царя обиква Тезей и му помага чрез хитрост да изпълни заръката на баща си. „Нишката на Ариадна” остава в историята като символ на надеждата, че изход винаги съществува, независимо от сложността на положението. Легендата е била описвана много пъти, като някои от версиите й се различават съществено едни от други. С откриването, направено от сър Артър Еванс през 1900 г., на двореца на легендарния цар Минос се потвърждава от части и легендата. Но не са открити реални следи от самия лабиринт, въпреки изображенията върху страните на монети, представящи символа на лабиринта в стилизиран геометричен вид, съдържащ седем пътеки до центъра и красивите фрески на лабиринти, оцелели върху части от стени.

Лабиринтът в Римската империя

Плиний споменава за няколко лабиринта, сред които е и единствената, описана от древните писатели, гробница на етруските, намираща се край римския град Клузиум, дн. Чиус(з)и, Италия. Тя е привличала вниманието със своя подземен лабиринт и с уникалната си архитектура. В нея е бил погребан великият етруски пълководец Ларс Порсена. Според описанието на Маркус Варо гробницата представлявала квадратен монумент от обработени камъни. Входът й отвеждал в подземията на лабиринта, в които човек без нишка от конец, която да го отведе обратно до изхода, не можел да излезе сам. Над земята се издигали четири пирамиди, разположени по ъглите и една в самия център. На друга, по-висока площадка, построена срещу входа, имало още четири пирамиди в краищата, а по средата върху кръгла форма – общо пет, като централната била най-висока.

Из цялата територия на Римската империя се намират красиви подови мозайки с изображения на лабиринти, които станали един от най-разпространените символи. Тези мозайки се срещат основно в периода от 165 г. пр.Хр. до около 400 г. сл.Хр., като повечето от тях представляват само отделни фрагменти, други са силно повредени, но някои са почти изцяло запазени. Рисуването на Тезей и Минотавъра в центъра на лабиринта се превръща в традиция, продължила развитието си и през Средновековието. Въпреки откритите лабиринти от класически тип, римските майстори променят и усложняват конструкцията на познатия от две хиляди години модел на лабиринта. Правени са различни опити за класифицирането на отделните видове римски лабиринти, но днес те се разделят на меандър, серпентина (змиеподобни) и спирални, с изключение на по-сложните лабиринтови комплекси. Все пак преобладава броят на малките изображения на лабиринти, които вероятно са служели за съзерцание или са имали защитна функция. Известни са от това време и доказването на ездачески умения чрез преминаването на лабиринт, наподобяващ съвременните лабиринти върху тревни площи, както и играна от деца игра. Разпространеността на символа на лабиринта из цялата империя и придружаващата го митология имали значение за пренасянето му в Северна Африка, Близкия Изток, както и в Южна и Западна Европа, но въпреки това в малка степен тази традиция е продължена, като не успява да се вкорени в културата на народите, обитаващи тези региони и след разпадането на империята.

Лабиринтите в християнските храмове на Европа от Средновековието

Споменаваните от древногръцките и римските автори легенди за лабиринта са в основата на по-нататъшното му развитие в Европа. Той се възприема бързо сред все по-широко разпространяващото се християнство, превръщайки се в част от неговата символика, архитектура и философия. Т.нар. молитвени лабиринти служат не само за украса и декорация на подовете на храмовете, но и се използват за молитва и връзка с Бог на високо духовно ниво, като поклонниците вървели на колене през лабиринта. Това вървене от изхода до центъра и обратно било възприемано като равнозначно на поклонническо пътуване до Йерасулим. Лабиринтите се ситуирали винаги в западната част на храмовете, тъй като в тази посока слънцето залязвало и от там идвали и демоните, които обаче попадали в лабиринта без да могат да излязат и да навредят на хората. Някои от лабиринтите били със значителни размери, други не толкова големи, различавали се също и по вътрешната си конструкция, но характерното за всички било, че съдържали единадесет концентрични пътеки, т.е. с четири повече от по-древните класически лабиринти.

Като един от най-старите примери за църковен лабиринт е този, намиращ се в древната базилика Сан Репаратус, Алжир, за която се предполага, че е строена в началото на ІV в. сл.Хр. Лабиринтът се намирал в близост до северозападния вход и бил с големина приблизително около 2 м и половина. Подобни лабиринти, разположени върху подовите настилки на църкви или по стените, се срещат по-късно след Х в. из територията на Италия и Франция. Италианските лабиринти били по-малки от тези във френските катедрали. Повечето от документираните лабиринти имали в центъра си изобразени Тезей и Минотавъра, или някакви други писмени послания. Запазени са лабиринти в църквите от Лука, Павиа, Пиаченца, Кремона, Рим, Равена и във френските катедрали от Поатие, Амиен, Реймс, Байо, Шартр, Сен Омер, Тулуза, Арас, Оксер, Сен Куентин. След ХІV в. започват да се предприемат действия за заличаването и унищожаването на лабиринтите от християнските храмове от страна на духовниците и вярващите. Лабиринтите били възприемани като символ на всичко зло и грешно, напомняйки за езическите времена. Оцелели само няколко лабиринта, а част от останалите били реставрирани през ХІХ в.

