Иван Вазов - Епопея на забравените


Категория на документа: Литература


Иван Вазов – “Аз пях за България, защото я обичах”

І. Позицията на Вазов в българската литература:

1. “Патриарх на българската литература” – най-краткото образно определение за Вазовото място в бълг. литературноисторически развой; творчеството на Вазов – една от мерките за бълг. литературна класика.
2. Живата връзка между Българското възраждане и следосвобожденското време – отстоява духа и традициите на Възраждането; доизгражда възр. ценностни модели; утвърждава облика на националния космос.
3. Първият професионален писател в бълг. културна история – превръща литературата в свое призвание и съдба; възприема творческата дейност като изпълнение на една висока обществена мисия.
4. Мислене и светоусещане, оформени в духа на предосвобожденската епоха – последният от титаните на Бълг. възраждане; разгръща творческата си дейност в едно издребняло време, без идеали; в произведенията си отразява непримиримия конфликт между идейно-етичните характеристики на две исторически епохи; преплита основните развойни линии на два литературни периода.
5. Творчеството на Вазов като “българознание” – своеобразен национален епос, разказ за бита и народопсихологията на българина, за историческите сътресения и преломи в народната съдба.

ІІ. Животът на твореца:

1. Родно място и семейна среда – 1850 г. – Сопот (търговско-занаятчийско подбалканско градче – едно от всички, които оформят представата за българското в последния период от Възраждането); роден в многолюдното семейство на почтен и родолюбив търговец (8 синове и 2 дъщери), в което владее атмосфера на строг ред и патриархална сърдечност, на уважение към религиозните традиции и отзивчивост към възрожденските просветителски и патриотични пориви; завършва местното Класно училище, в Калофер учи при Ботьо Петков, но няма възможност за системно и пълно образование (цял живот попълва пропуснатото); 14-годишен започва да пише стихове и да публикува в емигрантския периодичен печат в Румъния; покровителства го майка му (Съба Вазова), но баща му не одобрява “тия дивотии” (за практичния търговец поезията не е подходящ начин за препитание); целта на Минчо Вазов е синът да стане търговец като баща си; ранните стихове на Вазов са несръчни, подражателни; събрани са в стихосбирката “Майска китка”; темите – от интимния свят; основни вдъхновения – природата и любовта (интимна и пейзажна лирика).

2. В Румъния – изпратен от баща си при чичо му в Олтеница (да стане сериозен търговец), но една нощ Вазон избягва от чичовата си кантора само с “два минца” в джоба и се озовава при браилските хъшове (живее няколко месеца в кръчмата на Никола Странджата; в Румъния през 1872 г. публикува стихотворението “Борът”, което му носи популярност (стихотворението е написано под непосредственото впечатление от един съборен от бурята великански бор в двора на сопотския мъжки манастир; възрожденската публика обаче разчита буквалния образ като алегория – поваленият бор – символ на падналата под робство България; поетът осъзнава, че трябва да пренасочи своите худ. търсения по посока на националните съдбини).

3. Завръщане в родния град – 1875 г.; става член на възобновения от Каблешков сопотски революционен комитет; написва стихотворението “Новонагласената гусла” , което се чете от критиката като програмно – заявява новата естетическа позиция на Вазов – да бъде писател гражданин, да изпълнява висока обществена мисия; Априлското въстание избухва преждевременно, Сопот не въстава, за членовете на комитета става опасно и Вазов емигрира.

4. В Румъния – става секретар на Българското централно благотворително общество; подготвя и издава първите си стихосбирки – “Пряпорец и гусла” (1876) и “Тъгите на България” (1877)

5. Отново в България – по време на Руско-турската война Вазов работи като писар в Свищов (тук получава тъжни новини за родния си град и за семейството си – Сопот е опожарен, баща му е заклан, а майка му и двете му най-малки братчета са в турски плен); възторга от Освободителната война ражда третата му стихосбирка – “Избавление” (1878); командирован е от Свищов в Русе, където води шумен и весел живот (семейството му е отново в Сопот, той има достатъчно средства, за да го издържа); климатът не му понася и се премества в Берковица, където работи като съдия (един любопитен съдебен процес, преплетен с народните вярвания, са в основата на създаването на поемата “Грамада”); 1880 г. е поканен от няколко видни източнорумелийски дейци в Пловдив – да се включи в изграждането на автономната област; участва в обществено-политическия живот; редактор е на в. “Народний глас”, на сп. “Наука” и сп. “Зора” (първото българско чисто литературно списание); заедно с Константин Величков издава през 1884 двутомна христоматия с произведения на повече от 100 български и чужди автори (първият целенасочен опит за системно запознаване на бълг. читател с европейската литературна класика).

