Компаративистиката - тласък в изучаването на народопсихологията


Категория на документа: Литература


Компаративистиката - тласък в изучаването на народопсихологията

Компаративистиката е смятана за една от четирите основни дисциплини на литературната наука - наред с литературната теория, история и критика. Голямата й задача е да следи литературните явления отвъд езиковите граници на всяка национална литература, да ги сравнява и съпоставя, да търси връзки и влияния и в крайна сметка да конструира онази система от естетически и исторически взаимоотношения, която би ни позволила да говорим за "световна литература". Именно затова теоретиците на компаративистиката я осмислят и обосновават като съчетание от сравнителната литературна история и сравнителната поетика, като първата изследва диахронията на художествените "събития", а втората - естетическите (и дори етическите) "прехвърляния" в междулитературните отношения.

Изследователите набелязват и известна поетапност в подходите на компаративистиката: сравняването на литературните явления стъпва на определена система, базирано е на конкретни (а понякога и не чак толкова конкретни) критерии и преследва определени цели. Тоест установяването на прилики и разлики, търсенето на причини за тяхното проявяване, откриването на по-широки взаимовръзки и в крайна сметка постигането на теоретично обобщение имат своята теоретична обосновка и разбира се, литературно-изследователска резултатност.

Сръбският литературовед Зоран Константинович смята, че начален тласък за развитието на компаративистиката дава стремежът към съизмерване - още от Античността, през Ренесанса, до, а и след Романтизма. Хуманитаристиката е такъв дял от познанието за света, който разчита на натрупващите се естетически и нравствени ценности, "новото" винаги се оттласква от предхождащото го или търси опори в него. Но приемствеността остава - като правило и същностна характеристика на историко-литературно-философското мислене. Затова под съизмерване можем да разбираме унаследяване и възприемане или отричане и осъждане, но не и преодоляване и скъсване. Интересно е, че политико-историческите обстоятелства често са налагали съизмерване с цел самоизтъкване и оценностяване - това например е и стратегията на национално формиране през 19-и век, когато в многонационалните империи езикът и литературата дават силен тласък в себеосъзнаването на "малките" народи.

По-късните изследователи осмислят компаративистиката като начин чрез универсалността на литературата да се преодолее частичността на света. Така сглобяването и подреждането на света в система от отношения става посредством облагородяващата и посредничеща роля на литературния текст. А текстът е именно и преди всичко посредник, той "създава картината". Затова Ван Тигем говори за триетапността на литературната реализация: изпращач - посредник - приемател, в която текстът е натоварен с функцията да превежда и пренася културния код от своята родилна среда във външна, влияейки й по определени закономерности. Неслучайно изследователите изтъкват компаративистиката като дисциплина, която отчита две от най-важните характеристики на литературните явления: генетичност и динамичност. Първата е формулирана в епохата на позитивизма, под силното влияние на Дарвиновите теории за наследствеността и отразява идеята, че художественият текст е продукт на натрупвания и влияния, взаимодействия, посредничество и еволюция на мисленето. Втората се свързва с Балденсперже, който през 20-те години на 20-и век създава теорията за мобилността на литературните явления, за движението им от една до друга среда и от един до друг език, при което адаптирането и "одомашняването" при нови условия се оказват напълно възможни. "Динамичност" според мен включва и още едно изискване за нормалното битуване на един текст в чужда (външна) за него среда - това е актуализацията му, поддържането на адекватна връзка с читателската публика, без оглед на пространствената и времевата й отдалеченост от създаването на произведението. За целта компаративистиката си служи с термините архитекст, интертекст и контекст. Архитекстът е ценностната и културологичната подплата, която е възприета от и осмислена чрез средата на възникване на текста. Интертекстът търси връзки с чужди литератури, а контекстът актуализира и задвижва реалното художествено битие на произведението.