Един от най-знаменитите и красиви лабиринти, посещаван от хора в продължение на стотици години и който е оцелял от унищожение, е лабиринтът в катедралата на Шартр. Той е разположен в центъра на основния кораб на катедралата, като през по-голямата част от годината е покрит с килими и столове за посетителите. Открива се най-често в петъчни дни от Великден до септември или по време на събития и служби. Но само на 24 юни, в деня на лятното слънцестоене или Еньовден, е позволено на посетителите да вървят през него. Предполагаемото време за създаването на лабиринта е в началото на ХІІІ в., като точна дата не може да бъде определена, тъй като не са запазени никакви документи и не е ясно в кой етап от строежа на катедралата е изграден той. Дължината му диаметрално е приблизително към 13 м, а разгънат – около 150 м. Лабиринтът е изработен от редуващи се сини и бели каменни павета, подредени в концентрична форма, съставена от общо дванадесет пътеки, включващи и центъра му. Създателите на катедралата и лабиринта поставили в центъра му медна плоча, върху която е била изобразена битка между Тезей и Минотавъра, но която плоча днес не е запазена, тъй като по време на френската революция е махната и претопена за направа на оръжие. Поради тази причина не е сигурно каква точно е била митичната сцена, но се предполага, че не се е различавала особено от разпространените през ХІІІ в. изображения. Твърде интересни са т.нар. „лунни месеци”, обграждащи най-външния кръг на лабиринта. Те представляват редуващи се тъмни и светли форми, назовавани различно, но останали с това име, тъй като се смятало, че са свързани с лунния календар и всъщност са служели за изчисляване датата на Великден. Днес това твърдение е доказано като погрешно, но не е предложено и някакво по-правдоподобно, относно тяхното евентуално предназначение. Не са открити и никакви сведения или обяснения за това как е бил използван лабиринтът или каква е била причината да бъде създаден изобщо. От по-късно време, в края на ХVІІ и началото на ХVІІІ в., има съхранени описания на практикувано ходене на колене от вярващи и поклонници, превърнало се постепенно в духовно изживяване. Известно е, че в други катедрали през ХІV в. и по-късно на Великден, около лабиринти са били провеждани игри или танци от духовенството. За Шартр подобни сведения обаче не са открити, а катедралата и до днес пази тайната на лабиринта.

Тревните и градинските лабиринти

Тревни лабиринти са били намирани из Британските острови, старата Германска империя, Дания и Южна Швеция. Те представляват красива и сложна форма от подрязана трева и плитки траншеи, чийто заплетен модел оформя една единствена пътека от входа до центъра на лабиринта. Размерите им били между 9 и 18 м в диаметър, а дизайнът им бил интересна комбинация между класически и средновековни модели. В миналото подобни лабиринти са били тясно свързани с провежданите ежегодни панаири в селските области или с други местни празненства. Повечето са били намирани в селищните зелени площи или в близост до църкви, но понякога и на отдалечени хълмове и други места. Някои от лабиринтите са постоянно поддържани от хората в продължение на много години и днес са историческите примери. Свидетелствата за подобни лабиринти от преди късното средновековие ХІІІ-ХІV в. са нищожни. Интересно е, че са документирани доста повече лабиринти от ХVІ и ХVІІ в., отколкото от ХІХ в. Днес популярността на този вид лабиринти е наистина много голяма, като те могат да се срещнат из цял свят в парковете, детските и спортните площадки, по хълмовете, както и в градини на частни домове или исторически забележителности. С история, която може да се проследи до късните средни векове, объркващите лабиринти (на англ. ез. „mazes”) били с по-прости форми в началото, а в последствие претърпяли периоди на бързо развитие. Най-ранните лабиринти в дворцовите градини били разработени въз основа на средновековните модели, но преподреждайки и пренареждайки стените, така че да се оформи лабиринт с повече възможни пътеки за избор, които често били задънени и без изход.
Създадените градински лабиринти представяват едно богато многообразие от типове и видове, понякога съчетавани помежду си в сложни комплекси, които не подлежат на определяне, но като цяло са изведени пет основни типа лабиринти: простосвързани; сложносвързани (увеличаващосвързани); триизмерни; условнодвижещи се и интерактивни. Т.нар. простосвързани лабиринти са съставени от една непрекъсваема стена с много разклонения и кръстопъти. Лабиринт от този тип, чиято стена, заграждаща центъра е свързана с външния кръг, може да бъде успешно изминат ако допрем ръката си до стената. Вторият тип лабиринти надграждат като ниво на трудност простите, тъй като при тях центърът се намира в изолиран „остров”, отделен от останалите, като фактически се получава твърде сложен лабиринт с малко задъдени пътеки. Концепцията за триизмерните лабиринти съществува още от ХІХ в., но напрактика се реализира след 1980 г. Традиционните лабиринти от жив плет могат да изглеждат триизмерни, но пътеката е двуизмерна. Чрез добавянето на мостове между отделните лабиринтови „острови” се усложнява и структурата, като някои от тези „острови” могат да бъдат достъпни само по мостовете. При лабиринтите с условно движение следващите ходове на посетителите се определят от общите правила или с указания, дадени за текущата им позиция. Тези лабиринти са истинско предизвикателство за човешкия интелект и забавлявайки посетителите им представят различни математически и научни идеи. Интерактивните лабиринти са и най-съвременният тип, като най-често се отнасят до увеселителни паркове или други атракции за туристи.
Каменните лабиринти на Севера

