Културно-просветна дейност в Плевен през епохата на Възраждането


Категория на документа: Литература


 ВТУ "Св. св. Кирил и Методий"

КУРСОВА РАБОТА

ПО

ВЪЗРОЖДЕНСКА ЛИТЕРАТУРА

Изготвил: Христо Йосифов, II курс

Специалност: Българска филология

Велико Търново 2014
Kултурно-просветна дейност в Плевен през епохата на Възраждането

I. Развитие на учебното дело

До първата четвърт на XIX в. книжовният и просветния живот в Плевен се определя от дейността на няколко килийни училища. Те биват създавани по различно време към метосите на Рилския, Карлуковския, светогорските и божигробските манастири в града. От имената на килийните учители са известни тези на йеромонах Теофан от Карлуковския манастир, на дякон Макарий от Рилския манастир и Хрисант.1
По значима книжовна проява е преведената през 1814 г. книга "Александрия" от Спас Попхристов и Лазар Димитров от Плевен. Тази книга с историко-легендарен характер, в която се разказва за живота на Александър Македонски, е четена от плевенчани с огромен интерес. Известно е, че е разпространявана чрез преписи и в други краища на България.2
Появата и развитието на светските училища, които изместват килийния тип училище, са наложени от нуждите на живота. На представителите на зародилата се българска буржоазия - занаятчии и търговци, са необходими потребни знания, които да използват в стопанската си дейност. Наред с общата си грамотност те трябва да притежават определени знания по аритметика, география, естествознание, стокознание и сметководство, за да имат по-пълна представа за отделни по-близки и далечни страни и народи, за да могат да водят търговските си тефтери и кореспонденции по изискванията на модерната европейска търговия.
Първите стъпки към светското образование в Плевен датират от 1824 г. Данните сочат, че учител в града през тази година е дякон Харисант, част от издръжката на който е поета от църковното настоятелство, т. е. той е "отчасти общински" учител. През 1825 г. учител е вече светско лице - Николай Московецът. Той обучава учениците си в къщата на Илия Печигаргов, а от 1831 г. в построената от общината училищна сграда. Интересно е прозвището на този учител, но засега не е уточнен произходът му. С неговото учителстване се поставя началото на светското училище в Плевен, макар че някои от килийните училища продължават дейността си. Наред с църковното обучение, характерно за килийните училища, Николай Московецът преподава на учениците си смятане, свещена история и география3. Той учителства до 1834 г. Първоначално общината му плаща по 800 гроша годишна заплата, а след това - по 1200 гроша. За помощник на "даскал Николай" за учебната 1832-1833 г. е назначен "даскал Войчо" със заплата 330 гроша, а през следващата - даскал Иван. Наемането на втори учител е наложено поради нарастване броя на учениците. Интересно е да се отбележи, че увеличението на ученици се дължи на записването на деца от съседните на Плевен селища. От запазена сметка за заплатените от родителите училищни такси за времето от 1832 до 1834 г., събирани по демократични-
подоходния принцип от 5 до 15 гроша, се вижда, че има ученици от с. Турски
Тръстеник (дн. гр. Славяново), с. Свинар (дн. с. Садовец), с. Вълчитрън, с. Пордим (дн. град), че и от Ловеч.4
Кратка, но ясна представа за характера на училището по това време ни дава писаното от големия възрожденски просветител и обществен деец Неофит Бозвели. Във връзка със събирането на материали за своята отечествена география той посещава Плевен през 1834 г. и отбелязва, че градът има "Славянобългарско, добропорядочно училище" 5.
Отличителна черта в съдържанието на учебната му програма е изучаването на аритметика. Свидетелство за това е големия брой спомоществователи, записани от Плевен за издадената в 1833 г. "Аритметика" от Христаки Павлович и за "Аритметическое руководство" на Неофит Хилендарски и Емануил Васкодович, отпечатано в 1835 г. 6
В началото на 1835 г., както пише Ю. Трифонов, за учител е назначен хаджи Георги Ламбринов, и то с годишна заплата 1400 гроша.7 Георги Ламбринов е родом от Търново, а в Плевен дошъл от Ловеч. С известни прекъсвания той учителства в Плевен докъм 1870 г.8
Началото на учителската дейност на Г. Ламбринов в Плевен съвпада по време с откриването в 1835 г. на Габровското взаимно училище, с което започва нов етап в развитието на българското училище през Възраждането. Пример за променено отношение към образованието, новатор в учебната организация и в методиката на преподаване, Габровското училище се превръща в образец на начално училище.
Оценявайки необходимостта от издигане нивото на учебното дело в града, плевенчани последват примера на Габровското училище. Докато през 1841-1842 г. се строи специалната сграда на взаимното училище, общината изпраща учителя Г. Ламбринов в Габрово да изучи взаимоучителната метода. Едновременно с това през 1842 г. за учител е назначен и Кесарий Попвасилев. До идването си в Плевен К. Попвасилев учителства в Панагюрище и Пазарджик. На него било предоставено ръководството на училището и обучението на по-големите ученици, а на Ламбринов и Д. Грънчаров - начинаещите.9

