Изгубената родина в Яворовата елегия „Заточеници”


Категория на документа: Литература


Изгубената родина в Яворовата елегия "Заточеници"

Мотивът за родината - любовта, раздялата, прощаването, копнежа по нея са основна тема в творчеството на много български автори.

Особеното в Яворовите "Заточеници" е, че за разлика от Ботевия герой в "На прощаване", който сам прави своя избор, или Вазовите "Немили-недраги", които живеят с надеждата за завръщане, за заточениците раздялата с родината е принудителна и необратима. Това насища творбата с духовна и почти физическа болка, скръб, отчаяние и безнадеждност. Елегичното чувство се допълва от разминаването между идеала да умрат за свободна България и реалността тази мечта да угасне в страдалческо изгнание.

Родината е майката, семейството и домът, родината е небето, морето и Балканът, откъдето идва коренът на човека - необходим да те храни и зарежда с живот. В елегията доминира печалното чувство за безвъзвратно изгубената родина, която чезне "в мъгли далеко", и това се превръща в драма на духа, защото, губейки отечеството си, заточениците губят и вътрешните си устои.

След пленителната природна картина в първите четири стиха на първата строфа следва финалът, който звучи като болезнена въздишка:
"и чезнете в мъгли далеко
вий, родни брегове".

С това обръщение започва интимната изповед на изгнаниците пред Отечеството. Носталгичното чувство прелива в осъзнатата безнадеждност, че "някога за път обратен едва ли ще удари час".

Само образите на родните реки и планини, скътани като най-скъп спомен, ще са онази "зарица", която ще ги огрява и топли до сетния им дъх. Изказът в първо лице множествено число чрез местоименията "нас" и "нам" внушава искреност и достоверност.

Чувството за изгубеното продължава и в третата строфа като изпепеляваща мъка за изгубената свобода на родината. Тази строфа е наситена с гняв срещу предателя, неудовлетвореност и чувство за вина от отнетата възможност осъдените да изпълнят патриотичния си дълг. Двукратното повторение на глагола "можехме" изразява разкъсващата болка и душевно терзание от завинаги невъзможната "съдба завидна" да водят бой пред нейния "свят олтар".

Следва картината на жестоката реалност и безвъзвратно изчезващите силуети на родните брегове. Нарастващото напрежение е предадено чрез реторичното възклицание "уви", повторението на наречието "по-далеч", метафората "лети", които засилват внушението за окончателната загуба на отечеството и за непреодолимото разстояние между двата свята - родния и чуждия. Последното докосване до родното е очертанието на чутовния полуостров Атон, който остава ням свидетел на случващото се.

Във финалната строфа елегичните чувства и страданието на мъчениците достигат кулминацията си. Трагичната картина е застинала в пестеливо нарисуваните протегнати за "сетен път" оковани ръце, насълзените очи и угасналия взор. Върховното напрежение се подчертава и на фонетично ниво от алитерацията в стиховете:

"Горчива скръб сърца ни трови,

прощавай, роден край!"

След тези думи остава само тиха печал.

Нощта, олицетворена като птица е символ на края и на физическата смърт.

Оковани са не само ръцете им, но и душите им.

Без родината заточениците са изгубени в чуждото и непознатото.

Последното обръщение към изгубената завинаги родина е наситено с безкрайна болка и носи два смисъла - сбогуване-покаяние и молба за прошка за недовършената мисия.

Стихотворението "Заточеници" е написано по конкретен повод - заточението на четиридесет македонски революционери в крепостта Подрумкале в Мала Азия. Но през призмата на конкретния исторически факт поетът успява да внуши общочовешки мотиви, свързани с драмата на всички онези, изправени пред необходимата или принудителна раздяла с отечеството.

За различните хора интимната вътрешна връзка с родината има различни измерения. Но рано или късно идва осъзнатото чувство, че самото съществуване на човека става невъзможно без родината, че тя е онзи животворен корен, който ти дава минало, настояще и бъдеще.

За Яворов тя е светлият олтар, от който черпи сили и вдъхновение, и пред който полага любовта си.

Грета Христозова, №4





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Изгубената родина в Яворовата елегия „Заточеници” 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.