Жената през Възраждането


Категория на документа: Литература


Думата мода у нас се появява сравнително късно, разпространява се през 18век и идва от латински- означава мяра, предписани, правило, начин. Една от основните характеристика на модата, а оттам и на дрехата е нейната демонстративност., а тя се свързва с една много важна черта на човешкото поведение - признанието. В стремежа ни към получаване на признание дрехите играят особена роля, тъй като те буквално предствляват терен за среща между погледа на другите и моята воля и ми позволяват да се определя спрямо тези други хора. Накратко ние избираме дрехите си спрямо другите хора дори само, за да им кажем, че са ни безразлични. За сметка на това обаче, онези които не могат да упражняват контрол върху дрехите си се чувстват пред другите парализирани, лишени от достойнство. Ето защо старата поговорка, че човек се състой от 3 части: душа, тяло и дрехи е абсолютно вярна. Но литературата на Възраждането санкционира публично стремежът на жената към признание чрез модната дреха, поради наличието на различни и други и различни възможности за обществена изява, а от там и представи за модерна публичност у мъжа и жената по това време. В дрехата се срещат и сблъскват различни гледни точки. От една страна е желанието на жената да се идентифицира като гражданка, европейка и цивилизована, като демонстрира модерността си чрез дрехата. От друга страна стои възрожденското, рационалистично и практично отношение към потреблението и парите, също породени от новите и модерни, обществени отношения. Точно това отношение към новото и модерното е отразено в популярните нравствено-дидактични четива, регламентиращи новите образци на поведение и новите ценности. "Христоитията" предлага новите стереотипи на поведение. Именно този вид текстове дават информация за всекидневното поведение и практики, но също и за това което модерните времена изискват от човека.
Започнала е социална стратификация в българското общество и тя рефлектира и върху дрехата. Възрожденските текстове често настояват за подобно и съответстващо на социалното положение облекло и поведение. Разнообразието плаши и предизвиква недоволствие. Жената, според Богоров е "инсртумент на цивилизацията" и той се стреми да я накара да се превърне в нова модерна жена. Дава й препоръки как и с какво да се облича, как да се носи, какви прически са подходящи за нея. Опитва се да я цивилизова, но тя си остава обект, а не субект на цивилизоване. Изборите й са предопределени и налагани. Именно в и чрез модата жената налага своето аз , правото сдама да се идентифицира като модерна жена, гражданка и европейка. Чрез избора си на дреха жената заявява своя стил на живот и демонстрира нов имидж и статус.
И "малакова" и "Криворазбраната цивилизация" интерпретират не само мнимата цивилизованост, но и промените в сферата на частния живот. И в двете произведения срещу нахлуващото "чуждо" и "модерно" не стой достатъчно авторитетен или поне привличащ с несъмнената си положителност образец.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Жената през Възраждането 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.