През ХІХ в. във Финландския залив, южната част на Лапландия и източното крайбрежие на Швеция са открити едни от първите каменни модели на лабиринти, направени от дребни или по-големи речни камъни. Някои от тези фигури имали по един център, други по два, а някои нямали изобщо. На остров Готланд е намерен лабиринт с големина от около 18 м, който прилича много на изобразения върху монети от Кносос кръгъл лабиринт. Подобни лабиринти от камъчета, понякога и с кръст в центъра, са открити както в Исландия, така и в Брандербург, Германия и Дания. Употребата на символа на лабиринта е обща черта на северните народи, присъща им отпреди Норвежката инвазия в Британия. В действителност, на север историята на лабиринта се проследява стотици години назад във времето. До днес навсякъде в Скандинавия са открити подобни каменни лабиринти, наброяващи около 500 обекта. От там лабиринтите са се разпространили и в Исландия, Естония, Арктическа Русия чрез скандинавски заселници или търговски контакти. В Нортъмбърланд, Северна Ангрия са открити скални гравюри на кръгови лабиринти, свързани помежду си с линии/канали, които свършват в чашковидните им центрове. Произходът и предназначението на тези изображения не са изяснени. Много подобни скални гравюри са открити и из други части на Великобритания, Ирландия, Бретан, Алпийския регион на Италия и Средиземноморието. В Скандинавия също така са много разпространени и лабиринтите в църквите. Почти всички документирани лабиринти се отнасят за периода между края на ХІV и началото на ХVІ в., с изключение на определяния за уникален лабиринт в Гринст(щ)ад, Швеция, за който се предполага, че е изработен в началото на ХІІІ в. Повечето от тези лабиринти са били рисувани за декорация на таваните и стените или като фрески директно върху токущо нанесената мазилка. За разлика от лабиринтите на юг, северните се отнасят към класическата форма или представляват нейни развити модели.

Направеният дотук кратък преглед на основните периоди от историята на лабиринта и неговата типология убедително утвърждават универсалната му природа, представяйки го като един неизменно присъстващ елемент в различни култури, устоял на преходността и забравата. Изключително интересно е да се проучва написаното от античните автори до съвременните изследователи, относно развитието на лабиринта от Античността до началото на ХХІ век. Не би могла да се изгради правилна оценка на значението и същността на лабиринта без да се изследват неговият генезис, етапите, през които е преминал и модерното му интерпретиране и разбиране. Трудността, която съществува е свързана с многообразието и многоаспектността на цялостната проблематика, отнасяща се до въпросите за историята на лабиринта през вековете, като целенасочено само бегло споменавам за по-модерните видове лабиринти. В разработката съм обърнала по-голямо внимание върху тези моменти, които съм преценила като основни за добиването на една по-обща представа за лабиринта. Разбира се, останали са и твърде неизказани неща, които може би е трябвало да включа, но тази работа не претендира за пълна изчерпателност. Ще кажа само, че света на лабиринта е толкова богат и неизчерпаем, че със сигурност не съм успяла да уловя и напиша всичко важно и съществено. И все пак ще се опитам с няколко изречения да обобщя информацията и да направя съответните изводи.
Въпреки че проблемът, относно произхода и „създаването на първия” лабиринт, е неизяснен, наблюдаваното осезателно присъствие на символа на лабиринта в културата и социалния живот на хората още от Бронзовата епоха и лабиринтите в пещерите до ХХІ в. и модерните лабиринти, говори за неговата историческа и културна приемственост, базирана на знанието на предците. Античните автори поставят началото на тази приемственост през вековете, тъй като техните описания за лабиринта предават спомена на жителите на Римската империя, които омагьосани от тайнствеността на неговата символика го превръщат в един от най-разпространените символи в империята. През Средновековието интересът към лабиринта намира израз в най-свещените за християните места – божиите храмове. Следващата стъпка е изграждането на тревните и градинските лабиринти, станали изключително популярни и атрактивни през ХХ в. На Север лабиринтите също са значително разпространени. Но лабиринтите, принадлежащи към различните култури и съществуващи едновременно или в отделни епохи, имат свои особености и различия помежду си. Така че споменатата приемственост се изразява най-вече в съхраняване и предаване на символа, част от културната памет на европейските народи. И макар този символ да е претърпял изменения, именно неговото постоянно развитие при различни условия и през различни времена е довело до по-цялостното му изучаване и осмисляне.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лабиринтът през вековете 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.