Коментар върху фрагмент от Бел Ами


Категория на документа: Литература


Бел Ами
Ги дьо Мопасан

През 60-те години на XIXв. във Франция се забелязва едно крайно течение на реализма, което по-късно укрепва и става известно под името натурализъм. Един от бележитите представители на натуралистичната школа е Ги дьо Мопасан. Без никакво съмнение можем да определим Бел Ами за най-силната му творба. А именно чрез образа на Жорж Дюроа и издигането му в обществото, Мопасан съсредоточава всички важни обществени, политически и социални събития, съпътстващи човешкия живот. "Бел ами" се появява в най-добрия момент от първия голям период, който отразява мисленето по времето на Третата република и поради това се смята за шедьовър, дълбоко повлиян от събитията през това време.

Заглавието на творбата е пряко свързана с главния герой. В превод името ,,Бел ами'' означава ,,красив приятел''. Жорж Дюроа получава прякора си от детето на госпожа дъо Марел, Лорин,единственото непорочно създание в романа. Малкото момиченце вижда в него един добър човек, неподправен от обществото. В последствие името Бел ами все повече ще се използва и то най-вече от жените, които се оказват за него инструментите,чрез които ще успее да завоюва общественото пространство. Самото заглавие носи посланието за промяната на човека по пътя към успеха, който е изпълнен с лъжи, измами, продажност и загуба на моралните ценности.

Бел ами е натуралистичен роман, в който Мопасан умело анализира човешката същност и достига до мрачни истини. Това е роман на нравите и авторът изследва подсъзнателните мисловни и чувствени усещания на човека.

Основните теми и проблеми засягащи творбата са: проблемът за пътя към върха, темата за парите като сила и власт, нравите в обществото, медиите като средство за издигане и могъща империя за манипулиране-" Ла ви франсез" беше преди всичко вестник на парите."; темата за моралния разпад, темата за себепродаването, за продажността. Авторът не ни представя герои, които ще се изправят срещу пороците на своето време, а точно обратното. Причината за това е епохалния песимизъм, в който безнравствеността е обхванала всички.

Главният герой в творбата е, току що завърналият се от Африка бивш подофицер, Жорж Дюроа. Като син на руански кръчмар Дюроа познава бедността и жадува за успех, богатство и власт. В самото начало на романа е представен като млад, привлекателен мъж, а красотата е неговото оръжие. След пристигането си в Париж той започва работа в управлението на железниците, но заплатата му е изключително ниска. Разхождайки се по парижките улици, героят е изпълнен с отровна завист към всички богаташи и ако можеше би ги убил и ограбил както правеше с арабите в Африка. Това е доказателство за похабената от мародерствата съвест на Дюроа. Но една вечер той среща бивш колега от армията-Шарл Форестие. Именно той е първата стъпка към успеха на Жорж. Шарл му помага да си стъпи на краката като го назначава на работа във вестника,,Ла ви франсез'' и го запознава с интелигентната си жена Мадлен Форестие. Всичко в живота му се подрежда, но поради липсата на воля и трудолюбие, героят решава да промени подхода си. За да постигне социален възход Дюроа ще се превърне в безскруполен прелъстител, манипулатор и използвач. Той осъзнава, че най-влиятелните хора в Париж са жените, а самият той не е заслепен от чувствата си, правилно преценява ситуациите и диктува действията и събитията. Жорж няма какво да жертва. Той ще плаща за всичко с чужди средства, мъки и страдания. Мадлен ще напише първите му статии, Клотилд дъо Марел ще му стане постоянна любовница, жената на директора на ,,Ла ви франсез'' също ще бъде прелъстена и заменена от собствената си дъщеря Сюзан. Всички тези жени са стъпките по пътя към успеха. Той притежава една неутолима жажда за напредък и завоевание, които отключват в него биологичния му статус- насилието, инстинкта за притежание и плътската страст. Само за две години от един беден провинциален младеж Жорж Дюроа се превръща в издигналият се депутат и политик Жорж Дю Роа дъо Кантел.

Друг важен герой в творбата е Мадлен Форестие. Тя е интелигентна, красива жена, надарена с умението да бъде разумна и словестна. Мадлен е лишена от чувственост и доминира над мъжете. Желае пари и престиж. "Трябва да напишем голяма, сензационна статия. Има факти и цифри. Незабавно ще почнем работа." ; " Страшен дипломат би излязал от нея."