6. В Одеса – през 1886 – 1889 започват преследвания на русофилите (на власт е Стамболов, който е русофоб); Вазов емигрира в Русия (Одеса), където написва романа си “Под игото”.

7. Установяване в София – пише своите разкази, които отразяват следосвобожденската действителност; редактира сп. “Денница”; за кратко е министър на просветата, а след това заживява като професионален писател; през 1895 му устройват юбилей по случай 25-годишната му литературна дейност (тогава е обявен за “народен поет”); през 1920 е отбелязан и вторият му всенароден юбилей, на който цялата нация му засвидетелства уважението си; скоро след това умира в София – 1921 г.
ІІІ. Творчество – разножанрово, разностилово, но единно – средище на търсенията – България и българското:
епически произведения:
- разкази – “Една българка”, “Дядо Йоцо гледа”, “Иде ли”, “Тъмен герой”, “Кардашев на лов”, “Епоха – кърмачка на велики хора”, “Травиата”, “Пейзаж”, “Сладкодумен гост на държавната трапеза”
- повести – “Чичовци”, “Немили-недраги”, “Нора”, “Иван Александър”, “Митрофан и Дормидолски”
- романи – “Под игото”, “Нова земя”, ”Светослав Тертер”, “Казаларската царица”
- пътеписи – “Един кът от Стара планина”
лирически произведения:
- оди – стихотворенията от “Епопея на забравените”, “Отечество любезно, как хубаво си ти!”, “Българският език”...
- елегии – граждански – “Елате ни вижте”, “Линее нашто поколение”, “Апатията”, “Пустота”...
- пейзажна лирика – “Към природата”, “При Рилския манастир”, “Под нашето небе”...
- балади и поеми – “Легенди при Царевец”
- интимна лирика – “Люлека ми замириса” (последната стихосбирка на Вазов)
драми:
- “Хъшове”, “Към пропаст”, “Борислав”, “Ивайло”; комедията “Службогонци”

“Левски”

Иван Вазов

1. Място на творбата в стихосбирката – “Епопея на забравените” започва с “Левски”, въпреки че по хронологичен ред делото на Паисий поставя началото на “българското летоброене”. Без да омаловажава стореното от Паисий, Вазовата художествена концепция налага като свръхзначим, представящ облика на епохата подвига на Левски, който за пръв път превръща така ясно идеята за българската свобода в дело. Обяснение за Вазовото творческо решение предлага друг негов текст, създаден през 80-те години на ХІХ в. – повестта “Немили-недраги”: “Левски е изражение на една сила, излязла из цели векове страдания, из цял океан унижения”. Във Вазовата “Епопея” Апостола е съвършеният пример за вписване на личността в Историята; той е свещеният образец за апостолическа всеотдайност, за жертвеност в името на идеала.
2. Заглавие:
а) връзка със заглавието на цялата стихосбирка – Левски е включен в поредицата на “забравените”, чийто подвиг трябва да бъде припомнен; заедно с другите текстове одата гради българската епопея, опоетизира героичното минало, времето на “първите, на най-добрите” (Бахтин);
б) име на конкретна историческа личност – Вазов следва възрожденския култ към името (свързано с проблемите за националната чест и достойнство); според поета имената на личностите водачи са способни да означат върховите моменти в историята на нацията.
3. Структура – двумоделност на лирическия текст – две части, обособени тематично и композиционно:
а) монолог на героя за същината на неговата вяра, за избора;
б) епически дистанциран разказ за Левски, представяне на чудотворния му подвиг.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Иван Вазов - Епопея на забравените 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.