II. Плевен - център на първото светско девическо училище

В българската историография, а също така и в историята на образованието и педагогическата мисъл, с малки изключения, е утвърдено мнението, че създаденото в Плевен първо светско девическо училище през Възраждането е открито през 1840 г. Главният и единствено използван досега източник за това събитие и за биографията на първата светска учителка е публикуваната през 1897 г. кратка биографична статия за Анастасия Димитрова10. Посоченият от автора факт, че в основата на работата му стоят данните, съдържащи се в изпратеното до него писмо от Анастасия Димитрова, която се намира в Ерусалим, и сведенията, събрани от нейни съвременници в Плевен, дава основание на изследователите да не се отнасят критично към твърдението му, че първото светско девическо училище е открито в Плевен през 1840 г. Още повече, че до 1959 г., когато Иван Снегаров публикува архива на Райно Попович11, науката не разполага с други източници по този въпрос. В този труд Снегаров посочва, че първото светско девическо училище не е открито в 1840 г., тъй като през тази година Анастасия Димитрова е изпратена да учи в Калоферския манастир, където престоява до есента на 1841 г.12 На този факт той обръща внимание и в издадената през 1961 г. История на България13, но и след това изследователите продължават да сочат 1840 г. за начало на светското девическо образование.14
И, макар че на този въпрос вече е посветено отделно изследване15, с оглед характера на настоящия труд, се налага отново да спрем вниманието си на него, базирайки се преди всичко на информацията от няколко документа от архива на Райно Попович.
В писмо с дата 14 февруари 1838 г. на врачанския епископ Агапий до Райно Попович в Карлово се казва: "Майка ми преди години взе момиче на един беден човек и го научи на езика (гръцки) и на обикновено писмо. Сега иска да го научи на славянски и да го нареди за учителка в Плевен, за да учи девойките." И тъй като епископ Агапий научава, че Р. Попович има сестра калугерка в Калоферския манастир, се интересува може ли тя да "приеме това момиче, пишете ми да го изпратя... след Великден."16
От цитираната част на писмото става ясно, че намерението на майката на епископ Агапий, Евгения, а и неговото желание да се подготви учителка и да се открие светско училище в Плевен датира от началото на 1838 г. Важно е също указанието, че момичето, т.е. Анастасия Димитрова, което е определено за тази мисия, за да пристъпи към реализирането на идеята, трябвало да "научи славянски". А това определя характера на бъдещото училище - български, с преподаване на български език. Не е без значение да се изясни също откога А. Димитрова е взета при майката на Агапий. В писмото е казано "преди години". Като се има предвид факта, че Агапий е избран за врачански епископ през март 1833 г.17, то логично е че Евгения е взела при себе си Анастасия най-рано тази година. И тъй като А. Димитрова е родена през 1815 г., когато отива при Евгения, би следвало да е най-малко на 18 години.
Замисълът на Агапий и майка му да я изпратят още през 1838 г. да се учи в Калоферския манастир, както се вижда от разменените през 1840 г. писма между Агапий и Р. Попович, не се осъществил. Вероятно причина за това е липсата на място в манастира. През май 1840 г. съществуващите пречки явно са преодолени и Агапий пише на Р. Попович: "Съобщавам ви и това, че след малко дни ще изпратя Епифания във Враца да вземе със себе си познатото момиче и един от племенниците ми и да ги доведе едното в Калофер в обителта на калугерките, а другия на ваша ученост, за да бъде научен добре от вас на гръцки език."18
А в писмото си от 9 юни 1840 г. го уведомява, че изпраща за Карлово племенника си и "момата", която да настани в Калоферския манастир, "за да научи български език в продължение на една година, а после да я преместя в Плевен, за да отвори училище за тамошните момичета."
Приведените откъси от писмата на Агапий до Р. Попович недвусмислено показват, че първото българско светско девическо училище през Възраждането е открито в Плевен през 1841 г., по всяка вероятност през месец октомври, а не в 1840 г. На второ място видно е, че Анастасия Димитрова учи в Калоферския манастир в продължение на 1 година и 2 месеца, а не 3-4 години, както се смяташе досега. И още, че в края на обучението си тя се запознава с взаимоучителният метод на преподаване.