Авторът използва разговорния език в средата, в която героите живеят, за да разкрие основните образи и действия в творбата. Няма субективна оценка от страна на автора и преобладава безпристрастното наблюдение върху действията и разговорите на група хора.Така читателят може сам да даде разумна и емоционална преценка върху героите и събитията. Мопасан ни представя три основни места за развитие на действията: апартамента на улица ,,Константинопол''( мястото където Жорж води своите любовници); семейния салон( място за запознанства, планове и отношения); редакцията ( място за политически интереси).

Фрагментът е представен от гледната точка на главния герой Жорж Дю Роа дъо Кантел и играе ролята на епилог в контекста на романа Бел ами. В тези последни редове от произведението Мопасан ни представя успеха на Дюроа. Той е ,, опиянен от гордост'', достигнал е и последното стъпало-жени се за дъщерята на стария Валтер и така става най-богатият мъж в Париж, постигнал е най-накрая парите и властта, за които винаги е жадувал. ,, В тоя миг той се чувстваше почти верен, религиозен, преизпълнен с признателност към Бога,''. Дори в самия край на романа героят не вярва в Бог, не вярва в любовта, нито в справедливостта. Хората, които са верни и обичат Бог, те проявяват справедливост, състрадание, търпение, уважение към останалите. А героят на Мопасан е лишен от всякакви морални ценности и е безскруполен егоист, готов да използва другите и да ги захвърли, когато вече не са му нужни.,, Жорж, полудял от радост, мислеше се за крал, когото цял народ е дошъл да приветства.
Той се ръкуваше, изговаряше думи, които нищо не значеха и отговаряше на поздравите с "Много сте любезни".Жорж вече не изпитва онази отровна завист и омраза към останалите, защото вече е над тях. Чрез богатството си той придобива власт и сила, а парите са тези, които изцяло диктуват личния живот на героите в романа. Светът, в който живеят, няма никаква по-висока ценност от този на материалния успех. В такъв свят всичко се купува( любов, журналисти и политици), но и всичко се продава (тялото, честта и държавните тайни), липсва моралът, а душата е загубена.,, Ненадейно видя г-жа дьо Марел.- До скоро виждане, господине.
Той весело отговори:
- До скоро, госпожо.'' Плътската страст и задоволяването на първичния инстинкт никога не изчезват при него. Независимо от многобройните пъти, през които Жорж я е наранявал, Клотилд все още го обича и може би се надява и той някога да я обикне така, но за него това е невъзможно и вече го е осъзнал. За да бъде най-силният не трябва да позволява на никого да му влияе и трябва да разчита единствено на себе си, иначе би бил заслепен от чувствата си, макар да има някакви чувства към нея. ,, Церемонията вървеше към своя край.''; Той никого не виждаше. Мислеше само за себе си.'' Любовта и приятелството са безценен дар, без който не можем да живеем истински. Жорж няма нито приятели, нито обича другиго освен себе си. Неговият живот е изпълнен с една единствена цел, да е на върха, над всички и никога повече да не е беден. В ,,Бел ами'' има само един образ, който достига до тези истини на живота. Норбер дьо Варен, сътрудник на "Ла ви франсез" , се опитва да обясни на Дюроа, че амбициите на човека за обществено издигане и благосъстояние са суетни и че смъртта обезсмисля всички усилия и жертви. Той казва: Животът е хълм.Докато се изчакваш, гледаш върха и се чувстваш щастлив.Но стигнеш ли горе, изведнаж виждаш нанадолнище и края, а краят е смъртта. Но единственото, което успява да постигне е само едно леко неприято усещане у главния герой, който незабавно забравя за казаното от Варен. За Жорж това са безсмислени размисли върху човешкия живот, а това което през цялото произведение го вълнува е единствено мисълта за върха. ,,После вдигна очите си и, нататък някъде, зад площада на Съгласието, видя камарата на депутатите. И му се стори, че оттук с един скок ще се намери пред вратите на Бурбонския дворец. ,, -неутолимата жажда за напредък и завоевание.

Париж в края на XIXв. е град, в който егоизмът, лицемерието, продажността и парите царуват. Който ги притежава и е готов да се откаже от моралните си ценности, то той може от бедността и мизерията да достигне най-високите върхове в парижкото общество. Мопасан ни показва този социален възход като път на нравствено падение и низост, а безсмислието на живота без истински ценности е само път към смъртта.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Коментар върху фрагмент от Бел Ами 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.