Според Ремак компаративистиката е "изучаване на литературата извън границите на дадена страна, но също така изучаване на връзките между литературата и всички останали области на човешкото знание и вярвания". В този смисъл немалко внимание се обръща на отношенията между компаративистиката и другите хуманитарни, а дори и природни дисциплини. Все повече трудове търсят контактни зони между текста/словото и киното, между литературата и гастрономията (Брехт, Беван), дори и екологията. Ако обърнем поглед към епохата на Романтизма от немско-славянски тип (филологически и силно научен по същността си), неизбежно ще се окажем в ясно изразена комуникативна среда: компаративистиката дава тласък на националното самоосъзнаване чрез целенасочено съпоставяне с "по-големите" (за славяните) и чрез мотивиран интерес към фолклора, колективното съзнание и народната душа (за славяните и немците). Й. Г. Хердер например осмисля индивидуалното самочувствие през националното (чувството за принадлежност към определена култура), а националното базира на живото народно битие и дух, които преливат в поезията и се превръща в конкретен уникален принос на съответния народ в универсалната Световна душа. Особена заслуга за разгръщането на филологическия романтизъм, а оттук и на интереса към различни култури, имат и братята Шлегел, които смятат, че литературата на един народ е плод на непрекъснато развитие, а истинското й осмисляне винаги е спрямо целокупността и в контекста на всички останали литератури.

Именно епохата на романтизма според мен бележи началото на паралелния напредък и съвместното "съжителство" на компаративистиката с редица други хуманитарни дисциплини, една от които е и народопсихологията. Марко Семов я нарича "наука за самопознанието на народите", а класическата дефиниция винаги я свързва с изследването на националния/народния характер и душевност. Народопсихологията е комплексна дисциплина, която постига своите резултати и обобщения, отчитайки историческите, политическите, културните, езиковите, религиозните и пр. условия на развитие и съзряване на един народ. А първите стъпки на засилен интерес към народната душевност са направени през и чрез фолклора: събиране на песни и народни умотворения, описване и тълкуване на ритуали и обичаи. Така например "Бит и душевност на българския народ" от Иван Хаджийски е плод на многобройни срещи и пътувания, чути и записани истории, "живи" разкази-свидетели на непосредственото народно битие. Затова народопсихологическият преглед на Хаджийски носи голяма доза непосредственост, прямота, на моменти дори зевзеклък и добродушна самоирония.

В Сърбия народопсихологията води началото си от филологическите занимания на Вук Караджич, който дори превръща народността в основна езикова стратегия на своята културна програма. И това става не без неизбежното участие на компаративистиката, нейните цели и методи: събиране на фолклорен материал, съпоставяне на версии, пробиране и в крайна сметка представяне пред широката славянска общност със съдействието и под покровителството на Русия. На Вук Караджич дължим и "изплуването" на българския език от водите на историческата забрава и въобще първите прояви на външен интерес към културата и фолклора ни.

Всъщност по нашите, а именно балканските, географски ширини компаративистиката и народопсихологията традиционно се развиват в общо русло. Народопсихологията черпи понятия и представи от заобикалящата ни културна среда, която у нас е силно историческа. Балканското пространство битува в историзма, а нерядко и му робува. Народопсихологията изследва онова дълбоко вкоренено самопознание, съхранено в историческите конструкти, какъвто например е балканският героичен епос. И не само той: всичко е и може да бъде история, а от историята израстват всички онези черти и знаци на колективния ни профил, чрез които "разбираме" себе си в настоящето, а защо не и "предвиждаме" себе си в бъдещето. Историчността е вродена характеристика и на компаративистиката, която, търсейки пространствени и времеви връзки между литературните явления, в един момент дава силен тласък на народопсихологията. Отношенията между двете дисциплини на пръв поглед са противоречиви: народопсихологията е стеснена, вътрешна, "домашна", тя концентрира интереса си върху конкретна общност и спазва границите (езикови, културни и географски) на тази общност. Компаративистиката винаги надхвърля тези граници, тя съпоставя и съполага, което я задължава да разшири полето на научните си домогвания. От друга страна, народопсихологията не е толкова тясно литературна дисциплина, нейните опори не са само в литературните явления. Тя разчита и на артефакта, икономическия анализ, междусъседските отношения, медийния прицел; изцяло "разтворима" е в ежедневието ни, където неволно, но и най-ясно личат проявленията на националния ни характер.

Тогава как функционира релацията компаративистика - народопсихология? Да приемем, че литературните явления на даден езиков ареал отразяват менталността, културата, интелектуалния и фикционалния потенциал на народа-носител на конкретния език. Съответно във фолклорната, а впоследствие и в литературната му съкровищница, чрез пораждането и реализирането на литературните явления се поражда и реализира някаква себенагласа, а оттук и себепредстава. В конкурентно-съпоставителна среда целият този втъкан в литературата себеобраз се разгръща и "отскача". Спецификите на националното битие, отразени в художествените достижения на един народ, ярко изпъкват именно при един компаративистичен експеримент. Затова, да речем, изследователите откриват общи особености във всички средиземноморски литератури: темата за морето, образа на моряка, символа на фара, специфичната флора (маслини, смокини, цитруси), кулинарния езиков набор.

