Жертвените фигури на страданието в поемата на Смирненски "Зимни вечери"


Категория на документа: Литература


Двете картини са едновременно свързани и разделени.Въпреки самостоятелността на сцените втората сякаш се "улавя" за първата,тъй като песните на "скрита тъга"прозвучават като отклик на женския плач от предходната част:
Сякаш плачът и дочули са
сякаш са ехо в снега-
звъннаха в сънната улица
песни на скрита тъга
Песенното начало градира в мотива за "цигулка разплакана",за да достигне кулминацията си в звъна на ковашките чукове.Така скръбното униние и отчаяние от предходната част постепенно е заменено от романтически атрактивния образ на старите цигани.Екзотизмът,с който образът се свързва в своя романтически контекст,при Смирненски е съхранен.Въпреки цялостния отчаян дух на цикъла циганите периодично се появяват в него,внасяйки една красива динамика-техният труд изглежда повече мистичен,вълнуващ,отколкото робски и мъчителен.Затова и образът на черните ковачи на фона на "синкави,жълти и алени/снопчета пламък"е своеобразна антитеза на скръбта в "Зимни вечери".

Следва завръщане към мъглата-образ,съпътстващ темата за тъжната бедност от самото начало.С цветовата си неопределеност и тягостното си внушение той е въведен като контрапункт на ковачите с техните ярки цветове и отривисти движения.Контрастът е подчертан от противопоставителния съюз "а" в началото на частта: "А навън мъглата гъста тегне..."От тази мъгла изникват "слепият старик" и детето.Обобщителното риторично обръщение:
Братя мои,бедни мои братя-
пленници на орис вечна,зла-
ледено тегне и души мъглата-
на живота сивата мъгла.
идва да разбули метафората на мъглата-да я превърне в алегория,казвайки,че това всъщност е безрадостният живот на бедните.

Подобни образни паралелизми имат ключово значение за текста-те движат по свой начин сюжета му.Аналогичен пример са топящите се ледени цветя,видени в един план с умиращото момиче,като признакът "кратка красота" по инерция се отнася и за двата образа.

Финалната седма част синтезира поетические подходи и внушения от предходните части.Лирическият автор отново попада в полезрението-той върви край "смълчаните хижи",а сцената с двете деца,оставили чувалчетата,които мъкнат в полумрака,за да погледат снежинките,концентрира огорчението на текста в мрачна яснота:
А бликат снежинки сребристи,
прелитат,блестят кат кристал,
проронват се бели и чисти
и в локвите стават на кал
Така в последната строфа чрез метафората за жестоките фигури на страданието,в красивата "символистична" смътност се врязва големият реалистичен извод,назрявал в хода на целия цикъл.

Така цикълът на Христо Смирненски "Зимни вечери" има обобщаващ характер.В него авторът не само изрежда епизоди на обреченост в различни картини,но и проследява част от монотонния,жесток живот на бедните,които се превръщат въвфигури на страданието.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Жертвените фигури на страданието в поемата на Смирненски "Зимни вечери" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.