Източници на финансиране и проблеми с ефикаността на висшето образование в ЕС и България


Категория на документа: Литература


Източници на финансиране и проблеми с ефикаността на висшето образование в ЕС и България

Съдържание

Увод ..............................................................................................3
Обзор на литература и методология на разработката.........................4
Критичен анализ на резултатите от изследването .............................5
Изводи ..........................................................................................9
Препоръки ...................................................................................10
Списък на ползваната литература ..................................................12
Приложения .................................................................................13
Самооценка и критика на разработката ..........................................14

Приложение 4

Увод

В настоящият доклад ще разгледаме източниците на финансиране както в рамките на ЕС, така и в България. Ще направим сравнения, анализи и заключения за общото състояние на ВУЗ-овете, техните политики на финансиране и привличане на учащи. Ще погледнем как стоят нещата и в други страни, извън ЕС, с цел база за сравнение и черпене на идеи за подобрение и усъвършенстване на системата за образование.
Нашата главна цел ще бъде да разберем как и по какъв начин се финансират ВУЗ-овете в ЕС, както и на какво ниво са българските ВУЗ-ове, относно тяхното управление, акредитация и социална значимост.

Обзор на литература и методология на разработката

По изследваната от мен тема има публикувани и проведени множество статии, доклади, семинари, съвещания и т.н. Но всички те водят към един извод: „Образованието, подготвяйки способни и добре образовани граждани дава основният капитал на обществото. Те са националното богатство на всяка една страна, което трябва добре да се пази и цени.” Това е и ключът към това как обществото трябва да се отнася към висшето образование. От тези изказвания могат да се почерпят важни изводи, които да послужат за основа на изграждане на образователната система в България, например.
Има множество журналисти, които са писали трудове по проблемите за висшето образование, но много от тях наблягат предимно на критиката от страна на качеството на образователната програма и много по-малко върху финансирането на този толкова важен сектор.
Аналитиците и статистите, пък наблягат предимно на „сухите данни”, изразявайки процентно фактите, но и това не е начинът да се разбере реалната обстановка, нито пък да се предприемат мерки за подобрение в областта.
Затова направих проучване в Интернет, за да се опитам да почерпя информация за това как останалите страни-членки са се справяли с подобни проблеми и до какво са довели техните реформи. Правейки това проучване се опитах да намеря такива тактики и стратегии, които да са приложими и в България. Направих всичко това, тъй като една от целите на доклада е да предложи и адекватни решения на проблемите, които разглежда.
Също така, почерпих и част от необходимата ми информация и от някои източници, които ще посоча по-долу, в секция: „Ползвана литература”.
Избрах този метод за събиране на данни, тъй като разглежданият проблем е от обществено значение и това е начинът да събера максимално добра представа за реалната обстановка по темата. Данните, които са със статистическа насоченост са взети от различни източници и би следвало да са коректни и актуални. Тук ще търсим както количествени, така и качествени данни.

Критичен анализ на резултатите от изследването

Висшето образование има значителен принос за подобряване структурата на икономическия растеж, за иновативния потенциал на икономиката, за повишаване на заетостта и намаляването на безработицата, за социалното неравенство и престъпността, за създаването на важни културни и икономически връзки между страните. Наред с обществените, висшето образование носи и редица частни ползи на високообразованите хора, изразяващи се в по-високи доходи и спестявания, по-добри условия на труд, по-добър здравен статус и по-висока продължителност на живота. Всеки знае за всички тези негови положителни качества. Именно, затова тези причини карат правителствата, особено на икономически развитите страни, да отделят особено внимание на висшето образование. Все по-силното проявление на личните и обществените ползи от висшето образование в контекста на процесите на глобализация и изграждането на икономика на знанието поставят тази система в нова среда. Поради това и през 90-те години на миналия, и в началото на 21 век системите на висшето образование в редица страни претърпяват сериозни промени.

И въпреки, че от 1998 до 2002г. броят на студентите в ЕС нараства устойчиво (16 на сто), то Висшето образование в световен мащаб е изправено пред сериозни затруднения, свързани с финансирането. Те са резултат от комбинация от нарастващи разходи и статични или дори намаляващи приходи в сектора. Този въпрос е важен, поради това че чрез системата на финансовото осигуряване се определя и мястото на тази значима дейност в цялостните обществени отношения.