От друга страна, вече споменахме за динамиката на литературните явления, за адаптирането им към нова среда, за мигрирането на идеите и сюжетите. Изключително сложно е понякога едно явление да бъде припознато като автохтонно и самобитно или като привнесено и "одомашнено". Затова, когато изследваме контактните зони между компаративистиката и народопсихологията трябва да си даваме сметка, че литературната традиция е поле на влияния и атаки, непрекъснат - пряк или задочен - диалог, комуникация. В този смисъл, художествените текстове, съставляващи една национална литература в най-голяма степен побират в себе си националния характер и дух, но отразяват и срещите на този характер с външни за него представи. Показателен е и изборът, който дадена култура прави в подобна ситуация, т.е. от значение са местата, на които тя допуска да бъде "атакувана" и повлиявана. Така например, историческата обстановка у нас през Възраждането дефинира и регулира интереса към европейските и славянските поети на революционната мисъл; а необходимостта от наваксване и догонване в културен план двайсетина години по-късно обяснява Пенчо-Славейковата обърнатост към немскоезичната литературна традиция.

В по-ново време връзката между двете дисциплини се обяснява чрез т.нар. теория на манталитета. Според френските социолози манталитетът обхваща и индивидуалната психика, и колективното съзнание; и единичното, и общественото поведение. Колективността, смятат учените, е достъпна и видима чрез всички институционализирани "форми на живота в обществото": семейството, църквата, дори цензурата и идеологията. Затова днес изследването на манталитета е триединно: от една страна е системата на комуникация между хората, от друга са мисленето и представите, породени от него, а от трета - създаването на институции на личния и обществения живот. Всички тези наблюдения водят към направеното от Ив Шеврел обобщение, че "всяко литературно явление трябва да се проучи по такъв начин, че да се приведе във връзка с другите елементи, важни за конституирането на дадена култура". Малко по-рано във времето Даниел Анри Пажо заключава, че "се намираме в непрекъснат процес на все нови и нови представи, определени от културата, към която принадлежим". Това "производство" на културни знаци навсякъде около нас и търсенето на тяхната дълбинна аргументация в темелите на дадената култура ни тласка именно в полето на народопсихологията. Някои от най-големите компаративисти на 20-и век тълкуват интелектуалното богатство на общността през знаците на материалното: артефакта, институцията, обществената структура. А всички тези материални прояви са едновременно и резултат от колективното ментално развитие. Литературните явления свидетелстват по свой начин за това колективно развитие, насочвайки основно към "чувствителната" и "естетизирана" страна в живота на общността.

Смята се, че 20-и век - със своите високи технологии и достъпни граници - дава мощен тласък в развитието на компаративистиката. Лесно осъществимото запознаване с "малките" народи и литератури отваря неимоверно много възможности за съпоставяне, наслагване и тълкуване. Тук, разбира се, се крият и рискове от неправилно вникване в смисъла на отправените послания. Някои литератури - особено по-непознатите - изискват и предварително, дори детайлно проучване на културата, излъчила конкретния автор и неговия текст. В същото време литературата има за своя вътрешна характеристика универсалността, достъпността, разчетимостта - и тази своя характеристика тя притежава и пази отвъд всички малки или големи граници, които народопсихологическият ни профил налага.

В заключение бих искала да обобщя, че хуманитаристиката е едно огромно поле на срещи и влияния. А защо някои от тези срещи и влияния са се случили и защо са резултатни могат да отговорят компаративистиката и народопсихологията, движейки се по опасно близките пътища на своя научен развой. Всяко индивидуално постижение в областта на художественото слово е и колективно постижение, но и успех за човешката мисъл въобще. В тази връзка, литературата застава в пресечната точка на единичното и множественото, постигайки се еднакво успешно и в двете.

Библиография:
Георгиев, Н. Мнения и съмнения.
http://liternet.bg/publish/ngeorgiev/m_s/index.html
Георгиев, Н. Нова книга за българския народ.
http://liternet.bg/publish/ngeorgiev/nova/index.html
Константинович, З. Възможностите на компаративистиката.
http://liternet.bg/publish6/zkonstantinovich/kompa.htm

Курсова работа

по компаративистика

Компаративистиката - тласък в развитието на народопсихологията





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Компаративистиката - тласък в изучаването на народопсихологията 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.