Иван Вазов и Алеко Константинов


Категория на документа: Литература


1.Вазов-драматургия
2.Алеко Константинов - фейлетони
Иван Вазов (1850-1921) - роден в Сопот в патриархално с-во на средно заможен търговец. Учи в Калофер при бащата на Хр. Ботев - Ботьо Петков, като става негов помощник. Учи в Пловдив, където се увлича по френска поезия. 1870г. излиза първото му стих. "Борба". 1876г. излиза първата му стихосб. "Пряпорец и гусла", следват "Тъгите на България" (1877), "Избавление", "Гусла", "Италия", "Поля и гори", "Сливница" и др.
Поезията му се отличава с жизненост, конкретност, актуалност и реалистичност. Голяма част от ранните му стих са любовни. До 1874г. Вазов върви по пътя на поетите просветители, след това - в Румъния - авторът е завладян от революционни настроения. През 1875г. се обръща изцяло към робската съдба на своя народ и неговата революционна борба. Мотивите от първите 2 стихосб са борбата за свобода и страданията на българския народ. Те продължават и в цикъла "Епопея на забравените", който се състои от 12 оди, само 2 не носят името на национален герой - "1876", "Опъл.на Шипка". Числото 12 символизира 12те апостола - така героите от одите са представени като свещени. Написани в Пловдив 1881-1884 (след Осв.). При изображението на героите авторът подчертава патриотичното и героичното. Паисий - първият голям възрожденец, Раковски - родоначалникът на революционно-демократичната идеология; освен големите личности (Левски, Бенковски, Каблешков, Волов), които ръководят въстанието, намира място и човекът от народа - Кочо. Той въплъщава героизма и величието на простия народ, който не може да търпи вече безчестията. В "Караджата" убитият възкръсва, живее в делата на своите наследници. "Епопея..." оформя канона на българските герои революционери. "Оп.на Ш." Е ключова за разбирането на целия цикъл. Подзаглавието 11 август 1877г. - третият ден, денят, в който се провеждат най-жестоките сражения при Шипченския проход по вр на Руско-турската война. То добавя историчност и документален х-р. Неслучайно е последна - приключва исторически хрониката на събитията и образува своеобразна рамка с одата "Левски". Чрез образа на Левски започва представянето на поредицата титанични герои от Българското възраждане, а с колективния портрет се възпява волята за свобода и саможертвата на целия народ. Одата "Оп.на Ш." Обединява идеите и темите на предходните 11. Композицията ѝ от срам към слава повтаря тези на целия цикъл - от 11те поражения към победата, която "смива срамът" и доказва, че народът е изстрадал, извоювал и заслужил свободата си.
Вазов утвърждава светлото, оптимистичното начало в бг история, превръща го в духовно безсмъртие, изгражда достойния образ на българското.
Алеко Константинов (1863 -1897) - роден в Свищов в с-во на търговец. Учи в Свищов и Габрово, завършва средно в Русия и право в Одеса. В Б-я става съдия, прокурор, юрисконсулт и адвокат на свободна практика. Първите му печатни творби са соц-психологическите стих "Огледало" (1880) и "Защо" (1881). В нач 90-те пише пътеписи, полит фейлетони, разкази. До кр на живота си създава над 40 фейлетона, повечето от които са отзвук на конкретни събития и по-точно възмущението от бг политическа действителност ("Херострат II" зарадио пита на цар Фердинанд да закрие читалище "Славянска беседа"). Лицата се споменават често със същинските им имена. Това са министри, висши чиновници, окръжни управители, общественици и писатели, редактори и т.н. - герои на лъжата и лицемерието, на терора и насилието, на моралното падение. (1. "По изборите в Свищов") В по-късните фейлетони георите не с действителни лица, а синтетични образи, получени по метода на худ. обобщения. Той иска да обрисува разл представители на о-вото, за да разкрие неговите соц и нравствени пороци. В 1 очерк на "Разни хора, разни идеали" е обрисуван един от дребните кариеристи - помощник-регистраторът. Нищожен човек, който жадува за почести, той си служи с всички средства, за да се издигне. Показано е до какво нравствено падение довежда администр.-обществената с-ма на буржоазната държава. Монолог от едни и същи реплики в началото и в края представя 2 очерк, в който е извадена на показ престъпната до садизъм душа на амнистиран бивш властник. Тук вече няма иронично осмиване - тук се самоизобличава без свян, чрез собствената си реч, властникът, по чиято заповед е измъчван дълго борецът за свобода, осъден на смърт и оправдан "за удоволствие", за да всее "ужас и трепет". В 3 очерк виждаме образа на великобългарския патриотар, който мечтае да стане управител на солунската митница, за да натрупа пари. В 4 авторът е излял всичкото си презрение върху еснафина, който се свива в къта на своето спокойствие и не иска да знае какво става в света. Това е егоистът, престъпно равнодушен към неправди, произволи в о-вото. Този, когото еснафинът съветва да не се меси в обществените неправди, е самият автор.
В цикъла "Разни.." са създадени плътни социалнопсихологически типове. Алеко е потопен изцяло в своята съвременност, интересува го националната ситуация и проблематика в европейския и световен контекст. Има хумористично отношение към реалността.
Чрез тези фейлетони всъщност за 1 път се прави опит да се изобразят отделните типове образи в о-вото. Чрез метода на сатирата и осмиването, като използва умело богатството на бг език, АК постига силно въздействие върху читателите и успява да създаде запомнящи се образи.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Иван Вазов и Алеко Константинов 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.