България, пък е сред страните, които заделят за висше образование най-голям дял от своето БВП на човек в сравнение с всяка друга държава в ЕС. Тук напира въпросът: „Къде, тогава е проблемът за висшето образование, ако не е в неговото финансиране?”. В Приложение 1 може да се види графика с повече подробности по темата. Оказва се, че проблемът във финансирането на образованието се корени най-вече във все още практикувания модел на институционално финансиране, при който решенията са почти изцяло централизирани в ръцете на правителството. Навлизането на конкуренти в системата е силно затруднено и почти невъзможно. В резултат няма конкуренция между университетите за подобряване на качеството на образованието, почти нищо по отношение на финансирането не зависи от самите университети или от решенията на студентите. Това се отнася, до известна степен, и за частните университети, но там държавата се намесва, относно броят на студентите, които могат да се приемат за съответната година.

Във все повече страни нараства неудовлетвореността от неефективното управление на ресурсите в публичния сектор. Опитвайки се да решат този проблем, много правителства повишават изискванията към отчетността на институциите във висшето образование, особено в частта за публичното финансиране. Оскъдните ресурси карат правителствата да търсят максимална стойност за вложените средства. В Австралия, например, университетите разработват свои подробни "профили", които използват в процеса на договаряне на публичното финансиране с правителството. Те включват редица планове, сред които най-важни са планът за подобряване качеството на образователната услуга, планът за научни изследвания и инвестиционният план.

Натискът за по-добра отчетност идва и от страна на домакинствата и бизнеса. С прилагането на все повече пазарни механизми и подходи при функционирането на висшето образование, нараства и силата на потребителите, които държат доставчиците отговорни за предоставянето на адекватни по количество и качество образователни услуги.

Промяната в структурата на финансиране на висшето образование се изразява в това, че се увеличава дела на частните източници в общия обем на финансиране. Частните източници на финансиране основно допълват правителствените, макар да са налице и случаи на частична замяна на държавно с частно финансиране на висшето образование. Процесът на прехвърляне на бремето по финансиране на висшето образование към частния сектор, наричан още споделяне на разходите, е продиктуван основно от фискалните ограничения, от принципа на ползата (който потребява, той плаща) и от стремежа към по-висока ефективност и качество във висшето образование.

И въпреки сериозната съпротива, бремето по финансиране на висшето образование в света се прехвърля от правителствата към студентите, техните семейства и бизнеса. Навлизането на споделянето на разходите в политиките за развитие на висшето образование може да се наблюдава в страни с тотално различаващи се социално-политически и икономически системи и намиращи се на различни етапи от своето икономическо развитие, като например Китай, Виетнам, Австрия и Великобритания.

Естествено в почти всички страни се въвеждат различни механизми, които да осигурят равния достъп до висше образование. Това най-често става чрез прилагането на различни системи на студентско кредитиране. Те позволяват на хора с по-ниски доходи да получат по-добро образование за сметка на част от по-високите доходи, които те получават през трудовия си живот. Съществуват разнообразни модели на студентско кредитиране, но общото между тях е, че под една или друга форма държавата стимулира участието си във висшето образование чрез тях, като осигурява облекчения на студентите под различни форми.

Независимо от увеличаването на дела на частното финансиране във висшето образование, участието на държавата си остава съществено. Дори в САЩ, където частното образование е много добре развито и държавните, и частните университети получават финансова подкрепа от държавата.

Но нека не забравяме, че държавата трябва да участва във финансирането на висшето образование, с цел да компенсира действието на външните ефекти. Другата причина за държавна намеса във висшето образование са пазарните несъвършенства. По принцип инвестициите в образованието са рискови и това създава затруднения на студентите при получаването на заеми за финансиране на обучението им. За да предотврати недофинансирането на сектора, правителството трябва да се намеси като гарант по заемите или като кредитор. Третата причина за държавно субсидиране на висшето образование е осигуряването на възможности за равен достъп на хората от различните социални групи.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Източници на финансиране и проблеми с ефикаността на висшето образование в ЕС и България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.