Епископ Агапий не само създава девическото училище и съдейства за набавянето на необходимите учебни помагала, но поема и издръжката му. В завещанието на епископа се вижда, че към 1850 г. (Агапий е убит на 13 окт. 1849 г.) той дължи "заплата на учителката в Плевен за 16 години 5500 гроша.19 В завещанието си Агапий посочва още, че на Плевенското девическо училище се предоставят 3000 гроша.20
В досегашните изследвания се приема, че по учебното си съдържание училището стои близко до килийния тип училище. В него А. Димитрова наред с църковните предмети преподава също история, география и аритметика21, но за тези предмети нямало учебници.22 В подкрепа на твърдението, че по програмата си училището не се различава много от килийните училища се привежда казаното от Ем. Васкидович в една дописка, публикувана в "Цариградски вестник" (23 август 1852 г.), че в девическото училище в Плевен се учело по "наустници и псалтири", а така също и писаното от Константин Фотинов в сп. "Любословие" (1846 г.), че се преподавало "вероизповедно и благонравно учение".
От споменатия по-горе списък с подарени на училището книги в края на 1841 г. се вижда, че по брой книгите с църковно съдържание действително са най-много, но наред с това е записано, че Агапий подарява "Тело шесточастно славеноболгарско детеводство" и "Христоитиа или благонравна наука." 23
Известно е, че издаденото в Крагуевац през 1835 г. от Неофит Хилендарски и Емануил Васкидович "Славяноболгарское детеводство за малките деца" представлява сборник в шест части, шест книжки за "шест ученични чини", в които е включен учебен материал по шест учебни предмета. Те включват буквар, нравоучение, граматика, аритметика, география.
Наличието сред подарените за девическото училище книги на този учебник с енциклопедично съдържание и на издадената през 1837 г. "Христоитиа или благонравие" от Райно Попович ни дават основание да приемем, че в учебната програма на училището А. Димитрова включва посочените предмети, което говори за подчертано светското му учебно съдържание.
Откриването на първото светско девическо училище се посреща възторжено и се оценява като събитие с голямо значение за просвещението и духовното развитие на българката, а за делото на А. Димитрова К. Фотинов пише, че тя е "перви предводител въ всекия благонравности и образования народнаго." 24
Интересен е и фактът, че сред спомоществователите от Плевен за преиздадения през 1856 г. "Неделник" на Софроний Врачански се чете името и на "Анастасия учителка". Безспорно това е Анастасия Димитрова.
След неуспешен опит за преместване на девическото училище в метоха на Карлуковския манастир, Плевенската община приема предложението на главния учител Нестор Марков и пристъпва към откриване в града на общинско девическо училище. То се помещава в една от килиите при църквата "Св. Николай".
Със създаването на това общинско училище девическото образование в Плевен бележи съществено нов етап в своето развитие. Още в началото на 1869 г. в дописка до в "Македония" се посочва, че девическото училище дава "добри надежди" за развитието на просветата сред жените.25 С оглед на това през учебната 1869-1870 г. Плевенската община назначава учителката Елена Сливкова от Стара Загора. Тя е завършила красното училище в родния си град и в Плевен се проявява като добра учителка. Е. Сливкова преподава на по-напредналите ученички, които организира в един клас. По този начин девическото училище прераства в класно.26
В началото на 1871 г. е проведен първият годишен училищен изпит в новото девическо училище. На него възпитаничките показват добър успех. На завършилите успешно са раздадени похвални листове.27
Показател за напредъка на девическото образование е обстоятелството, че в Плевен освен разгледаното до тук училище през 70-те години са открити още две девически училища. Вероятно това става в резултат на обособяването на общинското девическо училище като класно. За първи път за съществуването на повече от едно девическо училище в Плевен се съобщава в дописка до в. "Право" от 25 май 1873 г.
Новите девически училища са създадени като първоначални квартални училища в горната и долната махала на града. Така както са създадени и първоначалните мъжки училища в тези махали. Горноплевенското девическо училище е открито към 1870 г. от учителката Върба Цонова от Плевен, а Долноплевенското - през 1875 г., от Парашкева П. Дирекова, също от Плевен.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Културно-просветна дейност в Плевен през епохата на Възраждането 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.